Къщата-близнак на Месробович или изоставената сграда до Тунела

Актуално Градът Забравеният град Култура Новини

Бетонната сграда зад спирката след Тунела е недовършена възстановка на една от най-интересните възрожденски къщи, срината през социализма

Археологически разкопки стартираха преди няколко седмици в бетонната сграда зад спирката северно от Тунела в подножието на Стария град. Изоставената постройка три десетилетия събира погледите на пловдивчани, но каква е нейната оригинална история? Това всъщност е остатъкът от опит за реконструкция на една от най-оригиналните сгради на Възрожденския Пловдив, чиито автентичен вид е напълно унищожен през социализма, а в последствие – неуспешно възстановена с бетон.

Сградата е построена в средата на XIX век и е една от големите възрожденски къщи в османския Пловдив. Издигната е в арменския квартал от Степан Месробович за неговите две дъщери Аница и Манка – според записания от арх. Христо Пеев разказ на съседката Тереза – дъщеря на Артин Гидиков. Сградата е назована „къща-близнак“, защото всъщност представлява две симетрични къщи, обединени в едно. Всяка от тях има по един хайет и 4 големи стаи от 4-те страни, като 2 от тях обаче се явяват общи за двете къщи.

Фасадата – поглед от запад (откъм днешния бул. „Цар Борис III“). Днешната бетонна постройка имитира първия етаж

Къщата-близнак е интересна и с голямата разлика в нивото на терена от двете страни – към фасадата и към гърба. Всъщност фасадата, която виждаме от бул. „Цар Борис“ е задната страна. Бетонната част в момента е само подземието, служило за склад – над него има още два етажа. За сутерена – или първия етаж – се влиза с леко слизане по няколко стъпала от вътрешния двор откъм улица „Артин Гидиков“.  Гърба – или частта към днешния булеард – е с 5 стаи, всяка с по 3 прозореца.

По-интересен е горният етаж, в който са двата хайета и стаите около тях. Три от стаите излизат на запад с еркери, а двата хайета са вдадени навътре, но еркерите се свръзват с два малки балкона. Входът за този етаж от двора е с леко качване по стълби през портик, подобен на други къщи от Възраждането.

Фасадата откъм вътрешния двор и улица „Артин Гидиков“

В годините след Освобождението наследничките на Степан Месробович продават сградата на Магърдич Томасян, който установява там тютюнева фабрика. С Томасян се свързва и намиращата се в същия имот по-късна сграда, която днес не е в добро състояние, но е запазила своята автентичност на улица „Артин Гидиков“. На фасадата на тази модерна сграда дори все още стоят инициалите на Томасян.

фабрика тютюн томасян
Тютюневата фабрика на Томасян през 20-те години. Снимка от архива „Ретро Пловдив“

Възрожденската къща обаче няма тази добра съдба. Сградата е имала красиви резбовани тавани както в централните салони, така и в страничните стаи. Освен дървената украса поне до 50-те години на XX век е имало запазена и стенописна украса, пише Христо Пеев. Тя оцелява прокарването на Тунела през 50-те и 60-те години, когато са унищожени много стари сгради по трасето на тогавашния булевард „Георги Димитров“. По-късно обаче е съборена и нейната автентичност е изгубена завинаги. В края на 80-те, в духа на много други подобни препостроявания от епохата, започва издигането ѝ – но с бетон, вместо с автентични материали. Строителството ѝ обаче стига само до сегашното ниво. Така тя оцелява и до днес, когато предстоят нови планове за къщата-близнак на Месробович и по-късно тютюнева фабрика на Томасян.

Споделете ни във:

5 thoughts on “Къщата-близнак на Месробович или изоставената сграда до Тунела

  1. За сведение на отличника-второкурсник от НеБеУуу едно основно правило в реставрацията е да се ИЗБЯГВАТ ИМИТАЦИИ КАТО СЕ СИГНИРА КОЕ Е НОВОТО, КОЕ Е ИСТИНСКО.

