Църковни мозайки в и около Филипопол по времето на Епископската базилика

Актуално Градът Живот Култура Новини

Епископската базилика на Филипопол безспорно е един от най-значимите обекти от ранното християнство в България, че и на Балканите. Самият размер на сградата е впечатляващ и говори за важността ѝ като обект, и по-общо важността на Пловдив и региона в периода след 313 година. Изключително ценни са и двата огромни пласта мозайки, които покриват цялата сграда. Каква обаче е връзката им със съседни обекти в региона и каква е ситуацията на Балканите по това време?

От десетилетия, и особено в последните години, много проучватели работят в цялата страна, като след разкопки са обнародвани множество научни публикации, изследвания, анализи, така че благодарение на труда на десетки археолози и изкуствоведи имаме богата информация – която се допълва ежегодно.

Да започнем, все пак, от географията и административното разделение: Територията на днешна България и близките ѝ гранични територии през IV век се разделя между три диоцеза (Тракия, Дакия и Илирик) и множество по-малки провинции. В детайл със сложната административна система на Римската империя от този период няма да се занимаваме, но важното накратко е, че различните провинции и по-голямата административна единица – диоцезите – са имали по-важни и по-маловажни градове. Пловдив е бил един от най-важните в региона.

Но всеки един от тези градове постепенно от езически римски град се превръща в християнски и най-видимите обекти, които да бележат това са християнските храмове – най-често базилики. До момента в много от градовете са разкрити по повече от една базилика, като понякога повече от една от тях е и богато декорирана – с подови мозайки, стенописи, понякога също стенни мозайки и др.

Разбира се, археологическите открития не трябва да ни „подлъгват“ – това, че в даден град има разкрити и експонирани повече църкви от друг град не значи, че преди 1600 години там е имало повече църкви. Много често тези сгради са разрушени от времето, от годините на строителство на нови и нови сгради върху тях в по-живите градове.

Така, например, в Пловдив днес имаме две добре проучени и представени базилики, но най-вероятно е имало много повече храмове. Всъщност археолозите са разкрили останки от още няколко църкви на различни места из Пловдив и в близката околност, но те, засега, остават под пръстта на града.

И все пак – от разкритите досега сгради, Епископската базилика на Филипопол е най-голямата и мащабна от тях. Къде обаче другаде има подобни големи сгради?

На практика навсякъде. По българските земи вече има разкрити стотици раннохристиянски сгради. Тук обаче ще се концентрираме предимно върху тези с повече или по-малко запазени мозайки – най-специфичното и интересно нещо в пловдивската голяма базилика. И интересни такива има както в сравнително близката околност – например Кабиле (до днешния Ямбол), така и по-далеч – както на североизток, в базиликата до Джанавара край Варна, така и на югозапад – в днешния Сандански. Особено интересен, макар и извън рамките на днешна България, но в нашата приятелска съседка Македония, е античният град Стоби, за който също ще стане дума.

За Епископската базилика на Филипопол и нейните мозайки

Накратко за пловдивската базилика и историята на цялата империя. След 313 година много популярното вече християнство става равноправна религия в Римската империя и постепенно навсякъде започват да се изграждат християнски храмове. Пловдив не прави изключение. Голямата базилика вероятно е започната само няколко десетилетия след това – вероятно около средата на IV век, около 350-а година, а може би и по-рано. Догадки за момента не могат да се правят, а археолозите предпочитат да разчитат на сигурни доказателства, когато говорят за дати: монета, надпис или нещо подобно.

Със сигурност, обаче, може да се определят периодите на изграждане в тяхната последователност. Първият период се разделя на три фази: в първия от тях базиликата е изградена и е поставен нещо като обикновен глинен под без мозайка. Може би това е станало дори преди 350-а година. Около средата на века започва втората фаза, с полагането на мозайката на наоса на храма – централния кораб.

Мозайката с геометрични мотиви върху централния кораб, поставена върху по-старата римска сграда

Чак към края на IV и началото на V век, т.е. около 400-ата година е и третата фаза на първия период, в който се полагат и мозайките в двата странични кораба. В единия от тях има и полуразрушен надпис с частично запазено име на епископа, помогнал за изграждането на сградата в този момент.

Геометрични мотиви от централния кораб покрай олтара, а в дъното в дясно – от северния кораб

Тези мозайки са изцяло геометрични, като все още няма животни и птици. Част от тях са в по-прости мотиви и с по-малко цветове, други са по-богати, разнообразни, сложни и цветни. Този първи период е прекъснат някъде в началото или първата половина на V век от земетресение. Така, бъдещите посетители на базиликата ще могат да видят свличането на една част от терена, което е запазено умишлено по този начин от археолозите и реставраторите. През следващия период това свличане е затрупано, и целенасочено изравнено за повторното изграждане на базиликата.

