Европейски доходи в България? Мисията е възможна. 

Или за разликата между „постната пица“ и европейския икономически модел 

Асен Василев

Ако гледате телевизия и слушате предизборните изказвания ще си помислите, че нещо  драматично се случва с икономиката и финансите на България. Ако погледнете банковите  сметки на българските граждани, ще видите подобрение, но не и драматична промяна.  Защо тогава платените анализатори късат ризи в сутрешните блокове и се опитват с  всички средства да убедят българския народ, че европейсктата икономическата и  финансова политика, заложена в бюджетите от есента на 2021 насам е невъзможна, и  трябва да се върнем обратно към латино-американски икономически модел, по известна у  нас като политиката на „постната пица“?  

Възможно ли е Бългаария да води европейска икономическа и финансова политика? 

Краткият отговор е да. Дългият отговор е, че не само е възможно, но тази политика води  до по-бърз икономически растеж и по-бързо наваксване на разликата със средно  европейското икономическо ниво.  

По данни от Евростат, за 12 години политика на постната пица, дългът на България се е  качил от 13.7% от БВП през 2009 до 24.6% от БВП през 2020. Тези нива на дълг са много  под маастрихстие критерии (60% от БВП) и под средните нива на дълг в Еврозоната (88%  от БВП).  

За последните 3 години европейска икономическа политика, дългът на България е  паднал от 24.6% от БВП през 2020 до 23.1% от БВП в края на 2023 и продължава да е  вторият най-нисък в ЕС и много под маастрихстите критерии.

ДЪЛГ КЪМ БВП 

Въпреки че България наистина взе повече дълг през последните 3 години, българската  икономика нарастна по-бързо от дълга и затова съотношението дълг към БВП е по-добро  от 2020 година. Бългаската икономика расте с 14% (като се махне инфлацията). Това е  петият най-висок ръст в ЕС и почти три пъти по-бързо от икономиката на Германия.  

През 12-те години на постната пица, България наваксва изоставането от  средноевропейкото икономическо ниво с по-малко от 1% на година. Според Евростат,  през 2009 година, българската икономика е 44% от средноевропейското ниво. През 2020  година, България достига 54% от средноевропейското ниво. Ако този темп на  наваксване се беше запазил, България би стигнала средноевропейско ниво след 40  години. 

През последните 3 години, с европейски модел на икономическа и финансова политика,  България навакса още 10%. От 54% в края на 2020 година, в края на 2023, българската  икономика е вече на 64% от средноевропейското ниво. Казано по друг начин, с  европейския икономически модел наваксваме три пъти по-бързо. И ако запазим  новия темп на наваксване, ще достигнем средноевропейското ниво след 10-12 години.

Eurostat: GDP per capita, PPP percent of EU average 

Как се разпределят парите в държавата 

Основната разлика между модела на постната пица и европейския икономически модел е  как се разпределят парите в държавата.  

При модела на постната пица голямата част от събраните данъци отиват в малко на  брой фирми и олигарси, а населението е или бедно или емигрира. Средна класа почти  няма.  

При европейски икономически модел събраните данъци се разпределят към голямата  част от населението под формата на заплати, пенсии, средства за образование, средства за  здравеопазване и публична инфраструктура. И се изгражда широка средна класа. 

Основният измерител как се разпределят парите в държавата е коефициента на  неравенство (GINI). Ако е 0, всички са равни, ако е 100, 1 човек получава всички  средства, а другите не получават нищо. Средно за ЕС, коефициента на неравенство е 30.  

През 2009 година, коефициента на неравенство в България е 34, доста по-висок от  средноевропейския. През 2020 нараства до 40. Това е най-високото ниво на неравенство в  ЕС. Такова неравенство има в Боливия, Централно Африканската Република и Камерун. 

България е единствената страна в която неравенството нараства след приемането в  ЕС. Обикновено европейските фондове помагат на по-изостаналите региони в дадена  страна да наваксат и комбинирано с увеличение на доходите помагат да се намалят  неравенствата. Заради финансово-икономически модел, който България прилага до 2021  година, при нас се получава точно обратното: богатите стават по-богати, а бедните по бедни. 

От 2021 до 2023 неравенството започна да спада и в края на 2023, коефициента на  неравенство е 37. За период от 3 години, това е значително подобрение, но още сме  много далече от средноевропейските стойности. 

Основните европейски политики, които помагат за намаляване на неравенството са повишаване на доходите и по-равномерно регионално разпределение на инвестициите.  

През 2022 и 2023 България е на първо и второ място по ръст на реалните доходи в ЕС  (това е ръст на доходите като се извади инфлацията). Заплатите на българските работници  и пенсиите на българските пенсионери са се увеличили значително по-бързо от  инфлацията и отбелязват най-големия реален ръст в ЕС през последните 3 години. Най новите данни на НСИ за първо тримисечие на 2024 година, отчетоха ръст на заплатите от  16.8% при инфлация от 3%. Като пример, ако пенсиите бяха индексирани само с  инфлацията, средната пенсия от 1 юли 2024 щеше да бъде 463 лева, а не 883 лева. 

За съжаление, базата от която тръгваме е много ниска и въпреки значителното нарастване  на доходите, българите могат да си купят само около 2/3 от това, което средния европеец 

може да си купи. През 2020 година сме можели да си купим малко над половината, от  това което средния европеец е можел да си купи. 

