Стефан Стоянов: Няма нужда едно дете да пренася всеки ден по 6 учебника. Не му се налага!

Следващата стъпка е до една година Пловдив да има училища, които работят без хартия

Всички учебници от I до VII клас са в PDF-формат, за средношколците – догодина

Стефан Стоянов е заместник-кмет на Пловдив от ноември 2011 г. Стартира образователни проекти като въвеждането на Монтесори педагогика в публичния сектор на предучилищното възпитание, програма за иновативни училища, техническа помощ за подпомагане на учебния процес, развиването на дуални паралелки съвместно с бизнеса, както и въвеждането на Google апликация за образование (G suite) и Windows 365, за което спечели годишните награди на Институт за иновации в политиката във Виена преди година.   

В края на 2016 г. Стефан Стоянов е отличен като един от 100-те иноватори за Централна и Източна Европа според престижната класация New Europe организирана от Google, Visegrad Fund and Financial Times заради работата си в сферата на публичното образование и въвеждането на Монтесори педагогика в детските градини в Пловдив.

Таня Грозданова

Започвам с въпроса, който вълнува много родители. Ще приключат ли навсякъде ремонтите преди Първия учебен ден?

Повечето са приключили. Има няколко места, които очакваме да приключат. Няколко основни вървят към момента, като най-проблематичен се очертава този на ЕГ „Пловдив“. Изпълнителят – пазарджишка фирма, се бави малко с графика. Директорът и екипът там му помагат много да се влезе в някаква разумна граница, за да започнат занятията. Ще има проблеми с малка част от общежитията, но се надявам в скоро време да се разрешат.

Общо взето, очакваме нормално започване на учебната година. По-големи ремонти текат в Професионалната гимназия по Хранителна техника и технологии, в у-ще „Любен Каравелов“  стартира ремонт. Там са две сгради и е направена добра организация за започване на учебната година -първо ще се санира едната сграда, а след това другата, така че не очакваме особени проблеми.

Има значителни средства, отпуснати на Професионалната гимназия по вътрешна архитектура и дървообработване "Христо Ботев",  с които ще се оправя фасадата, но няма да има проблем със започване на занятията. Около 600 хиляди лева са отпуснати целево за това и имат да довършват дограма.

Иначе освен текущите ремонти се напправиха основни ремонти на 4 училища и на две детски градини. Очакваме спокойно нормално започване на Първия учебен ден.

Има ли новоразкрити дуални паралелки в системата на средното образование?

Да. Много активно работим за това. Очакваме 5 или 6 паралели да стартират с дуално образование тази година.

На Гимназията по дървообработване, например, много добре им се получава. Най-новото там е, че директорът успя да направи буквално за 3 месеца нова специалност, поискана от бизнеса – паралелка по „Полиграфия“. В нея тази година започват обучение 9 деца, което е половин дуална паралелка. Другата половина е по специалността „Реставрация на стилни мебели“.

Вече ще се опитваме да разширим нашата програма за обогатяване на професионалното образование, поне в общинските гимназии, защото по-голямата час от тях са държавни. Да инвестираме повече средства и в общинската инфраструктура и в допълнителни програми за подобряване на учебния процес. Така ще се стремим да помагаме на всички. Ако искаме добри специалисти трябва да имаме силно средно образование. Начинът, по който се преподава в по-голямата част сега в професионалните гимназии е значително остарял, отпреди повече от 50 години. И няма ефект. С разрастването и развитието на икономиката, трябват повече практики – още от първата година бизнесът да присъства. Децата да знаят каква ще им професионалната кариера, дори ако щете къде ще работят.

Имате ли вече окончателни данни колко паралелки се закриват в гимназиите? При първото класиране от РУО обявиха 11 броя.

Още не съм видял окончателните данни. Ние в общината следим повече приема в първи клас.

И там каква е тенденцията?

Това, което ми направи впечатление, е по-малкия брой маломерни паралелки, и в основните, и в средните училища, което значи, че има по-добро разпределение на приема.

Това благодарение на подобренията в системата за електронното класиране ли е?