Това второ изграждане се случва около средата на V век. Отново не може да се даде точна дата. То, вероятно, продължава дълго време до края на века или дори началото на следващия, след 500-ата година. През това време се изгражда и поставя мозайката на съседната, т.нар. Малка базилика – вероятно някъде около 470-а година, тъй като тя се свързва с кратко царувалия император Флавий Василиск (475-476).

Плетеница от втория слой мозайки – “хераклови възли” между които има кантароси, детелини, птици и др.

По това време вече се изобразяват и животни – конкретно в Епископската базилика се появяват стотиците птици както в централния кораб на сградата, така и в двата странични. Те се поставят в сложна плетеница от възли или геометрични форми. В двата странични кораба пък се изобразява и композицията „Изворът на живота“ – фонтан, от който блика вода, и два пауна от двете страни. Все пак дори и във втория пласт мозайки има части само с геометрични форми – преплитащи се кръгове, мотив, който има паралели в други сгради в региона. Паралели има и с други от мотивите в Епископската базилика. Сградата приключва живота си някъде през VI или VII век.

Част от наоса на църквата с втория слой мозайки – птици, изобразени между пресичащи се квадрати

За разлика от много други обекти в страната, през които строителството през годините е унищожило, Епископската базилика има огромен късмет. Тя е открита случайно при прокарването на подлеза „Гладстон“ през 80-те. Тогавашната власт не е пощадила централния площаден комплекс – агората на Филипополис, но на базиликата ѝ се е разминало и булевардът минава покрай нея. През годините върху обекта работят много археолози, а други пишат изследвания върху публикуваните резултати – сред тях са Елена Кесякова, Жени Танкова, Николай Шаранков, Елена Кантарева-Дечева, Райна Дечева-Учкунова, Иво Топалилов и др., благодарение на които познанията за обекта се увеличават, както и се обсъждат различните хипотези за неговия живот.

Кои са обаче останалите подобни сгради, появили се по нашите земи след 313 година?

Други базилики с мозайки из Балканите

Може би най-интересният от близките до Пловдив обекти е Кабиле. Той е един от тези градове, които имат „археологически“ късмет да прекратят живота си в даден момент, след което над тях да не се появи нов град. Така в Кабиле – както и, например, в Никополис ад Иструм, Рациария или други български обекти – няма опасност археологията да се разрушава през годините, а и в съвремието от нови сгради. За съжаление някои от тези обекти, когато не се охраняват добре, стават цел на иманяри, но това е друга тема.

Базилика в Кабиле

След живот като тракийски и езически римски град, Кабиле също става християнски център след 313 година. Днес той е лесно достъпен по магистрала „Тракия“ в близост до Ямбол. Там са разкрити две базилики, типични за IV-VI век, като в една от тях има по-интересни и добре запазени мозайки. Тя не е толкова голяма, колкото пловдивската, но също има интересни изображения. По пода на сградата са запазени преплитащи се кръгове, свастики и други геометрични мотиви. Сградата има типична история за повечето градове у нас – различните нашествия в Източната Римска империя водят до упадък или окончателно замиране през VI или най-късно VII век.

Част от мозайкатав Кабиле  – декорация, която се повтаря на много места в ранното християнство

Не толкова добре експонирани са три други базилики с интересни мозайки в Североизточна България. Едната от тях е в местността Джанавар тепе край варненския квартал Аспарухово. В една част от сградата има преплитащи се кръгове, много подобни на тези в централната част на пловдивската базилика от втория период. Също край черноморския бряг се е намирала и базиликата до село Шкорпиловци, която също е била застлана с мозайки. Тези две сгради са интересни, тъй като не се оформят около голям град, макар и древният Одесос да е бил съвсем наблизо.

Мозайка от базиликата в Джанавар тепе. Кръговете са идентични с подобен елемент от пловдивската базилика, както и мотивът с бордюра с извити бръшлянови листа. В стил, цветове и по други детайли обаче мозайките се различават (снимка: pravoslavieto.com)

В голям град, обаче, е базиликата на Марцианопол – ли днешната Девня. Сградата е частично проучена, но в последствие изоставена, като за състоянието на мозайките за момента може да се съди само по архивите на археолозите от преди над 50 години.

