Автор: Антоанета Петричанска
Европейският съюз дава нов тласък на отбраната си с до 800 милиарда евро в следващите пет години. Превъоръжаването произтича от глобалните военни заплахи.
Съвременна Европа отново е пред класическата дилема „оръжие срещу масло“. Откъде ще дойдат милиардите за превъоръжаване? Трябва ли да избираме между колективна сигурност и социално благополучие?
Участници:
Проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН, специалист по проблемите на социалното подпомагане и осигуряване, преподавател в Катедра „Социални дейности“ на Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”
Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси
Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“
Костас Ифантис, професор по международни отношения в Университета “Пантеон“ в Атина (продукция на SKAI Radio)
Джорджиана Теодореску, евродепутат от Алианса за единство на румънците (AUR), заместник-председател на Комисията по заетост и социални въпроси (продукция на Radio Romania)
Десетилетия наред Европейският съюз живя в илюзия, че конфликтите са отминали, че “меката сила“ може да замести армията, а регулациите – индустрията. След военната агресия на Русия срещу Украйна и намаляващия ангажимент на президента на САЩ Доналд Тръмп към НАТО, европейските страни са изправени пред необходимостта да инвестират повече в отбраната.
“Европа е готова да поеме отговорност за собствената си отбрана“, заяви през март тази година председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Тя представи план за превъоръжаване на ЕС на стойност 800 милиарда евро в следващите пет години, от които 150 милиарда евро са заеми за оръжие. Средствата трябва да бъдат осигурени от националните бюджети, от заеми и от пренасочване на средства от кохезионните фондове за отбрана.
Внушителната финансова рамка на разходите за отбрана сериозно ще утежни националните дългове, които в някои от страните вече са достигнали 80 процента от БВП. Управляващите са притиснати да избират между социални системи и отбрана – дошло е време, в което пенсии и социални плащания ще бъдат орязвани за сметка на сигурност, предупреди Кузман Илиев, икономически анализатор, лидер на партия „България може“.
Дали война, или социални помощи? И двете. Заради колективната сигурност са необходими компромиси. Увеличаването на военните разходи и поддържането на адекватна система за социална защита може да стане като се оптимизират публичните разходи. Има много резерви за това, категоричен е проф. Георги Шопов от Института за икономически изследвания при БАН и университетски преподавател.
„Изтласкването“ и балансирането на разходите зависи от степента на развитие на икономиките. У нас промишленото производство за септември е с отрицателен ръст от минус 5,5% на годишна база. И нещата се задълбочават в тази посока. Откъде ще дойдат тези допълнителни приходи, за да се увеличат разходите за въоръжаване? Недопустимо е да се реже там, където и без това има недостиг, смята Тотю Младенов, бивш министър на труда и социалната политика, консултант по социални въпроси. Дилемите по темата “Благосъстояние и война” остават, продължават и дебатите по тях.
Подкастите от поредицата „Европа утре“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето.
