Да си имаш ангел спасител

Или защо Мариана Мърцева отказа лечението си в санаториум, за да остане в Пловдив и да гласува

Сигурно на пръстите на едната ръка се броят хората, които отложиха отдавна планирани ангажименти, почивки или лечебни пътувания, само и само да гласуват на изборите тази неделя. Една от тях е Марияна Мърцева. Жената, която премина пред огромна драма, но остава в Пловдив за местния вот заради надеждата. И вярата в човещината. Остава, за да гласува за своя ангел спасител,  както сама го определя кандидата за кмет на Тракия Костадин Димитров.

Датата е 16 август, 2018г. Часът е малко преди 22. Един миг променя завинаги живота на Мариана. Пожар убива съпруга й и изпепелява за минути семейното й жилище и цялата покъщнина в блок 214 в Тракия. Жената остава без опората в живот си и без дома си.

„ Бяхме приготвили багажа за море. Билети за Варна си бяхме взели и на сутринта трябваше да пътуваме. А то каква стана…”, казва през сълзи днес Мариана, връщайки се отново към онази трагична вечер, която никога няма да забрави.

Вечерта тя започнала да оправя спалнята, тъй като в апартамента, докато родителите ги нямало, трябвало да се върне дъщеря им- студентка в Националната спортна академия и бивша плувкиня. Мъжът й в този момент гледал телевизия в хола.

„ Докато оправях нещо ме унесе и полегнах. По едно време слушам мъжа ми да вика „Бързо, идвай”. Отивам и той седи пред нашия стар голям телевизор. Станало нещо късо. Видях телевизора, че пуши. Сънена бях и не разсъждавах в този момент. И той така- човек с три висши образования, акъл на хората раздаваше, а да постъпи така… Аз посегнах да взема един китеник, но нещо ми каза да отида оттатък до кухнята, да взема одеяло. И като се връщах чух гръм, като бомба беше. Всичко стана черно пред очите ми. Нещо ме блъсна и излязох навън, в преддверието на апартамента. И вече там, отвън, се бяха събрали хора”.

А вътре- огън, пепел и тялото на съпруга й. Качили я на линейка и я откарали до болница. Тя обаче била категорична, че не иска да остане за лечение. Подписала документ за това.

„Бях цялата в черно от пушека и огъня. Още повече се разстроих и исках да се прибирам. Без да разсъждавам, че няма къде да се прибера. Хванаха ми едно такси и дойдох тук. А тук няма нищо. Само чернилка. Роми съседи от отсрещния блок, от първия етаж, ме прибраха. Вкараха ме в банята хората, дадоха ми шампоан и хавлия, да се изкъпя и ме подслониха”, спомня си най-черната вечер в живота си Мариана.

Погребва мъжа си и заминава за София, тъй като няма покрив над главата си. Изкарва една седмица в София, при роднинско семейство. После отива във Велинград, при роднини на покойния си съпруг. Там седи около месец. Накрая я уреждат в приюта за бездомни. Там  изкарва шест месеца. Близки от съседния блок й помагат с пари, за да се опита да ремонтира нещо по изгорелия си дом. Едно рамо дава и майстор, който решава да я подкрепи в тежката житейска ситуация и да работи безплатно.

„ Всичко беше черно, опушено, стопено. Всичко изхвърлихме. Шест месеца по мъките ходих. Ванчо, майсторът, ми каза, че никой не иска да дойде да помага. Всички се отдръпват. Моят блок и моят вход, никой с нищо не ми помогна. Три семейства от съседни блокове с пари ми помогнаха. Аз плачех ли плачех, тормозех се, бях хич недобре. Идвах вкъщи, само плачех като виждах какво е. Един ден реших да мина през магазините тук, които след трагедията заобикалях. И тогава една приятелка ,продавачка в парфюмерия, ми каза: „Марианка, иди до кмета, той е добро момче, казват помагало”. Отидох, записах си час и на пети февруари отидох при него. Не можех да говоря от депресия. Той ме успокои и чу цялата история. След два дни беше вкъщи. В този момент Ваньо беше само шпакловал хола, всичко друго беше леш, а аз исках той да продължи да работи. Г-н Димитров реши и взе инициативата.  Много присърце взе моята история, моята съдба. И с всичко ми помогна. Идваше по два-три пъти всеки ден. Каза ми, че до Великден ще се прибера в дома си. Даже преди Великден се прибрах. На 13 април. Костадин Димитров е моят ангел спасител. И аз съм казала- хора много, обаче човеци малко, които да проявяват човещина”, нарежда през сълзи Мариана Мърцева.

Казва, че дъщеря й също много благодари на Димитров за всичко, което е направил. А то е много. Осигурил е средства от дарители. Ангажирал е майстори, които извършили целия ремонт на жилището на Мариана. С помощта на щедри партньори направили банята, осигурили новата кухня и техниката за нея, новите мебели за цялата къща, паркета и дори телевизора в хола.

„ Желая му и сега да спечели.  Аз сега, тази седмица трябваше да съм на санаториум. Трябваше да замина на 22 октомври и щях да отсъствам тази неделя. Съвестта ме изяде. Душата ме заболя, че няма да съм на изборите и няма да мога да го подкрепя. Обадих се и си отмених резервацията. Защото пък може пък моят глас да бъде решаващ за него. Отложих си лекуването в санаториума за декември.  Защото въпреки мъката, че съпругът ми няма да се върне, Костадин Димитров ме направи много щастлива. Прибирам се вкъщи- всичко ново, чисто, направено. Все едно се намирам на друго място. И донякъде по-добре, защото образите и картините от случката са ми в главата”, разказва Мариана.

Не крие, че не й е леко. Даже хич. „Сега всяка вечер си плача, е толкова за мъжа ми, защото той няма да се върне, ами за мен. Че съм сама. Утехата е дъщеря ми. По два пъти ми звъни по телефона да ме чуе как съм. Учи, работи, издържа се. Масажистка е. Завърши годината с пълно шест, само една четворчица има. Бивша плувкиня е, тук от Младост и Спринт”, допълва гордо жената и показва медалите на щерка си, струпани на най-видно място в новия хол- в средата му.

„Това бе мой личен, чисто човешки ангажимент. Не мисля, че е нещо толкова голямо. Всеки трябва да постъпва така, ако има възможността да помогне на човек в такава ситуация. Сега сме приятели с Мариана, чуваме се редовно”, обяснява Костадин Димитров за емоционалната си връзка с Мариана Мърцева .