Пловдивската базилика – на преден план са пресичащи се кръгове от северния кораб от втория пласт мозайки – подобни на тези в базиликата на Джанавар тепе

Интересна статия за нея има изследователят Ваня Попова, която дори аргументира и датира строителството на сградата през десетилетието около 380-390 година. В мозайката на Марцианопол има различни мотиви, в които може да се открият частични паралели с Пловдив – плетеници, възли и др. Изследователката сравнява стила на мозайките там в „пуристки“ стил с част от тези от долния слой мозайки в Пловдив, също реден през IV век. Дали и каква връзка има, все още не е сигурно. За съжаление и трите споменати сгради край морето не са добре експонирани и се нуждаят от нови проучвания и популяризиране, консервация и представяне по адекватен начин на публиката, тъй като също са изключително ценни обекти.

Бръшлянови листа от втория пласт мозайки в Пловдив. Плетеницата в средата е подобна на много други, например тази в Сандански

Диагонално в другия край на България има все пак сравнително добър пример на, може би, неочаквано или поне не общопопулярно място за римско културно наследство. Това е Сандански, в който има няколко големи базилики от периода, при това в не една от тях има интересни мозайки. Любопитното там е, че три от тях са общо взето в съседни имоти. Една от тях – известна на археолозите като базилика номер 2 – има и голям просветителски надпис на „епископ Йоан“. Там има запазени различни мотиви – както геометрични, така и на различни животни, включително и птици.

По-добре запазена и днес експонирана е първоначално известната, като „базилика 4“, но днес вече убедително определена, като Епископска базилика на Сандански. Тя е частично реставрирана и там е изграден музеен комплекс. Там също можем да видим различни растения, геометрични мотиви, както и фонтани, като в някои от паната в Пловдив. Интересно е, че са запазени и експонирани и малки парчета стенопис от ниските части на стените. Такива, всъщност, са открити и в Пловдивската базилика.

Мозайка от базиликата в Сандански (снимка: wikipedia, автор: Vislupus)

Друго място с две открити базилики е Никополис ад Нестум (т.е. „на Места“) – римски град в непосредствена близост до село Гърмен. „Базилика 1“ за съжаление е напълно унищожена. При проучването там са описани мозайки отново с геометрични мотиви с различни кръгове, но и риби, птици и друга флора и фауна. Вероятно тези мозайки са подредени след средата на V век. Вероятно е имало и стенописи.

Малко по-добра съдба има „Базилика 2“, която освен мозайки по пода е имала и мозайки по стената на абсидата – нещо рядко срещано, или поне рядко разкривано по нашите земи. В подовата мозайка има мотиви, които са подобни на пловдивската базилика – с редуващи се кръстове и осмоъгълници, макар и изработени по различен начин.

Ще спомена и един от най-интересните обекти в региона, макар че се намира извън днешната територия на България. Това е градчето Стоби в Северна Македония. Той – също, като Кабиле – е разкрит върху свободен терен, а не върху жив град, което позволява по-лесно проучване и експониране на останките там. Изключение прави магистралата, която разсича града. Все пак в Стоби са запазени няколко сгради с богати мозайки, сред които и Епископска базилика. За тамошните мозайки може да се пише много, тъй като много от сградите са сравнително добре запазени, а и продължават да се проучват. В една от базиликите, например, има много подобен мотив „Изворът на живота“ – но вместо пауни, там са изобразени сърни около фонтан.

Други базилики из страната

В страната има множество други базилики от ранното християнство. Софийската „Св. София“ е една от най-добре запазените до днешно време сгради, макар и да не е била богато декорирана с мозайки. Сегашната сграда вероятно е строена в края на V век – по времето на полагането на втория слой мозайки в Пловдив. Интересно е, че под нея има няколко други църкви, някои от които са били с мозайки. Т.е. по-късното изграждане на днешната Св. София не значи, че Сердика е бил по-маловажен град. Просто така се е развил, че по-ранните църкви не са оцелели.

Базилика край Белово

Край днешно Белово е относително добре запазена и Беловската базилика. Край Пирдоп пък е т.нар Еленска базилика. Тези сгради са от малко по-различен тип. Със сигурност софийската и пирдопската базилики са били със засводен покрив, или т.нар. ориенталски тип базилика. Те дори са имали и купол. Беловската пък е изградена с тухлени стълбове, а не каменни колони. Повечето базилики по нашите земи от това време са изградени именно с дървен покрив върху каменни колони. Пловдивската е интересен смесен тип, като освен мраморните колони, които носят дървения покрив, между тях е имала и зидани стълбове.

През VI-VII век с множеството нашествия и цялостен упадък на Източната Римска империя мнозинството от тези сгради преживяват унищожения и прекратяват живота си. Но животът им между IV и VI-VII век е бил свързан, като в тези години, макар и при непрестанни атаки от нашественици, тези сгради са впечатлявали с мащаба и красиво изпълнените си мозайки и стенописна украса, а днес доколкото времето ги е пощадило, отново можем да им се наслаждаваме.