Програмата за общински проекти, която беше приета с бюджет 2024, положи основите на  другия стълб на европейския икономически модел: по-равномерно разпределение на  публичните инвестиции по региони. На база на статическата класификация на  общините, всяка община получи бюджет за реализиране на местни проекти. Бургас,  Варна, Пловдив и София получиха по 100 милиона лева. Другите областни градове  разполагат с бюджет от по 50 милиона лева, а по-малките общини с бюджет от по 30, 15,  10 или 6 милиона лева, в зависимот от размера на общината.  

Към края на март над 190 общини са подписали проекти за почти 2 милиарда лева. Така  по обективен критерий всяка община има възможност да инвестира в това, което кмета и  общинския съвет смятат за най-належащо. Програмата е три-годишна, като само за 2024  е осигурено финансиране в размер на 1.7 милиарда лева.  

За сравнение по време на модела на постната пица, националните инвестиции в  регионално развитие реализирани през ММРБ към общините са под 200 милиона лева за 4  години. 

Освен мерки за повишаване на доходите и за регионални инвестиции, през последните 3  години бяха увеличени значително средствата за образование и здравеопазване с фокус  върху набор от мерки за работещите родители и младите семейства. Въпреки  значителната съпротива в парламента, по-голямата част от тези европейски мерки бяха  въведени: безплатни детски градини и ясли, данъчен кредит за работещи родители в  размер на 600 лева на дете (през 2020 беше 60 лева), по-добро заплащане за  предиатричната помощ, повече средства за инвитро процедури, безплатен транспорт за  деца до 14 години, програма за спорт и изкуство в училищата, 50% увеличение на  еднократната помощ при раждане, еднократна помощ за деца започваши втори, трети и  четвърти клас, по 80 милиона всяка година за строителство на нови дестки градни, ясли и  училища. Министерски съвет прие и внесе в парламента за обсъждане законови промени,  които да подобрят достъпа до висше като го направят безплатно за студентите. В  половината европейски държави, висшето образование а напълно безплатно за студентите,  за да имат децата равен старт.  

Работи ли европейския икономически модел?

Някак тихомълком минаха последните данни за раждаемостта и демографията през 2023  година. А те показват ясно, че за първи път от 2009 година насам има промяна в  демографските тенденции.  

България влиза в ЕС през 2007, но противно на наложените схващания, броят новородени  през 2007, 2008 и 2009 година расте. Няма и голяма емиграция (около 1000 човека  напускат странат средно през 2007 и 2008). През 2009/2010 година, обаче има рязка смяна  в демографските тенденции.  

Налагането на модела на постната пица: замразяване на пенсиите и доходите,  обезкървяване на малкия и средния бизнес като не се връща ДДС и насочването на парите  от данъци към малко на брой близки до властта фирми, комбинирано с кризата в Гърция,  значително влошава икономическата среда и води до срив в демографията. Официално  отчетните данни на НСИ показват, че през 2010 година има родени 5,500 по-малко деца от  2009. През 2011 още около 4,700. За две години, броят на новородените спада с над  10,000 деца на година. Тенденцията на намаляване на броя новородени всяка година се  запазва през целия период на постната пица с едно изключение—2014 година. За първи  път от 2014 година насам, през 2023 има ръст на новородените в България: 561 деца  повече са родени през 2023, отколкото през 2022. 

Същите тенденции се наблюдават и при миграцията. През 2009/2010 година над 40,000  българи трайно са заминали в чужбина. През 2020 година ковид връща част от тях 

обратно в България, но през 2021, голяма част заминават обратно в чужбина. През 2023  година, броят на заселилите се трайно в България е с 42,000 по-голям от броя на  напусналите. Един средно голям град се е върнал обратно в страната. 

И не на последно място, през 2023 беше отчетено най-малкото намаляване на населението  от както НСИ следи тази статистика. Населението е намаляло с 2,200 жители. За  сравнение – през предишното десетилетие, България е намалявала средно с 48,000  човека на година. 

Макар и само за една-две години, тези данни ясно показват, че българските граждани  искат европейски финансово-икономически модел, а не постна пица. И европейски  социални придобивки, европейско здравеопазване и европейско образование.  

Дълги години ни казваше, че България е малка и бедна държава и не можем да си  позволим европейски стандарт. България е над два пъти по-голяма от Холандия като  територия. Последните 3 години показаха (въпреки войната и кризите), че може да  поддържаме устойчиво европейски икономически модел и че не сме бедни.  

Но парите трябва да отиват обратно при българските граждани и да се разпределят по  ясни критерии, които не допускат създаването на гета и изостанали райони. Моделът на  постната пица разпределяше парите в малко на брой компании и олигарси. 1 милиард  лева кредити от ББР за 8 компании. Или 1 милиард гаранции за малки и средни фирми,  които помогнаха на над 1,000 компании да не фалират по време на ковид кризата? 

Средства по ясни критерии за всяка община или средства само за кметовете приближени  до властта? Инвестиции в превенция и по-малко доплащане на лекарствата или в над лимитна дейност по скъпи пътеки на десетина болници? 

Това са истинските въпроси на които трябва да си отговорим и да решим дали ще  продъжим по пътя към европейски доходи или ще се върнем обратно към модела на  постната пица. Изборът е твой.