Дългосрочният бюджет на ЕК 2028-2034: амбицията срещна острите критики на политическите сили в Европа

Автор: Виолета Ашикова 

Проектът на Европейската комисия за многогодишната финансова рамка 2028-2034 година срещна силен отпор още в първите дни от официалното представяне. Нито една държава не хареса новия дългосрочен бюджет, земеделците вече готвят протести, а заявката за „пари срещу реформи“ и при „спазване на върховенството на закона“ в плана на Урсула фон дер Лайен са гаранция, че се задават две години на тежки преговори със страните членки, с Европейския парламент и Съвета на ЕС. Председателят на ЕК представи предложението си за амбициозен и динамичен дългосрочен бюджет на ЕС:

„Това е бюджет, който възлиза на два трилиона евро за новия период. Това е бюджетът, който отговаря на амбициите на европейците, който се изправя пред предизвикателствата и който укрепва нашата независимост. Следващата многогодишна финансова рамка ще бъде най-амбициозната, предлагана някога. Бюджетът е по-стратегически, по-гъвкав и по-прозрачен. И ние инвестираме повече в способността си да реагираме и повече в нашата независимост. И все пак, най-важното е, че вноските на държавите членки в бюятджета на ЕС няма да се променят, тъй като предлагаме постепенна промяна в новите ни ресурси.“

Планът на Урсула фон дер Лайен преобразува структурата на бюджета по три основни стълба и пет ключови области. 865 млрд.евро за селско стопанство, рибарство, кохезия и социална политика. 410 милиарда евро за конкурентоспособност, включително научни изследвания и иновации. Пет пъти повече средства за обрана и сигурност, като те възлизат на 131 млр. евро. 200 млрд. евро за външни действия, включително 100 млрд. за Украйна.

Датският министър по европейските въпроси Мари Биер, чиято държава в момента представлява Съвета на ЕС, декларира пред ЕП:

„Нашата непрекъсната подкрепа за Украйна е сред най-неотложните ни приоритети и тя постигането на траен и справедлив мир за украинския народ. Трябва да сме по-силни и в областта на сигурността и отбраната.“

Предложението на ЕК за дългосрочната финансова рамка на ЕС трябва да се справя с безпрецедентни предизвикателства: продължаващата война в Украйна, конфликтът в Близкия изток, търговската война с администрацията на американския президент Доналд Тръмп, острата икономическа конкуренция с Китай, климатичните промени, опасността от нова мигрантска вълна и възходът на крайната десница с нейната антибрюкселска политическа програма.

Още след официалното представяне на дългосрочния бюджет докладчикът за ЕП Зигфрид Мушеран от Румъния беше категоричен, че в него няма достатъчно средства за критични приоритети и го окачестви като бюджет с „удивителна липса на амбиция“, в който „ключови програми са изложени на риск“:

„Първо, виждаме ясен опит за рационализиране на бюджета на Европейския съюз. Това означава отслабване на бюджета, това означава отслабване на ЕС. И големият риск е, че бюджетът ще бъде сбор от 27 национални интереса, от 27 национални програми и няма да постигне резултати. Няма да бъде сбор от европейските приоритети. Разочаровани сме и от размера на бюджета и със сигурност това не е исторически бюджет, както ЕК се опитва да го представи. Това е бюджет на същото ниво като бюджета на съюза през предходните седем години. При обстоятелствата, че приоритетите ни са се умножили, гражданите в Европа очакват да направим повече, за да ги защитим, да им осигурим сигурност.“

Урсула фон дер Лайен се опитва да наложи централизация на решенията и зачитането на върховенството на закона да е безусловно:

„Върховенството на закона е задължително за всяко финансиране от бюджета на ЕС и със следващата финансова рамка ще отидем още по-далеч. Националните и регионалните планове за партньорство ще поставят върховенството на закона и основните права като условие за инвестиции и фокус за реформите. Ще гарантираме отговорно изразходване на средствата и пълна отчетност със строги предпазни мерки, ясни условия и подходящи стимули. Това е в интерес на гражданите.“

В новия дългосрочен финансов план на Съюза се предвижда обединяване на Общата селскостопанска политика и Кохезионния фонд в един мегафонд, но със съкратени ресурси – предложение, което се посрещна с остри критики, прогнози за надвиснала катастрофа и предупреждения за масови протести на континента. Групите в ЕП излязоха с крайни възражения и заплахи за бойкот на многогодишната финансова рамка 2028-2034.

Евродепутатът Жан-Марк Жермен от Групата на социалистите и демократите изрази редица несъгласия:

“Очаквахме визионерски проект, който да отбележи решителен напредък в европейската отбрана, социално справедливо общество, което уважава планетата и гарантира цифровия суверенитет. И какво ни се представя? Бюджет, който е колкото безсмислен, толкова и лишен от ресурси, изоставяйки основни части от Европа. Нека бъдем ясни: никога няма да приемем премахването на Европейския социален фонд. Казвам ви: ако Европа на Урсула фон дер Лайен трябва да бъде тази, която ще унищожи Европа на Жак Делор, тогава тя няма да получи нашата подкрепа. Никога няма да приемем абсурдното правило на пари срещу реформи.

