Велизар Шаламанов, водач на листата на Демократична България в Пловдив-област
Предизборната кампания навлиза в своята последна третина. Успяхте ли за обходите района?
Да, посетихме 15 от от общо 17-те общини в областта (отделихме време и на 18-тата община Пловдив, защото за нас няма граница между града и областта от гледна точка на хората). Предстои през идните дни да отидем в Лъки и в Съединение.
Вероятно имате много впечатления и разговори, но кое е това, което бихме извели на първо място?
Бих казал духът на хората. В Раковски се срещнахме с непримирими местни хора , готови да се преборят с екологичния проблем в Шишманци и околните села. Същото е и в село Брестовица, където става дума за опасна концентрация на манган във водоизточниците В село Труд пък видяхме, че местно сдружение и местни активисти са на път да решат подобен проблем, този път със замърсяването, което идва от централата за биогаз. В Карлово разговаряхме с тамошни общественици, които също имат своите каузи водят своите битки. Например, тази за връщането на общината на старата текстилна фабрика, дарена на града преди повече от век от братята Евлоги и Христо Георгиеви. Във Войводино хората също не могат да се примирят, че се пилее ценен местен природен ресурс – минералните извори, а също така пустее скъпо и модерно съоръжение – конната база.
Като бивш военен знам, че духът е най-важната предпоставка и решаващия фактор за успеха в битката. Същото е и в обществото, устремило се към бъдещето.
А вие с какво им предложихте, с какво се ангажирате в близкото бъдеще така че в деня на изборите да получите тяхната подкрепа?
Надявам се с две много важни неща. Едното е програмата и посланията, които отправя Демократична България към избирателите. Другото е екипът от кандидати, които представят тези послания пред избирателите. По първото твърдя, че имаме най-добрата, най-разгърната и на смелата програма от всички формации, които се явяват на тези избори. Що се отнася до кандидатите, имаме чудесна листа от квалифицирани и реализирани в различни област хора. Повече от тези 15 кандидата, с които имам честта да работя са родени след демократичните промени от 1989 г. или пък по това време да били във съвсем крехка детска възраст. От предходното поколение, което се пребори за членството на България в ЕС и в НАТО сме само аз и Пламен Даракчиев. Ние решихме в разговор с хората да предложим всеки по 3 приоритета и така в 45-тото Народно събрание да внесем 45 идеи за промяна. Много позитивно е, че 1/3 от нашите кандидати са дами и имаме хора от различни градове на областта.
Кои са най-важните послание в програмата на Демократична България?
Преди всичко те са концентрирани в нашите три основни стълба на промяната – Свобода, Законност, Модернизация!
Първият означава, че трябва да си върнем завладяната държава, да разширим индивидуалната свобода и да осигурим конкуренция между хората и простор на действие, инициатива във всички области на живота – на пазара, в неправителствения сектор, в образованието… Законност пък означава да възстановим върховенството на правото, да създадем необходимите предпоставки за най-важното качество на гражданите – равенството пред закона. Що се отнася до модернизацията са необходими решителни действия в посока на цифровизация, киберсигурност и други нови технологии, така че България и новото поколение да се впишат в глобалното развитие – в индустрия 4:0, в навлизането на изкуствения интелект във всички сфери на живота, в цялостно дигитилизиране на публичните услуги и базирането им върху достоверни и пълни данни.
Модернизацията, обаче има още един аспект – модерните институции, включването на гражданите в политическия процес, промени в управлението на страната, които ще гарантират така наречената субсидиарност. Т.е. проблемите да се решават възможно най-близо до мястото, в което са възникнали и където са заинтересованите от добро решение, където може да има действен граждански контрол.
Доста амбициозен план за модернизация, наистина. Но не е ли той малко сложен и дори непосилен за хората от малките градове и селата, за хората от периферията на страната и други изостанали в развитието си региони?
Не бих казал. Ние българите имаме много сериозни традиции в такъв тип процеси и дори скокове в развитието. Онзи ден, докато бяхме в Карлово и Сопот си говорихме в екипа за това, че в средата на 19 век, дори в границите на Османската империя, ние българите сме имали модерно самоуправление. То е особено силно развито в градовете от двете страни на Балкана, където по-първите хора сами са устройвали живота в общините, създавали са училища, строяли са църкви и пътища, организирали са се в гилдии и занаятите са процъфтявали. Тъкмо тези занаяти изграждат вкуса на българите към малката икономика, към онова, което днес наричаме малък и среден бизнес, гръбнак на икономиката в развитите демокрация. Ето защо модернизацията, която ни предстои е така да се каже вдъхновена от миналото и устремена към бъдещето.
Предусловието за такава модернизация, разбира се е това което казах в началото – възстановяването на правовия ред, индивидуалната свобода и свободната инициатива на гражданите в различните области на живота.
Какви перспективи виждате за тукашния край, в частност за Пловдив и областта?
Този регион е централен за България. И в географски, и в икономически, и в културен план. Географските дадености за изключителни, ако вземем предвид това, че районът се простира от Стара планина и Средногорието, през Тракийската низина до Родопите. Според мене индустрията, земеделието и туризма са ключовите отрасли, с които този регион тепърва ще навлиза на европейските пазари. Като казвам регион има предвид онова, което предвижда нашата програма – децентрализация и формирането на самоуправляващ се регион, в който влизат сегашните области Пловдив, Пазарджик и Смолян.
Човешкият капитал и традициите в този край са много силни и с високо качество. И то не от сега. Задавали ли сте си въпроса, например защо през 1885 г. Източна Румелия е присъединена към Княжество България без каквито и да са икономически катаклизми. Т.е. без да се налага хората в Пловдивско и Родопите да настигат вече развиващите се градове и области в Княжеството? Искам да кажа, че дори като васална област регионът се развива и модернизира ускорено и в часа на Съединението той вече е готов заедно с Княжеството да излезе на икономическата карта на Европа. Да не говорим за това, че още тогава, в границата на Източна Румелия, Пловдив е бил културната столица на българските земи, очертани тогава от Българската Екзархия.
Не случайно през 1892 година в Пловдив е организирано Първото българско земеделско-промишлено изложение, чийто наследник е Международен панаир Пловдив, за съжаление „криминално“ проватизиран.
Не мога да не отбележа, че в област Пловдив концентрирана 25% от армията ни. Също в областта работят знакови фирми на отбранителната индустрия – това е сериозна база за развитие при добро управление. Виждам възможност за многонационални формирования, които биха привлекли още инвестиции, туристи, а възраждането на военната промишленост заедно с превъоръжаването на армията е залог за технологичен преход.
Какво Ви предстои до края на кампанията?
Много, много напрегната работа, тъй като освен в Пловдив област съм водач на листата на ДБ и в Монтана. Разчитам, обаче на изключителното силната листа тук и в Монтана, на ангажираността на кандидатите в нея, на предизборния щаб, който осигурява възможност да разгърнем кампанията с повече контакти по места. Разбира се и на централния предизборен щаб на Демократична България, който извършва цялостната координация на предизборната кампания.
В това отношение съм оптимист и вярвам, че след тази кампания сме доста добре познати на Пловдив област, а бюлетина № 11 ще бъде решението на десетки хиляди хора от района, защото България може много повече.
