Георги Станилов
“С колко си спал?“ е може би един от най-неудобните и глупави въпроси, които може да ти зададе една жена. Сексуалността е основната движеща сила за мъжкото его, и в този ред на мисли, по-голямата част от мъжете, за разлика от жените, имат постоянна нужда от задоволяване на сексуалния си нагон. Противно на онова, което пишат повечето женски списания, мъжът е полигамно същество, което се прави на моногамно само, защото иска да има нещо „сигурно“, докато преследва поредната си жертва, която може да го накара да се огледа в магическото огледало на собствения си нарцисизъм. Броят на жените, които са се озовали в леглото ти, е само число, което несигурните мъже издигат на пиедестал. Истинският мъж никога не говори за жените, с които е спал, дори да е само поради факта, че те – жените – говорят за него. Дискретният мъж е привлекателен за жените, защото е загадъчен. Той е като кутия, която всеки иска да отвори, но само малцина успяват, а за самия него „бройката“ е без значение. Избирателната му пропускливост относно жените е завишена като на face control в известен клуб в New York. Той може да си позволи да отказва директни предложения за секс, защото малко преди това е получил още няколко такива и държи най-силния коз в тази игра, а именно – правото на избор. Този тип мъже са надживели комплекса на „бройката“. Дали, защото те самите вече на помнят с колко жени са спали, тяхната психика е като на режисьора на филма – те са го гледали преди премиерата и докато жената е все още на заглавието, те вече четат финалните надписи на своята победа. На другия полюс е „мъжът-комплекс“. Той помни имената на 5-те жени, които са му „пуснали“, две, от които са били смъртно пияни и изобщо не помнят какво са правили през онази нощ. Всеки полов акт с жена за него е повод за празник и докато тя е още в банята, той пише sms-и на приятелите си, за да се похвали (по-скоро на себе си!), с мъжкото си достойнство. Но има и по-драстични случаи, като мъжете, които си водят подробен списък на жените, с които са спали – трите им имена, къде и колко пъти са го правили с нея и по възможност – с прикрепена нейна снимка. Според мен този тип мъже по-скоро често мастурбират върху спомените си, отколкото да правят секс. Много често можете да ги чуете как се хвалят на бара, че са чукали тази или онази и как направо са й взели ума, а в действителност това се е случило само в мечтите и сънищата им. Така че статистика на броя на „свалените“ жени си водят само мъжете, които правят секс два пъти в годината – единият, от които е с проститутка, подарък от колегите за рождения ден, а вторият – на някой голям празник, когато всички са толкова пияни, че избирателна способност отдавна е на автопилот. Именно споменът от тези редки сексуални наслади дава на този тип мъже резервната доза самочувствие, отнето им от липсата на сексапил или просто – увереност в себе си. За един истински мъж бройката никога не трябва да бъде цел или критерий за неговите качества. Но истината е, че ние мъжете сме си обявили негласно състезание помежду си и понякога забравяме, че в това състезание губим повече, отколкото печелим. Губим жените, истинските жени, само защото сме били прекалено забързани към поредната си бройка и сме нямали време да оценим жената, която наистина ни е искала и то не заради секса, а заради това, което сме. Сексът винаги е бил тънката граница между любовта и приятелството, между егото и действителността. Затова, скъпи момичета, да зададете въпроса: „С колко си спал?“ на един мъж означава да го поставите на гилотината на собствената му сексуална история, с риск да го загубите, само, за да научите истината, която може да ви огорчи.
