Сашо и противникът му от финала Сергей Осипов се запознали при ръкопашен бой на президентските охрани
Александър Команов, световен шампион по киокушин-кан, интервю на Ивелина Василева
-Преди два дни стана световен шампион по киокушин- кан в Токио. С каква емоция влезе във финалната битка?
-При нас няма право на емоция. Колкото повече се вълнуваш, толкова повече се изразходваш и това ти пречи вътре в боя. Общо взето излизаш без да ти пука. Гледаш да покажеш онова, което си тренирал и в повечето случаи това се оказва най-добрият избор.
-Можеш да контролираш емоцията. А мислите?
-И мисли нямам. Просто знаеш, че ти предстои бой, в който ако не си достатъчно концентриран всичко може да приключи зле. Докато минава турнирът гледаш другите как се представят, в каква форма са и успяваш да си изградиш някаква тактика. Мислите- след това.
-Значи концентрацията е най-важна?
-Разбира се, особено при такъв турнир, в който един удар решава всичко. Там е много тежко, трябва да си максимално концентриран. Аз съм в националния отбор по киокушин, а там правилникът гласи, че не трябва да удряш главата на противника с ръце. Но това е първото световно първенство, в което разрешават тукати в главата. А това изисква пределна концентрация.
-Стана световен шампион. Държавата помага ли ти финансово?
-Аз имам горе-долу 10 години състезателна кариера, от която 5 години са в европейска и световна област. Имам куп спечелени финали, и загубени такива, естествено. Държавата нито веднъж не е отпускала средства. Очаквам някакво развитие по този въпрос. Но не очаквам още като кацна на летището да ме чакат с плик с пари.
-Получава ли този спорт пари от федерациите?
-Специално нашата федерация, киокушин-кан, се издържа изцяло от застрахователна компания Армеец. В Бългaрия има няколко федерации по киокушин, в Пловдив е една от най-големите зали по карате. В другите федерации, ако си национален състезател имаш едно европейско, като има световно участваш и там, играеш и в международни турнири, които са един път годишно. Но самата федерация не отделя толкова средства, за да участваш в други турнири. Това не е много добре, защото има например двама много добри и те винаги играят, другите нямат възможността да се развиват. Аз съм тренирал киокушин в залата до Ботев стадиона и там нямаш възможност да се развиваш, няма добри условия. Трудно се намират спонсори. Добре, че ние имаме добри спонсори, защото самото отиване до един такъв турнир е доста скъпо. Нашите спонсори ни уреждат пътни, престой, джобни за храна.
-Защо Армеец са си избрали точно вашата федерация?
-Всичко е въпрос на личен избор, но тези, които държат застрахователната компания, доколкото знам, и преди са имали състезатели по киокушин, част от тях и кикбокс спонсорират. Това са хора, които са тренирали, занимавали са се, знаят за какво става въпрос, виждат колко е трудно, знаят колко средства се отделят за един състезател, за да може той да тренира и да няма никакви грижи. Не вися много по кафета, аз вися по залите. Но все пак ако нямаш финансова подкрепа ти не можеш да тренираш пълноценно. Пък и аз в момента съм студент по право, втори курс редовно в Пловдивския университет. Аз трябва и да си платя семестъра. Това може би са малко пари, но един мъж не може да иска от мама и тати. Федерацията поддържа не само спорта, а и спортистите.
-Като говорим за пари, мислиш ли да се занимаваш професионално със свободни боеве? Защото там май добри пари падат?
-Аз съм още млад за този вид боеве, защото там се иска страшно много обем. Там правилникът е свободен. Това са много хватки, които на практика нямам време да тренирам. Аз съм участвал в един такъв турнир и бих казал, че не бях подготвен за него.
-Как се оказа в клетката в тези свободни боеве?
-Аз бях на общоазиатско първенство, приятел ми се обади, че негови приятели правят турнир и ме попита дали искам да играя. Обясниха ми какво е състезанието и аз се съгласих, без да имам някакви очаквания, че ще спечеля. Разбира се, преди това попитах спонсорите и те казаха, че няма никакъв проблем. Хубавото на тази федерация, в която съм е, че ти позволяват да се движиш свободно, независимо, че те те поддържат като състезател. На тях им харесва, че не си праволинеен, не си само в един спорт. Тъй като един боец трябва да тренира различни спортове и да вземе максимално от всеки един спорт.
-Искаш ли да се занимаваш професионално със свободни боеве?
-Стига да съм достатъчно подготвен…
-…Значи искаш?
-Разбира се, то е интересно.
-Това значи ли, че сега трябва да си избереш едно от двете?
-Не, аз съм си състезател по киокушин, всичко останало е между другото. Както беше и този турнир със свободните боеве. Аз една седмица след това заминах за Япония.