За първи клас със сигурност – стана по-публично, по-ясно. За средното образование не е изненадващо, че има закриване на паралелки, това е нормално. Особено в гимназиите, които нямат профилиране тепърва ще има проблеми с набирането на деца. Без значение дали е хуманитарен или  технически профил, все пак в днешния динамичен свят се очаква дори в етапа на средното си образование да получиш някакво профилиране.

Градът е динамичен, развива се по-различен начин, има тенденции и като част от образователната система сме длъжни да се съобразяваме с това. Да, някои училища ще стават по-големи, други по-малки, това много зависи от мениджмънта им.

Ще има ли нови паралелки за предучилищно възпитание в училищата тази година?

На нови места няма, поради простата причина, че още преди 3 години успяхме почти да запълним капацитета по програмата, която финансирахме и където имаше възможност това се случи. Сега, от тук нататък, това е повече въпрос на държавна политика и бъдещи планове как да бъде организирано това. Например, в предучилищно възпитание в европейските страни е много по – застъпено в самите училища, но пък нямат толкова детски градини. Докато при нас  обхватът на детските градини е  65 – 75% от набора, а това е изключително висок процент и голяма част от тази функция се извършва в градините.

Иначе би било логично да се реорганизира сградният фонд и да се построят 2-3 нови училища поне в града, за да може да се разширят повече самите училища, но това вече е въпрос на стратегия…

Такава стратегия все още мечта ли е или вече се работи по нея?

Надяваме се, има знаци от МОН, че ще бъдат отпуснати пари за нови училища в страната. Един от градовете би трябвало да е Пловдив, понеже тук все още имаме 4 училища , които се помещават в по две сгради и то на всичко отгоре са основно средни училища, което не е съвсем добре.

Имаме обективна нужда от още сгради. Някои ден, ако се върви и към преминаване на повече професионални гимназии към общинска собственост, там също има известни възможности. Има случаи, които са фрапантни – сградата е за 1500, а в нея се обучават 200 – 250 деца.

Дайте пример, моля.

Например Гимназията по дървообработване има около 250 ученици,а сградата е на 5 етажа и е по-голяма от тази на Търговската гимназия. Има още няколко такива случая, но много внимателно трябва да се работи в тази насока. Очакванията за Дървото са да се развива, да пълни сградата. Има обаче, особено по кварталите сгради, по които трябва да се правят социализации.

Един добър пример е втората сграда на „Душо Хаджидеков“ – училище „Георги Бенковски”. Там имаше много притеснения от родителите, а в момента втората сграда става по-популярна от първата. С финансовата подкрепа на общината и с активната работа на ръководството и училищното настоятелство се обнови, има по-добър двор, на по-тихо място е и тази година има 3 нови паралелки във втората сграда, и в първата. Всъщност става едно много пълноценно училище.

Също един много добър пример е и втората сграда на у-ще „Алеко Константинов“  – бившият Междуучилищен център. Вече втора година работим по това претъпканите училища в централната градска част да се разширят. От друга страна в случая с „Душо Хаджидеков“ бе от много голямо значение и избягването на фалита на едно училище, което не вървеше добре повече от десетилетия. Сега имаме много добри отзиви и от мениджмънта на двете училища и децата учат в по-добра среда, а това е важно за качеството на образованието.

Как върви „заоблачаването“ на пловдивските училища?    

Големият проект на Община Пловдив и един от основните ни приоритети "Дигитализация на учебния процес” – идеята е от тази година всички училища да започнат да използват облачни технологии в някаква степен, поне в първоначална. В момента 42 от общо 52 са започнали. Организираме среща с останалите 10, за да направим план и там да тръгнат нещата. Има няколко първоначални стъпки, които трябва да изпълнят:  училището да има сайт; всички от екипа да ползват служебни имейли; да започнат да минават към комуникация през имейл и да премахват бумащината лека- полека. Когато това се постигне от екипа се правят персонални акаунти на всеки ученик и започват активно да се използват облачни технологии във всеки час – презентации, домашни работи, тестове, групови проекти – всичко това всяко дете може да ползва през таблета в коридора, личния си телефон, домашния компютър, устройството в класната стая… Това са бързи стъпки към максимално улесняване на учебния процес.

