Европейският съд по правата на човека установи проблем с липсата на достъп до съд за проверка на законността на настаняването на деца в социално-педагогически интернат и за нарушение на правото на семеен живот
На 7 юни 2022 г. Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург постанови решение по делото И.Г.Д. срещу България (жалба № 70139/14). Делото засяга съдебният контрол след настаняването на 11-годишно дете в социално-педагогически интернат (СПИ), както и ролята на системата от институции за борба с противообществените прояви за ресоциализация, социална интеграция и поддържане на контакт със семейството на настанените.
Жалбоподателят, представляван пред Съда от Българския хелзинкски комитет, е бил обект на системно насилие както в своето семейство, така и в няколко от институциите, в които е бил настаняван, като и самият той е упражнявал насилие. Майката му, която действа от негово име поради това, че е малолетен, се оплаква, че не е имала възможност да поиска от съда прекратяването на настаняването. Тя също така се оплаква, че настаняването на сина й в единствената институция от този тип, СПИ – Варненци, което се намира далеч от града, в който живее, е препятствало нейните контакти със сина ѝ в нарушение на неговото и на нейното право на семеен живот.
ЕСПЧ установява нарушение на член 5, § 4 от Европейската конвенция за правата на човека (липса на ефективен съдебен контрол над лишаването от свобода) заради невъзможността на майката да поиска от българския съд преглед на законосъобразността на настаняването на нейния син в СПИ – Варненци. Той също така установява нарушение на член 8 от Конвенцията самостоятелно и във връзка с чл. 13 от същата. Според Съда основната мотивация на властите в този случай е била да накажат жалбоподателя за поведението му, счетено за девиантно. Той е настанен в интернат, без да са положени реални усилия за намиране на по-малко ограничителни мерки. През трите години на пребиваване на детето в интерната нито един от компетентните органи не се е ангажирал да проучи въпроса дали условията за настаняване са били от полза за него, дали са били подходящи за възстановяване на връзките между него и неговата майка и накрая дали са му осигурили перспектива за реинтеграция в семейството му. Съдът е присъдил 6 000 евро за неимуществени вреди за нарушенията на член 5, § 4 и член 8 от Конвенцията и 2 451 евро за разноски по делото.
Решението на ЕСПЧ за пореден път разкрива сериозните проблеми пред системата за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в България, която е установена със закон от 1958 г. Институциите за настаняване на деца с противообществени прояви, много от които – сами жертви на насилие, както в настоящия случай препятстват възможностите за контрол на тяхната дейност от страна на близките и не са насочени към осигуряване на ресоциализация и социална интеграция на настанените в тях деца.¨
Снимката е илюстративна
