Писателят Иван Ланджев представи третата си стихосбирка пред публиката в Асеновград
„Ти, непрестанна новина“ е третата стихосбирка на Иван Ланджев. Тя имаше своите премиери в София и в Пловдив при значителен интерес. Писателят се срещна с читатели и в Асеновград в рамките на инициативата „Литературен шейкър“.
„Иван Ланджев – един от моите любими съвременни поети, не казвам най-любим само, за да не го карам да се чувства неудобно, това е единствената причина“. С тези думи откри премиерата вечерта на 22 февруари в Пловдив издателят Манол Пейков.
По думите му, Иван Ланджев заема много интересно средищно място в съвременната ни поезия. Манол Пейков онагледи мнението си с това, че напоследък се пише в бял стих, по-близък до прозата, което, според него, е стигнало до крайности и мнозина автори, които пишат в класически стих са отречени и изхвърлени встрани. Манол Пейков каза още, че Иван Ланджев е сред малкото поети, които използват римата изключително изкусно, като съвсем преднамерено разчупват ритмиката на стиха.
„Това, което описа като ситуация в съвременната поезия е така. Свободният стих се е превърнал в новата догма, което го изпразва от съдържание, защото в такъв случай той вече не е свободен. Ако нещо е задължително, то не е свободно. Голяма част от хората казват: „Мен класическият стих много ме ограничава“. Но това значи, че ти трябва да си го овладял до съвършенство, виртуозно, че даже да започне и да те ограничава… Да, може да ти дотегне монотонността му. Заради това работя с класическия стих и където реша, го „чупя“ нарочно. Един артист трябва да има свободата да използва всички сечива пред себе си на масата. И ни най-малко не ме притеснява какво казва литературният истаблишмънт по въпроса или каква е актуалната мода.
Не е казано, че трябва да ставаш страшен стихоплетец… Нашата поезия познава и тази крайност. Имаме отлични стихоплетци, които владеят формата до съвършенство, но поезията просто я няма в стихотворенията им, отсъства, нямат какво интересно да кажат. А в последна сметка е важно какво казваш, все пак.
Стари форми няма, ако съдържанието е съвременно. Формата може да е само комплимент към съдържанието.
Има една такава известна теза, че поетите идват от два основни пътя – едните са по-образни, идват от живописта, визуалните изкуства. Има и такива, които идват от музиката. Аз съм категорично от втория тип. За мен музиката в езика е водещата. Дори е по-важна от образността. Понякога от хубава музика в речта може да изникне неочакван образ. Музиката много силно ми влияе и тя повлия много и на тази книга“.
Повече от два часа през деня продължи срещата на писателя Иван Ланджев с ученици от ФЕГ „Антоан дьо Сент Екзюпери“ в рамките на фестивала „Младият Пловдив чете“. Основните теми, които вълнуваха младежите бяха свързани с Бог, любов, омраза, победители и губещи, възможно ли е да обичаш работата си или как да откриеш това, което искаш да правиш в живота си.