-Има ли противник, който не си пожелаваш?
-Почти няма никакво значение. При нас има една фраза „На бой кантар няма“. Аз не един път съм излизал срещу световни шампиони, хора, доказали се вече, стари състезатели. От които се очаква да загубя, но още на първото си европейско, на втората среща, трябваше да се бия с един руснак, Адлан Абзотов, който е бил многократен шампион на Москва. Ако станеш шампион в Русия, това си е едно малко световно, тъй като там са най-добрите. Ако там оцелееш е доста голямо постижение. Е, аз го победих с 5 на 0.
-Можеш ли да нокаутираш Кубрат Пулев още първите секунди?
-Ние сме спортисти. Нашият спорт има традиции и такива хулигански мисли не ни минават през главата, така сме възпитани. Ако някой ден се срещнем, дали ще победя или загубя, за мен няма значение…
-А кое има значение?
-Предполагам да сме живи и здрави.
-Кажи ми няколко думи за човека, когото победи на световното?
-Аз, когато съм бил още при децата, съм гледал негови клипчета, участия на световни първенства. Гледам неговата техника, която е наистина много добра, той е доста подготвен състезател. Той е трикратен световен шампион и не е човек, който е за подценяване. Има качества, които хора, трениращи доста години, желаят да достигнат и все още не могат. Така че това е човек, който трябва да се уважава. С него за първи път се срещнах, когато беше дошъл в София. Имаше турнир по ръкопашен бой на президентските охрани. Бяха руските президентски охрани срещу българските. В една от залите го видях за първи път, той ни водеше тренировката и тогава показа изключително добра техника, за която аз съм мечтал от малък.
-А след мача видяхте ли се със Сергей?
-Разбира се. В Русия самата политика на състезателите, защото съм имал възможност да общувам по състезания с тях, толерират се, имат национализъм, окуражават се. И при тях думи като „юнак”, „браво, младеж”, „чудесна работа“, това постоянно върви. След финала, когато се видях със Сергей неговите думи бяха точно такива : Браво, български юнак. Много добре се справи”. Без никаква омраза, без завистливи чувства. Пък и при мен такова чувство като омраза, като ненавист към състезатели, не съществува. Може би има нещо подобно в рамките на турнира. В момента, в който всичко приключи, всички ставаме приятели. Все пак всички сме хора. Докато това, което съм забелязал в България, тъй като имах възможността да играя в турнира на свободни боеве- там са все едно са хванати от гората. Те не са възпитани, мучат, реват, блъскат се, говорят си груби думи един на друг, което реално няма никакъв смисъл.
-Получавал ли си предложение да бъдеш охрана на някого?
-Да получавал съм. Но това не е нещото, което искам да правя.
-А кое е най-съблазнителното предложение, което си получавал?
-Аз никога не съм ги класифицирал. Не мисля, че след такова предложение и на такава позиция можеш да се развиеш. Ти си охрана, няма по-високо положение от това, просто охрана.
-А от какви хора си получавал предложение?
-От бизнесмени, разбира се. От хора, които имат нужда от охрана.
-Тези, които ви поддържат?
-Не. От хора, които ме познават в града. Пловдивски бизнесмени.
-Как биха реагирали тогава Армеец?
-Те гледат да ни помагат, а не да ни заробват. От друга страна, това, което правя ми е достатъчно, но за някои хора паричните средства са по-важни. За момента бих избрал киокушина пред всяко съблазнително предложение да бъда живия щит на някого.
Не мисля, че сега е моментът да ставам охрана на когото и да било и да си провалям бъдещето. Има какво да покажа на хората около мен.
-Какво мислиш за футболистите, все по известни с изпълненията си по баровете, отколкото със спортните успехи?
– Те си избират този начин на живот. Въпреки, че те получават много по-високи заплати от нас, по-толерирани са, имат си лоби, имат си спонсори, но аз никога няма да стана футболист.
-Ползвал ли си стероиди?
-Не.
-А какво ти е мнението за тях?
-Това е стара система и е за хора, които нямат пари.
-А ползвал ли си добавки?
-Без тях няма как. Да тренираш по 6 часа на ден и да не взимаш хранителни добавки, означава да си обречен на контузии, при това някои са неизлечими.
-Биеш ли се с брат ти?
-Постоянно.
-Биеш ли го?
-Не обичаме да се нараняваме с него.
-Твоето гадже не се ли притеснява, че може да се прибереш наранен?
-Сигурно се притеснява, но обикновено се прибирам без тежки наранявания, което по някакъв начин я успокоява. Тя е доста силен характер.
-Тя какво ти каза, когато стана световен шампион?
-Каза ми да се прибирам по-бързо. 
