АктуалноГласовеГрадътКултураМненияНовини

Даниeл Мирчев: Мисля, че е присъщо на всички художници с времето да стават по-лаконични

Даниeл Мирчев е творец с дългогодишна кариера и множество изложби. Той е един от авторите, които ще участват на Националните есенни изложби в Пловдив, които се откриват на 1 септември под кураторството на Галина Лардева. Мирчев твори в различни техники, като напоследък се изявава в дърворезба и по-точно триизмерни дървени обекти. Представяме ви го в поредицата интервюта дни преди старта на Националните есенни изложби:

Какво представяте на изложбата?

В Националните есенни изложби представям експериментална серия, която разработвам отскоро. Създавам обеми като използвам дървени шишове. Провокира ме растерът, който създават и ефектът от разминаването им при движение на зрителя. Тъй като мястото за изложбата е необичайно – старинен двор на възрожденска къща, реших да работя в правилни форми, които ще контрастират на пространството.

Доколко тези работи са провокирани от контекста, като контраст на старите възрожденски къщи и доколко това е утвърден вече ваш собствен стил – и в предходни Ваши творби са конструирани в по-изчистени и лаконични форми?

Археологическите резервати, какъвто е Старият град в Пловдив, са капсулирали времето. А то оставя своята следа – заобля ъглите на къщите, изкривява стените и не търпи прави линии. Уважавам миналото, но влизайки в двора на Мексиканската къща, където е моята експозиция, поисках да раздвижа времето и да събудя усещането за движение, за полъх. Затова потърсих контраста.

Трябва да отбележа, че с годините забелязвам у себе си тенденция към изчистване на формите и избягване на бъбривостта в скулптурите. Мисля, че това е присъщо на всички художници – с времето стават все по-лаконични. Макар че съм тръгнал от дърворезбата, в момента определям моята работа като скулптура в дърво.

Каква асоциация предизвиква у вас заглавието „Прагове и белези“? Как се свързат работите с кураторската тема?

Асоциирам темата с прагове на възможностите, прагове в отношенията между хората, прагове в развитието, прагове изобщо в мисълта на човек. А „белези” и следи остават там където са прескочени „праговете” – над лимитите. Работите ми пресъздават вечното движение и преодоляването на препятствията по пътя. Надявам се да създам усещане, че тези фигури са дошли отнякъде, спрели са само за малко и продължават своя ход. И ние не знаем дали са стопирани от праг или ги виждаме в момент на движение.

Как се стигна до вашето участие на Есенните изложби?

Мисля, че всеки по пътя си стига до определени спирки. За мен участието в Националните есенни изложби е една такава спирка, на която да се срещна с колеги и да видя работите си в контекста на една обща тема, интерпретирана от различни артисти. Радвам се, че Галина Лардева ме включи точно сега с точно тази тема и като част от една арт група, с която вярвам, че ще създадем нещо неповторимо.

Какво смятате за Есенните изложби като формат – какво е вашето мнение за събитието през годините и сега?

За мен най-ценното на този формат е това, че няколко артиста по едно и също време и на едно място споделят своите идеи с публиката чрез изведена концепция в самостоятелна изложба. С това този формат е уникален и трябва да продължи да се развива. В последните години Националните есенни изложби се превърнаха в престижен форум, на който всеки български артист би участвал с чест.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история на изкуството и архитектурата.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина