Гордост на училище СОУ „Пейо Яворов“ е показаният днес стенопис от Владимир Рилски, един от най-значимите български художници в годините на Царство България.
Известно е на всеки, който е чел поне малко както за него, така и за друг велик пловдивски творец – Златю Бояджиев, че двамата заедно преподават в тогавашното „Екзарх Йосиф“ през 30-те години на миналия век. Не е новина, че там има техни стенописи.
Тези двама велики български творци преподават в тази сграда, проектирана от архитект Овчаров (твърди се, че е известният софийски Георги, но най-вероятно става дума за пловдивския общински архитект Никола Овчаров, проектирал и ресторантите на Бунарджика и Сахат тепе от 30-те), модерна, красиво проектирана от завършил на запад архитект, с внимателно подбрани цветове, мазилка, пропорции на прозорците, елегантна стълбищна клетка.
Всичко това е санирано и топлоизолирано. Със същия успех можеше да санираме и стенописите, защото не са енергийноефективни и ни мързи да сложим изолацията от вътрешната страна. Трябва да се преместят чиновете в класната стая, трудно е, знаем. Това е новината. Красотата, която са обитавали Рилски и Златю, е санирана и топлоизолирана.
Днес стенописът на Владимир Рилски е тъжен остатък от това красиво произведение на изкуството, опаковано във фалшивите материали под иначе добрата кауза на енергийната ефективност. Същата съдба частично сполетя гимназията по дървообработване със своите прозорци-шедьовър, идентични с тези в школата Баухаус, училището „Антим I“ и още куп други в цялата страна. Едно време в официалните публикации на Министерството на просветата едно от първите неща, коментирайки строителството на училища е било тяхната естетика: „Самата сграда със своята архитектура развива естетичния вкус на учениците и по този начин има възпитателно значение.“ се казва в един Годишник на министерството.
Тази фраза е също толкова вярна тогава, колкото и сега. Средата възпитава. Разликата е в сградите. Това, което те сега възпитават е един фалш и един шарен надпис, който е по-важен от дърветата, които бяха изсечени, за да се вижда по-добре светещата фраза на Яворов, изпразнена от съдържание, тъй като предизвиква единствено когнитивен дисонанс: „Две хубави очи“. Върху една грозна сграда.