Историята зад типа изображения

По време на самия си жив живот сградите са претърпявали различни промени и преустройства, както е видно от двата пловдивски слоя мозайки. За изследователите е интересно, но и трудно, да проследят връзките и точките причини да се подредят точно определени мотиви по подовете на сградите, поради малкото запазени източници.

Очевидна е, например, липсата на животни в по-ранния слой мозайки в пловдивската базилика и масовата им поява във втория слой. Каква е причината не е ясно – но този преход може да се забележи и в други сгради. Някои изследователи търсят връзка в църковната история. Известен факт е, че империята прави официално християнството през 313-а година, но отнема известно време да се уточнят догмите на религията. Някои от първите императори, например, са били ариани – като синът на Константин Велики Констанций II или император Валент, убит през 378 година край Одрин от готите. Възможно е в тези по-ранни години от 313 до 378 година арианите да са имали превес в тези решения и да са налагали своеобразна форма на „иконоборчество“, враждебно настроени срещу изображенията от реалния свят.

Пресичащи се кръгове – от втория пласт мозайки, когато вече се ползват както геометрични мотиви, така и изображения на животни

След Валент на трона се качва Теодосий I, който с църковен събор и с цялостната си политика налага Никейския символ и православното християнство. Доколко и дали това е връзката постепенно, с изместване на арианите, да се появяват птици, сърни и други животни по пода не е съвсем сигурно, но е една от хипотезите. Все пак има и сигурни писмени факти – които все пак, едва ли могат да се приложат абсолютно за всяка сграда. През 427 година следващ император – Теодосий II издава едикт, според който се забранява на мозаечния под под краката на вярващите да се поставят свещени изображения.

Теорията и нематериалната история зад всички тези църкви и изображенията в тях е богата, сложна и все още не категорична. Със сигурност за всеки любител на миналото ни, обаче, държавата и регионът предлагат много обекти за разглеждане, любуване и сравняване. Епископската базилика на Филипопол с много добре запазените два слоя мозайки безспорно стои на първо място,  но връзките ѝ с тези – и много други – обекти е изключително интересна и тепърва ще имаме възможност да търсим и да се радваме на тези връзки по близките ни антични диоцези и провинции.

Споделете ни във:

3 коментара за “Църковни мозайки в и около Филипопол по времето на Епископската базилика

  1. Нередно е, а и незаконно, да подписвате материали без да посочите автор, място и дата на оригиналната публикация. Кандидатски дисертации, а и студентски реферати следва да бъдат основани на цялостен списък на източници и библиография в края =за сверка. Което за стенвестник е трудно, а и неуместно – то си има #КОЙ, #КЪДЕ, то не ти е “журналистика”.
    За СТОБИ цял свят си мислехме, че Атанас Божков изчерпи темата още през седемдесетте, но ето сега ПодТеЛето подобрява Положението.
    Стотина години откак Николай Райнов издаде 12-томната си История (която беше ЛИЧНО ОБХОДИЛ И ОГЛЕДАЛ) та сега някойси КАЛИН защо пък да не ни я преразкаже, яхнал Фондация-две?
    За скучаещи през Блокадата читателки препоръчваме да препишете чудесни учебници (с картинки!) по Квантова Механика или Двигатели с Вънкашно Горене или ВИНАРСКИ ТЕХНОЛОГИИ.

  2. Уж всеобхватен “трактат” но пропуска, че на върха на ДЖАМБАЗ ТЕПЕ над скалата с приказната камбанарийка на Света Петка Стара – където е уширението на ул. Княз Церетелев най-горе при канализационни работи през петдесетте години попаднаха на мозайки с качества превъзхождащи “базиликите” долу сред простолюдието: =мозайки от . . . ДВОРЦОВА КЛАСА.
    Публикувани са неуместно в един новинарски сайт кабинетни заемки, преписвани от ЧУЖДИ изследвания по най-ученически, незрял начин; ТНТМ. Кой ти тук отбира, аслъ . . .
    Похвално упражнение, но за плагиат в истинската академия (не в БАНда, нито в АМТИ +И +Цирк!) бият през пръстите!

  3. Натегалка за класацията “Награда ПЛОВДИВ” се натиска пак! (непоправим е тоя: без да си е получил НЕОБХОДИМИТЕ ОЦЕНКИ) с ОЦЕНКИ кое било по- кое било най- сякаш има широта и задълбоченост на изкуствЕНоведското познание
    Хич не го четем вече Фьодор, продажен “журналист” – с въздушни трактати в НОВИНАРСКИ сайт!
    Щом е номиниран, ТОВА СВЕДОЧИ НА КАКЪВ ХАЛ СЕ НАМИРА “ЖУРНАЛИСТИКАТА” В НАШЕ СЕЛО!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.