Балабановата къща е една от емблемите на Стария Пловдив. Построена е в началото на XIX в. от Хаджи Панайот Лампша, българин, родом от Пловдив. Бил е богат търговец и лихвар, член на кафтанджийския еснаф. Според Любен Каравелов хаджи Панайот е един от най-именитите пловдивски търговци от средата на XIX век. Къщата е имала трима собственици. Последният от тях е бил търговецът Лука Балабанов, чието име носи и до днес. Намира се между улиците „4-ти януари“, „Д-р К.Стоилов“ и „Антраник“.
Размерите ѝ са внушителни – застроена е на площ от 546 кв.м. Построена е по подобие на богатите къщи от крайбрежието на Босфора в околностите на Цариград. Голямата порта откъм улицата и срещуположната й врата към двора отвеждат в продълговат пруст с висок таван, около които са били разположени стопански и домакински помещения. До горния етаж води вътрешна стълба, която въвежда в голям остъклен салон. Средната му част е най-представителна, с богато украсен дърворезбован таван. Около салона има четири стаи с неповторима атмосфера. Обзаведени са с реставрирани старинни мебели, тъкани и други вещи, демонстриращи вкуса и възможностите на богатите пловдивски граждани.
Къщата има незавидната съдба да бъде съборена до основи през 30-те години. Благодарение на дългогодишната работа на арх. Христо Пеев, най- изявеният изследовател на пловдивската възрожденска къща, домът на Хаджи Лампша е възстановен през 70-те години на ХХ в. по фотографии, скици под ръководството на известни пловдивски архитекти.
Днес в къщата на първия етаж е представена постоянна експозиция на съвременно българско изкуство. Вторият етаж, служил за посрещане на гости, обзаведен и сега в градски възрожденски бит, е една от най-популярните камерни сцени в града за културни събития – театрални спектакли, концерти, изложби, литературни премиери, срещи с едни от изявените творци на страната, както и делови срещи. От тук тръгва Международният фестивал “Дни на музиката в Балабановата къща”, който вече в продължение на няколко години оживява пространството на къщата с пролетното си и есенно издание. Двете зали в приземния етаж са предназначени за временни художествени изложби.
В месеца, в който честваме 50-годишнината на Старинен Пловдив, Балабанова къща изправя гордата си снага като символ на всичко, което ни мотивира да работим вече половин век и да не спираме да се стремим напред. Днес тя представя на своите посетители два различни свята. Единият е светът на възрожденската епоха, в която ни отвеждат пищните дърворезбовани тавани, богатата на стилове мебелировка и алафрангите, а другият е светът на културата и изкуството. Тя ще оживее още веднъж по един специален начин и с много обич в седмица преди Цветница! Този път ще я изградим от живи цветя. Акцията се реализира благодарение на Стойна Владимирова от Fiori & Regali Plovdiv и с помощта на Асоциация на флористите В България и Petia Anastasova Product Design.
Ти също можеш да се включиш, като закичиш своя цвят в живата инсталация!
Защото Старият град е цветът на Пловдив и заслужава нашата грижа и обич. Твоето цвете ще те очаква на Лапидариума от 15 до 18 април, за да можем #ЗАЕДНО да донесем цвят в Стария град. Всички материали за инсталацията ще бъдат предварително осигурени от ОИ „Старинен Пловдив“ и любезните партньори.
НАИМЕНОВАНИЕТО НА ТОЗИ ПАМЕТНИК БЕШЕ „ПОДОБРЕНО“ ПРЕЗ ИСТЕРИЧАВАТА КАМПАНИЯ ЗА ПРЕИМЕНУВАНЕ ЗА ДА ИМ ЗВУЧИ ПОЛИТКОРЕКТНО- И ТОВА ТАКА СИ И ОСТАНА ЗАНЕМАРЕНО БЕЗ НИКОЙ ДА СЕ СЕТИ, ЧЕ „балабанов“ е нищо, никой, поредната мутро-майна без принос към тази величествена архитектура, а напротив, неин унищожител.
„Заспал Муйко в сламата“ е управлението на Града.
Тази къща е на Панагьотис Хадзи Лампси, покръстен арнаутин, с вкомпозиран кръст в горните салони.
Не може да се зове „балабановая“
“ . . . домът на Хаджи Лампша е възстановен през 70-те години на ХХ в. по фотографии, скици под ръководството на известни пловдивски архитекти. . . “ = арх. Петър ДИКИДЖИЕВ, А’67, ICCROM’75, ICOMOS’96, НИПК 1974-1977 (от 1943 до 1985 в Пловдив).
= danbg.com/wp/?page_id=378 =
= danbg.com/wp/?page_id=1574=