Паркът изобилства от скъпоценни камъни. Всяко едно листо, само по себе си, е изумруд. Всяко едно камъче – диамант, а лицата на посетителите – греещи слънца
Паулина Гегова
Приказките почти винаги започват с "Имало едно време, в едно далечно кралство…" В приказките, далечните кралства, най-често, са красиви, магически, изпълнени с благоуханни надежди, усмихнати лица, сребърни звезди и залез, за когото можеш да умреш. Или да се влюбиш! В приказките, тези места са местата на мечтите ни. Където искаме да попаднем защото всичко е толкова искрящо чисто, толкова перлено хармонично. Където камбани звънтят като най-непорочен кристал, а езерата са стъклени огледала. Където историята винаги завършва с щастлив край. Същият този, който необятно изпълва сънищата ни.
И понякога сме склонни да сравняваме тази измислица на художника с нашата действителност, скептично припомнящи си, че реалността съвсем не е толкова бляскава. Принизяваме я, подминаваме я с душа, по-скоро незабелязваща красотата, отколкото отворена към съвършенствата, които ни заобикалят. Но истината е, че и най-великите фантазьори черпят вдъхновение от обгръщащия ни свят. От природата… Именно тя е толкова съвършена. Толкова прекрасна с всичките си частици дух, пъстри цветове, малки или големи животинки, подскачащи или пърхащи из въздуха. Да, природата е най-великото божие творение и точно за нея трябва да се грижим. Да я поддържаме плодородна, да я уважаваме, зачитаме и доказваме обичта си. Била е тук преди нас, може да остане и след нас. Дори човечеството да не оцелее, тя ще продължи своя царствен триумф. И е навсякъде! Навсякъде където погледнеш, ако отделиш малко време.
В Пловдив, природните дадености са толкова много, толкова въодушевяващи, че чак са недостатъчни. Но има моменти, в които ги забравяме. Е, аз ще ви припомня за една такава! Парк Бунарджик! Самото му име вдъхва почит и сила. Влиянието му за града е повече от уместно и необходимо. Там се намира единствения паметник на Васил Левски. Там се помещава Летния театър, който от години тъне в забвение. Поредната културна сграда, събираща прах, нефункционираща и неподдържана, но все пак с история. Бунарджик е в подножието на една от най-големите ни забележителности – едно от тепетата, които ни открояват от останалите градове. Там е и Альоша, колкото и някои хора да не харесват паметника. Да, той е признание към съветската армия и за доста от тях не трябва да съществува, но защо в едно произведение трябва да се влага политическа пропаганда? Защо не се разгледа като това, което наистина е – културна, историческа и архитектурна забележителност?…
Целия текст можете да прочетете в КАПАНА.БГ
… щеше ми се само по- малко манафи, пендели и съмнителни субекти да има само…
нема начин, копАле! С нахлуването на навлеците от СОФИЯ ДИЗАЙН УИЙК, (и СОФИЯ ДАНС УИЙК, и СОФИЯ АРКИТЕКЧЪР УИЙК -докога ша трае таа „седмица“, бе г-не асАне асАнове?) преименувана в Пловдив За ЕДНО стана ясно, че столицата вече е ПодАльошата. Освободителям-хвала! = УРА!
за тебе знаем от кои кореняци си…от тия дето мястото им е в някое друго Филибе, там в Анадола. Мечтаеш си и Пловдив да си беше още Филибе, нали, и всичко да е по филибелийски, да си пиеш кайвето по потури с другите фесове, ама не ти се получило…
Словоблудстването на Павлина вече довежда до ДИАГОНИРАНЕ на ПодТепето (турцизАм!) -както и да е, тя е маловажна; обаче точките обира коментаторът, пропагандиращ ОСВОБОДИТЕЛО/поробителската система на Заглавията. Ний простаците кореняци все още не наричаме „старинная“ ЧИФТЕТО, понеже и Орта Мезар е старинна. Та БУДАЛАТА да прощава, ама и ингилизирането на Език Свещен няма да стане лесно.
Стига с тия турцизми! Името „Бунарджик“ не вдъхва нито почит, нито сила. Точно обратното. Навява полъха на робството. Подобно мислене говори единствено за „потурчване“ и дълбока деформация на българското самосъзнание. Името му е Хълм на Освободителите. Нека за хълмовете на Пловдив да се говори и пише с българските им имена.