Полският евродепутат от Европейските консерватори и реформисти Богдан Жонца също не скри възмущението си:

„Многогодишната финансова рамка ще загуби стойност в реално изражение. Ще има по-малко средства за общата селскостопанска политика. Няма да сгреша, ако кажа, че ще бъде с 20 % по-малко, отколкото е. Регионите ще бъдат изнудвани. Това предвещава много лошо бъдеще. Регионите ще получат пари, ако въведат реформи. Това е ужасно решение.“

Европейската комисия очаква огромна битка с националните правителства, които трябва единодушно да се споразумеят за съдържанието на дългосрочни разходен план. Унгария вече публично бойкотира новата МФР. Унгарският премиер Виктор Орбан заплаши, че ще наложи вето на седемгодишния бюджет, ако Брюксел не отблокира милиарди евро, задържани заради спора за върховенството на закона в Унгария:

„За да бъде приет новият 7-годишен бюджет се изисква единодушие. Така че, докато не получим останалите замразени фондове нов бюджет на Евросъюза няма да има. Няма да направим никакви отстъпки по отношение на нашия суверенитет.“

България е напът да получи най-високия бюджет от ЕС от началото на своето членство. Увеличението е с около 4 млрд. лева, но тепърва финансовата рамка на Съюза трябва да бъде одобрена, а парите ще бъдат отпускани срещу извършване на определени реформи.

В интервю за рубриката „Евранет+“ българският евродепутат от Европейската народна партия и ГЕРБ Андрей Новаков прогнозира продължителна битка за парите за земеделците и за сближаване на регионите. По думите му, планът на Урсула фон дер Лайен не е лишен от амбиция, но напълно неприемлива, според Новаков, е идеята за централизация на решенията за финансиране:

Колко амбициозен е обявеният от ЕК „най-амбициозен“ бюджетен план на ЕС досега? Какво стои зад думите на председателя на ЕК Урсула фон дер Лайен и има ли основание да го представя за най-амбициозния?

“Всъщност има, тъй като тук числата говорят сами. Ако досега европейският бюджет е разпределял около 1 % от Брутния национален доход на ЕС, то вече отиваме на 1,3 % и честно да си кажем, няма как и да е иначе. Тук трябва дебело да подчертаем, че ЕК най-после направи една смела крачка и те са за собствени приходи на европейския бюджет, като облага вредни стоки – тютюн, алкохол, като налага налози и на големи интернет гиганти, така и на отпадъци като найлонови торбички и прочие. Тоест, не е задължително тези увеличени средства да дойдат от бюджетите на държавите членки, ЕС може сам да си ги събере.“

Г-н Новаков, колко ще получи България от бюджета на ЕС за следващия период 2028-2034 г. ? Вече има гръмки заглавия у нас, че за страната ни е планиран „рекорден“ бюджет. Вярно ли е и ако да, колко ще бъдат средствата и как това кореспондира със заявката „пари срещу реформи“?

“Вярно е, че България ще получи повече, отколкото получава в момента или поне това е предложението на ЕК, което не е никак малко. Предложението на Комисията е страната ни да получи 22 млрд. евро. Първо, това е израз и на доверие и на оценка към свършеното в страната. Имаме доста примери за това, когато има проблеми с една държава, първото, което си заминава са европейските фондове. От тази гледна точка това е много положителен знак. За да завършим историята, обаче, трябва да кажем, че това е първоначално предложение на ЕК, което трябва да мине през ЕП, трябва да одобрят и държавите членки. Предстои ни много работа, така че по отношение на нашата страна в абсолютни суми това е добре. Колко ще вземем е съвсем друг въпрос. Сега е моментът да се готвим за това, което идва 2028 г., за да можем ударно да инвестираме и от новия програмен период. Това, което мен ме тревожи е, че ЕК е представила предложение, което обединява фондове в едно, създава регламенти, които би трябвало да отговарят за много диаметрално противоположни неща, като, например, фонд, който едновременно отговаря за земеделие и регионално развитие и за суперкомпютри, но това са неща, които вярвам с времето ще изгладим. Факт е, че не ми направи добро впечатление, че този бюджет беше представен в последния работен ден на ЕП преди ваканцията. Очевидно, за да се понижи напрежението, което се очакваше да се породи в много евродепутати, но съм сигурен, че през септември това ще е на дневен ред също.“

Европейският парламент вече е в позиция на контраатака срещу дългосрочния финансов план. Заявката на „пари срещу реформи“ и срещу „спазване на върховенството на закона“ вече сякаш обрича предстоящите преговори в следващите две години. Планираните съкращение на средствата за селско стопанство и сближаването – също. Европейската народна партия от какво може да отстъпи и от какво – не?

“Една от червените линии е, че ЕНП няма да допусне централизация и регионите ще трябва да бъдат част от уравнението, в което се взимат решения как и къде да се харчат парите. Кохезионната политика е поставена на все по-големи изпитания. Изглежда, че ще се наложи да се борим много за това финансирането за най-бедните региони да остане. Забележете, че много от критиките дойдоха именно от колеги от ЕНП. Това означава, че ще бъдем обективни и ще направим всичко регионите да продължат да имат своята самостоятелност – и оперативна, и административна в определянето на това кое е важно за тях, как да си харчат оперативните програми и т.н. Не под формата на общ фонд, в който националните правителства решават какво да правят, защото това крие рискове. Сега е ясно, че имаме национален план, но в него, във всеки от регионите за планиране има включени неправителствени организации, областни управители, кметове, всякакви органи на местно самоуправление и така се гарантира, че оперативните програми ще инвестират в това, което има нужда. Ако вземем за пример тунела под Шипка, ако зависи само от ЕК и от даден министър, който в миналото видяхме, че може да се сменя през три месеца, това оказва риск върху реализирането на дългосрочни проекти, които са важни за цяла Европа, тъй като тунела под Шипка би оказал изключително важно въздействие не само върху транспортната свързаност, но и по отношение на отбраната в Европа. Ето защо ЕНП ще остане на тази позиция: регионите, кметовете, хората в населените места да участват в процесите на вземане на решения за това къде да се харчат парите и когато се отпуснат пари за сближаване, без значение дали те са пътища, за образователна инфраструктура, дали са за опазване на околната среда, туризъм и прочие, те да отиват там, а не, ако реши някой министър да ги пренасочи, да може да го направи.“

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.