В отчетa на обществения посредник на Пловдив за 2025 г. се очертава тревожна социална картина – все повече хора търсят общинско жилище, а други се оказват неспособни да докажат трудовия си стаж, защото са работили в държавни структури, които вече не съществуват.
И в двата случая става дума за граждани, попаднали в сивата зона между правилата и реалния живот.
Заради рязкото поскъпване на имотите и наемите в Пловдив броят на хората, които търсят общинско жилище, расте. За мнозина собствен дом е недостижим, а свободният наем поглъща по-голямата част от доходите им. Процедурата за кандидатстване обаче е сложна, а списъкът на чакащите – дълъг. Изисква се години наред да са живели под наем в града, а възможностите на общината са ограничени. Дори с планове за нови жилища, нуждата далеч надхвърля капацитета.
След 14 години чакане за Жилфонд, жена получи жилище без тоалетна
Когато системата оставя хората в руини, човечността влиза в действие
Паралелно с това в приемната на обществения посредник идват хора, които не могат да докажат трудовия си стаж. Те са работили в държавни структури, които вече не съществуват, а документите им са изгубени във времето. Без тези години труд те не могат да получат пенсия или получават по-ниска. След проверки в НОИ и архивите, често единствената надежда остава намесата на Министерството на труда и социалната политика.
И в двата типа сигнали гражданите се сблъскват с ограниченията на системата – било заради недостиг на жилищен ресурс, било заради липса на документи от минали периоди. Това са теми, които излизат извън индивидуалните случаи и очертават тенденции, изискващи по-дългосрочни решения на местно и национално ниво.
Снимка: Общиснко жилище, преди да бъде ремонтирано от доброволци
