Под Тепето има удоволствието да Ви представи размислите на нашия приятел архитект Станимир Папаризов, който е завършил образованието си в Париж, работи в най- известното архитектурно бюро в Лондон и въпреки това никога не е спирал да бъде истински пловдивчанин
Станимир ПапаризовКогато се появи пред мен възможноста да напиша статия за Пловдив , първоначалният ми импулс бе да излея по най-директния и вероятно нападателно осмиващ начин, моето отношение към всичко това , което ме фрапира и потриса всеки път когато се разхождам из улиците на моя роден град.
Този импулс най-вероятно щеше да даде като резултат това, от което най много се плаша и неодобрявам-самоцелното критикарство премесено с нездрава високопарност. Не смятам, че бих казал някаква неистина, ако заявя, че почти всеки е способен на това и, че е изключително лесно да се попадне в капана на своята собствена емоционалност.
Поради различни обстоятелства, идеята за тази статия получи време за размисъл и възможността да се уталожи малко в моето съзнание.
Факта, че днес не съм само и единствено момчето, което бягаше из алеите на Бунарджика и играеше футбол в пресъхналото корито на езерото в Градската градина, а съм също и човек, който имаше невероятния шанс да попадне в една изключително вълнуваща, но същевременно невероятно отговорна професия като архитектурата, ми даде необходимите спирачки и шанса да изразя по възможно най-трезв начин това, което ме вълнува и това, от което ме боли ( смятам не само мен).
В крайна сметка мога ли да съдя неща, случили се, докато все още не съм имал капацитета да ги обмисля , а след това, когато съм можел да го сторя, не съм бил в състояние да видя с очите си как и защо са се развили така…
В тези последни дни на рамисъл се убедих в невъзможността ми да концентрирам всичко в една статия-поради времето, което би отнело и най-вероятно поради умората в един такъв дълъг процес, което неминуемо би довело до леко претупано и заучено слово-излияние.
Предпочетох да организирам моите мисли в малки статии ( разкази), всяка засягаща отделна тематика и проблем. Някои от статиите ще бъдат концентрирани върху урбанистични размисли и идеи, други ще бъдат насочени към по-ежедневни и наболели теми.
Не искам , а и не мога да поучавам някого, както и да давам миродавно мнение.
Бих се радвал , ако хората четат добронамерено с цялата ми идиалистична наивност, която вероятно ще прозира. Ще се опитам да подкрепям моите разсъждения с примери и референции, които имах възможноста да науча и да докосна през моя все още кратък , но смятам сравнително наситен професионален живот.
Тези текстове нямат претенциите да бъдат някакви архитектурно-урбанистични теории, за мен те са просто спорадични мисли на един млад архитект, пропуснал да присъства физически в града през последните години, примесени с невинноста и спомените на едно момче, играещо футбол из градините на Нашия Пловдив…