От тази година вече  всички учебници от I до VII клас са в PDF-формат и са осигурени безплатно. Идеята е това да се случи и в средните училища, може би следващата година, което всъщност отваря врата за много плътно и ползотворно използване на облачните технологии. Очевидно е че няма нужда всеки ден едно дете да пренася по 6 учебника в раницата, не му се налага, няма смисъл от това, а пък дали учебникът е вкъщи или в клас –този въпрос отпада. Той става абсолютна абстракция и е наличен във всеки момент.

Ето, че технологиите са един от ключовете за модернизиране на образованието и интегриране на по-голям  брой деца. А ние все още използваме някои методи, които са били популярни в началото на XX век и това до една степен не работи. Скучновато е. Трябват интерактивни уроци, различни технологични възможности, децата да учат по групи.

Представете си, че всички деца, влизайки в средния курс, знаят как да ползват имейл, как да бъдат сигурни в Интернет, да имат базова култура на комуникация онлайн и офлайн, знаят основни правила за презентиране – умения, които след 18-годишната им възраст ще им трябват всеки божи ден на 90 % от тях. Това е напълно възможно вече. Иска се малко усилия от страна на учителите – да минат на новата вълна. Те самите да почнат да го правят и да дадем възможност на цяло едно поколение, буквално за 2-3 години, да придобие умения, които ще ползва цял живот.

Реално – като изключим базовите умения – грамотност, четене, смятане – ако можем да ги научим и на базови дигитални умения за всеки ден, би било чудесно и всъщност това е целта. В момента имаме уникалният шанс да ползваме върхови технологии в световен мащаб на Google  и на Microsoft, които са преведени на български и са безплатни. Само трябва да научим учителите да ги използват първо те и след това да предадат тези много, много базови умения на децата. Ние като родители няма нужда да мислим за безопасността на децата в Интернет, защото им даваме инструменти и знания да го правят в тяхна полза – да научат, че това пространство не е само за игри и социални мрежи. И това може да се постигне само за няколко години.

Ако успеем сега да обхванем всички 52 училища, следващата ни стъпка е до една, най-много две, да говорим за училища, които работят без хартия. За поне едно пловдивско училище, на което сме осигурили устройства за всяко дете, които вече не са толкова скъпи, между другото. И да разширяваме познанието. Хубавото е, че сме са сетили навреме.

Този тип технологии са буквално на 3 – 4 години и са преведени на български от две. В момента това е пета или шеста структурирана програма в ЕС, която има за цел да обхване едни региони в цялата страна и надеждите на екипа ни са, че бързо ще напредваме. Новината от две седмици е, че вече имаме Google-група на учители в Пловдив и излязохме на картата на Google for education. В момента в България има около 100 училища, които са се интегрирали и половината са в Пловдив.

Досега над 450 учители от града са преминали обучение и сертификация за работа с облачни технологии, до края на годината ще станат 700 и те ще предават на колегите си наученото.

Какво се случва с програмата „Иновативни училища“?

По нея се работи активно трета година вече в 10 училища. И тази година в бюджета на Община Пловдив бяха отредени над 400 000 лева по училищни проекти за технологична помощ. Закупени са електронни дъски, таблети, както и специализирано оборудване за кабинети по химия и биология.  

Можем да се похвалим с първото училище, което изцяло реорганизира средата. От Новата учебна година в ОУ „Райна Княгиня“ няма да видите нито една класна стая подредена чин зад чин.   

През изминалата учебна година 19 бесарабски българи започнаха обучение в Пловдив в ПУ „Паисий Хилендарски“ по специалността „Софтуерно инженерство“, създадена с финансовата подкрепа на Община Пловдив. След  първия випуск има ли втори?

Студентите ни вече са около 60 човека. От тази година в програмата за етнически български студенти, които извън територията на страната, са осигурени още квоти държавна поръчка за „Софтуерно инженерство“. Не само в ПУ, а и във филиала на Техническия университет в града.