    По технически причини с тесла, бичкия и талпи в наше време НЕ СТРОИМ ФАЛШИФИКАТИ *), а се влагат трайни, силни материали и средства, та да не се „ПРЕПОСТРОЯВА“ (ах, нововъведения и ф академичната тирминулогия, ма сестро!) всеки 80 години – нъл’ тъй? А?

    „…нейната автентичност е изгубена завинаги. В края на 80-те, в духа на много други подобни препостроявания от епохата, започва издигането ѝ – но с бетон, вместо с автентични материали…“

    Без бетон няма да може да мине даже и геният всичколог КараКАЛИНКА, мрънкало непоправимо. На Колегията краставичари краствици тръгнал да (пре)продава нахалникът със сенчестата фондация.

    Ех, Дернев…
    ––––
    *) Каквито акад. проф. д-р БожоДими, чл-кор на БАНда с неговото профЮФ искаха да набучат по Небет Тепе Хрельови Кули.
    ––––
    П.П. Забележка към „автора“: авторството е задължително да се кредитира / спомене както за употребените Фотоси ф дисертацийката ти, така и за гиздавите Чертежи, които силно се съмняваме, че си спусобен да изчертаеш лично; а за „заимстваните“ текстове. сведения и описания няма нужда да издребняваме – ясно е, че са плагиат

    1. *) Божо е същият мастит Директор на Националния Музей на РежимаБоБоТРИ след когото разполагаме с 3 ТРИ Панагюрски съкровища. Кое е истинското, кое е имитация – казва ли ти някой (ако знае някой все още – ще забрави…)

      За Местробович: възстановката вместо да наподобява културничко „старинничкото“ както би щяла КараКАЛИНКАта и другите КАЛИНКИ от НИНКН (и както впрочем в 70-те Начо Диктатурата наложи Хаджи Лампша / Балабановата да се прави имитативно, а не интерпретативно) би било по-честно и почтено да БЪДЕ ИНТЕРПРЕТИРАНА с четливо модерни средства и материали в същите очертания и обеми без да стане МЕНТЕ

      1. Иво, престанете да публикувате Фьодор КараКоЛИНКА, който с нахални НЕКОМПЕТЕНТНИ порочни и погрешни излияния, „становища“ и „ОЦЕНКИ“ ПАКОСТИ в някои поприща (които няма начин и няма откъде да са му ясни, понеже е неук) с развращаване на Общественото Мнение.

        Прекалено много КАЛИНКИ навсякъде. Има дипломирани архитекти, които са и по-грамотни от него и дори членоразделни. Нека се занимава с хибридни съчинения или народни шевици или крафт-пивоварство. Колодрумене? Гребни науки?

        Sutor, ne supra crepidam!

        1. Този самодеец си позволява ОТВИСОКО през рамо да се гаври с резултати и с „епохи“ сякаш неговата ЕПОХА е върхът на цивилизацията и Града (цит.):

          „…в духа на много други подобни препостроявания от епохата…“

          = ами мухльо, ТВОИТЕ „препостроявания“ дали са по-качествени?

          = какви постижения имате ф ТВОЯТА „ЕПОХА“?

          (Ужким историчар, ужким „изкуствовед“ец, ужким „архитект“оролог = ни рак ни риба в крайна сметка, я се захващай с пчеловъдство с твойта степен на грамотност!)

          ((Всички „препостроявания“ от 70-те и 89-те години от ИПК / НИПК / НИНКН са спасили загиващи къщи – а това се активно игнорира от самозвани „разбиратели“))

          1. В "епохата" от 1990 досега = 1 =една реставрация! Японска! каза:

            Една единствена реставрация от 1990 досега има постигната в Града – къща „Клианти“ срещу „Ламартин“.

            И то непълна, а частична, да не кажем половинчата, понеже още една ос към запад към църквата остана недовършена (тухлената къща, заместила старината я бяха отчуждили и освободили за целта, но вече е обратно ре-приватизирана).

            И то с финансиране . . . от японско.

            Така че КараКАЛИНКовото кудкудякане за презрени „епохи“ (70-те и 80-те) и методики издава доколко той е арогантен въздух под налягане без практическо значение и без полза за наследството.

            Будали са които го забелязват с „фондацията“ му и с бронзовата му буца…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.