Братската могила се нуждае от охрана и образователна програма

Актуално Градът Култура Новини
Братска могила

Пространството има потенциал за културна дейност, смятат художници

Жива охрана, 24-часово видео наблюдение или и двете, както и образователна програма са нужни за възраждането на мемориалния комплекс „Братска могила“ в Пловдив. Макар и да има различни мнения около неговата историческа стойност и символика, ценността на обекта като естетика и част от културно-историческото наследство е неоспорима, обединиха се пловдивчани на дискусия, организирана от Камара на архитектите в сряда.

В пространството бяха представени 4 кратки доклада от специалисти, свързани с историята, художественото оформление и актуалната поддръжка на паметника, след което се премина и към дискусия. Като основен проблем бе набелязано отношението на обществеността към паметника – тоест редовното драскане от младежи по сградата. Свързан с този проблем е и друг – масовото непознаване и незаинтересованост от обществеността към него. Около 15 000 лева струва всяко почистване на паметника, обясни актуалното му състояние Стефан Шивачев, директор на Историческия музей, който се грижи за структурата. Затова се мисли за инсталиране на видеонаблюдение, което да спомогне за по-добрата грижа.

Изтъкната обаче бе и важността хората да познават по-добре паметника. За това са нужни и действия в образователна насока – за темата на паметника и за неговата естетика. В тази насока интересна лекция представи изкуствоведът Живка Валявичарска, която представи скулптурните композиции, изработени основно от Любомир Далчев. Любопитен момент, който бе изтъкнат и от други лектори, бе свързан с разликата между заданието за паметника и реалното му изпълнение. Първоначалната идея е била да се представят само герои от антифашистката и антикапиталистическа съпротива, но Далчев е вплел по равно в композициите и моменти от националната история, като Априлското въстание и Освободителната война.

Този момент е напълно логичен, във връзка с момента на създаване на паметника. През 60-те години вече е отминат наричаният още тогава „период на култа“ – след смъртта на Сталин – и оформянето на паметник около националните български герои е форма на еманципиране от Москва. Валявичарска изтъкна и експресивността в скулптурните композиции с избора на теми, пози и контрастиращи материали.

Архитект Любинка Стоилова представи самия паметник като архитектура в контекста на времето. Тя също отбеляза важни тенденции от периода, като все по-развиващата се тракология именно в края на 60-те и началото на 70-те години, също в контекста на българската национална еманципация. Архитект Юлия Георгиева пък представи историята на паметника, проучена по време на изработването на проект за неговото ресоциализиране в курса на Ecole de Chaillot. Представянето премина през първоначалните идеи от 1955 година за изграждане на подобен мемориален комплекс, в търсене на локация за паметника. Любопитно е, че тогава победител отново е архитектът, изградил и сегашната Братска могила – Любомир Шинков, с идеята той да бъде на Небет тепе (за този конкурс може да прочетете повече на Kapana.bg в статия от 2019 година). В последствие се реализира друга идея с нов, четвърти, конкурс в края на 60-те. След откриването на паметника, през 1981-а година се прави и нова преработка на част от художествените елементи.

Стефан Шивачев разказа за трудностите при поддръжката на паметника и различни куриозни случаи през годините. При един от тях голяма част от бронзовите елементи са били откраднати от група от Пазарджик с трабант, но за късмет са спряни от полицейски патрул. Често се случвало деца да паднат вътре в структурата и да се налага да се вика полиция и пожарна, за да бъдат изкарани оттам, преди от музея да могат да реагират. Шивачев припомни и за различните филмови продукции, които са оценили паметника като атрактивен обект за снимки.

В дискусията след презентациите се включиха специалисти и граждани, които споделиха своите позиции за паметника. Всички се обединиха около високата художествена стойност на обекта и факта, че той заслужава да бъде културна ценност от най-високо значение. Появиха се и контрастни мнения около неговата функция и политически контекст. Константин Бобоцов сподели, че общината е длъжна да се грижи по-добре за паметника и е останал неприятно изненадан, когато отдавайки почит на героите на 9-и септември е видял по няколко пръста прах над скулптурите. Архитект Илко Николов пък сподели, че за него е проблемен фактът, че в паметника са положени кости на загинали хора. Дискусията завърши и с позиция от Емил Миразчиев, който изтъкна, че пространството има огромен потенциал за неинвазивни артистични проекти, които да обживяват пространството, като там може да се случват различни временни интервенции, концерти, инсталации и други подобни намеси.

Споделете ни във:

2 thoughts on “Братската могила се нуждае от охрана и образователна програма

  1. Акад. проф. д-р ландш. арх.(ивар) о.з. генералисимус пожарогасител Фьодор КараКоЛИНКА, чл-кор. на БАНда тук се явява глашатай с високоговорител на самия Миразчиев:

    „…който изтъкна, че пространството има огромен потенциал за неинвазивни артистични проекти, които да обживяват пространството, като там може да се случват различни временни интервенци и, концерти, инсталации и други подобни намеси…“ АХ, СЕСТРО! ДЕ ДА БЕШЕ ВЯРНО! ПОТЕНЦИяЛ огромен, ала скрит! Както КолоДрумо! Както влакчето до Альоша! Както Чифтето опожареното, паднало не станало!

    Субкултура.

    Агония, гърч, конвулсии, нечленоразделни спазми. Не без претенции!

    Очакваме излияния за БУЗЛУДЖА в следващия епизод от сериала на спеца.

    1. „…факта, че той заслужава да бъде културна ценност от най-високо значение…“ Национално? ИНТЕРнационално значение?

      РЕГИСТЪР си има с категоризация, степенуване и оценяване на ценностите, в Държавен Вестник. ФАКТовете са ф Регистъро, айде нема нужда от агитки от ортаци учили-недоучили да кудкудякат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.