Адмирал Костадин Христов спасява удавници с ракия и шпроти в кораба си на улица „Младежка”
В култовата кръчма посрещат с „Трудът е песен, ама друг да я пее“.
Паулина Гегова
Лято е. Море, пясък и русалки се ветреят в мъжката глава като евтин чадър, танцуващ на плажа от закачливия бриз. Мнозина си позволяват да реализират тези фантазии реално, други ги закътват в чекмеджето с мечтите. А трети ги изживяват тук, в Пловдив, на улица Младежка, в компанията на един адмирал, десетки жени изрязани бански, цаца, шум на цвърчаща лимонада и студена бира. Пясък няма, има плочки. А Нептун размахва пръст, явно взел си летен отпуск, и декларира: „Трудът е песен, ама друг да я пее“. С тази фраза ви посрещат в едно от най-култовите заведения в Пловдив – „Водолаза“. Всички го знаем, но решихме да ви напомним за него. Намираща се на ул. „Младежка“ 31, по средата на пазарчето, кръчмата придава завършен вид на околната среда. И е корабът на Костадин Христов, на чийто палуби са се спасявали от удавяне не един и двама храбреци.
Коцето е взел временното съоръжение още през 1992г., като през 95-та го кръщава със звучното име „Водолаза“ и го превръща в един мини кораб на морската кухня и доброто настроение. Там може да намерите цаца, шпроти, филе от скумрия и пържени картофки, които са неизменна част от всяко лятно блюдо. Но освен храната, култови са и напитките, защото много от тях вече не могат да се намерят. Те изчезнаха след комунистическо време и само споменът за тях ни връща към детството. Едновремешни лимонади, ябълка и сайдер в стъклени бутилки красят витрината, която е накичена с всевъзможни фотоси, предимно на голи жени. От другата страна на бара се подвизава специфичният „кислород за водолази“ или по нашенски казано – ракиите. Идеята е на покойния Драган Драганов, но традицията и до сега е жива.
„Водолаза“ е кафе-кръчма. Нищо повече! Още от малък се влюбих в морето и исках да стана капитан, споделя собственикът, който обслужва по приятелски клиентите с моряшка блуза и шапка, на която пише адмирал. И с поглед към менюто, където пише „Никой не е съвършен” подсказва, че всеки е добре дошъл на кораба му, дори да има чепат характер. Защото ракийката омилостивява и умилява всеки.
Капитанът на кораба определено вкарва свежест в кръчмето, което заради ниските си цени, стратегическото място и носталгията по миналото, винаги има клиентела. Навсякъде из мястото има закачени забавни и остроумни закачки, като „Ако ти се карат в къщи, върни се пак“ или наръчник на водолаза, с други думи – на родния пияч, който няма равен. Дори поеми са се писали за „Водолаза“. На външната фасада са изрисувани стенописи. Един от тях е посветен на бившия варненски владика, който се удави през 2013г.
Е, това е „Водолаза“! Заведение на четвърт век. Цаца, бира и картофки, и един адмирал да върти руля.
Дано най-накрая Общината да започне да стопанисва адекватно общинските терени като добър стопанин.
Очевидно е че замисъла на мястото е за отдих и разходка на гражданите, и трябва час по-скоро да се превърне в парк.
В крайна сметка по-важно е, да има къде децата ни да играят, а гражданите да се разхождат и да почиват, а не да се защитават интересите на търговци, кръчмари и пияници.
Много хубаво място но ако бяхме във 19 век .Сега на фона на целия град е просто абсурдно . А за контингента от посетители нямам думи
Ей Владиславе мн си прав брат
Уважавам те !Оня нищо не разбира…
Най-готиното заведение в Пловдив не веднъж са ме карали да снимам хора там !
Пълен бълвоч, като вашия сайт. Така и нямате една свястна статия, за нещо наистина добро. Само жълто гейско съдържание, написано на префърцунен език, като разпродупчените дупета на гейовете, които направиха този сайт и пожълтелите им гащи, защото не могат да стискат. Нямам думи. Най-доброто, което може да направите е rm -Rf *.* в директорията на страницата.
Ей лайно долно недоебано просто кво само хейтиш сигурно дори не си бил там !