Гърците са балканци, само ние си разбираме хумора, твърди писателят Макис Цитас
На социалните процеси в обществото на съседите през погледа на героя от романа „Господ ми е свидетел“ станаха свидетли четящите пловдивчани
Съвременните романисти като пророци и хроникьори представи пред четящите пловдивчани гръцкия писател Макис Цитас. В сряда вечер той гостува на литературния фестивал „Пловдив чете”, където представи дебютния си роман „Бог ми е свидетел“.
Цитас е роден през 1971 г. в Яница, Северна Гърция. Следва журналистика в Солун и работи в различни радиостанции. Дебютната му книга е сборника с къси разкази „Пати от Петрула”(1996), автор е на 15 книги за деца. Негови произведения са преведени на немски, испански, английски, иврит, шведски и финландски. Днес, писателят живее в Атина, където е директор на електронното списание за литература и култура diastixo.gr. Именно романът „Бог ми е свидетел“ му носи Европейската награда за литература през 2014-а година.
„…Ето какъв е моят опит от петдесет години и три месеца до днес, с прошарени коси и по-малко ум. Защото умът ми не беше продаден, а уви, изкаран на търг…”- така започва разказа на Хрисоваландис е 50-годишен богобоязлив мъж, който наскоро е загубил работата си, бори се с влошаването на здраве и опитва да разкаже историята на живота си.
Авторът се оказа и омаен разказвач с добре трениран радиоглас.Публиката във заведенито на Дома на културата го слушаше в захлас. Макис споделя, че книгата е пълноводен монолог на главния герой. „Той непрекъснато се връща на темата, че над гръцкото общество е надвиснала някаква катастрофа, някакъв катаклизъм, който предстои да се случи.“ Писателят се оказва пророк и за свое съжаление. Той започва романа през 2008-ма и го продължава в годините на дълбоката политическа и икономическа криза при съседите. Така и героят ме междувременно остава без работа, а в книгата са описани неговите премеждия, защото той се чувства изолиран и отхвърлен от обществото.
Освен пророк, четейки книгата след години, публиката остава с впечатлението, че авторът вече е хроникьор на историята. Героят придобива силно изявени ксенофобски черти. Той все по – расистки гледа на чужденците в своята страна, които са залели Атина…
Макис Цитас си призна пред пловдивчани, как отначало не си е представял, че тези елементи от образа на Хрисоваландис все повече ще се задълбочават като тенденции и в гръцкото общество.
Така без да си представя, че описва един средностатистически типаж на съвременния грък, Цитас го разбрал по време на срещите си читателите из цяла Гърция. Те много често в разговора след представянето му споделяли: „знаеш ли, и аз имам едни познат, един роднина, който разсъждават по тоя начин и дори самият аз се улавям, че такива мисли ми минават през главата.“
Авторът не намира героя си за типичен грък , напротив той смята, че по-скоро е общ събирателен образ на черти, които ги има и в другите балкански страни. В този смисъл той е и балкански типаж.
Това донякъде обяснява защо най-напред към романа проявяват интерес балкански издатели, защото героят е много близък на балканския читател. Той донякъде вижда във него огледален образ на себе си и по-лесно го възприема. Също така героят има особено чувство за хумор. То се явява и спасителен пояс в безнадеждните ситуации, в които изпада в ежедневието си.
Дали Хрисоваланди може да бъде така симпатичен и разбран за един читател извън Балканите? И този хумор дали може да бъде разбран в другите европейски региони?
Отговорите на тези въпроси Макис даде с разказа си за една немска преводачка. Тя получила романа му като подарък от своя гръцка колежка, която и го препоръчала заради уникалното чувство за хумор на героя. Имейлът, който гъркинята прочела като рецензия от немската си колежка, изглаждал така: „Не видях нищо смешно.“
Героят, чийто свидетел е Бог, е религиозен човек, дълбоко вярващ, богобоязлив и през ум не би му минало да изрази физически ксенофобските си. Авторът признава, че е взел заглавието от посланието на Апостол Павел от Филипяни, но фраза така или иначе е разпространено нарицателно за нещо невероятно, непобиращо се в човешкия ум…
На моменти 50-годишният атинянин проявява агресия само на словесно ниво – негодува срещу чужденците защото техния труд се оценява неравностойно и част от сънародниците му губят работата си заради тях.
„Аз се надявам че моят герой ще бъде обикнат и от българския читател. Той е сърдечен характер, добър и добродетелен едновременно. Тоест той самият е неизкушен и е готов и на мравката път да стори.“ – каза Макис и после дълго раздава автографи.
