Гмурнах се в дълбокото, въпреки че не мога да плувам, казва актрисата за моноспектакъла си
Само пет дни, след като бе номинирана за Аскеер за поддържаща женска роля, Ивана Папазова е готова за премиерата на моноспектакъла си Глас в Драмата на 16 и 17 април. Директорът на театъра каза за актрисата, че е била като атомна бомба по време на репетициите. Ценителите с трепет очакват да видят Ивана на сцената. Този миг чакат и колегите й от Драмата. Ние, почитателите й от Под тепето, също.
-Липсва ли ни днес аристократичният и интелектуален блясък, с който свързваме името на Мария Калас?
-Това е образ от световна величина. Една страхотна жена със своите съмнения относно творчеството си, относно живота си. Всички знаем как завършва своя жизнен творчески път.
-Експеримент ли беше да се заемете с постановката „Глас“?
-Моноспектакълът е различен за всеки актьор. И аз в един момент си дадох сметка, че може би съм готова за едно такова нещо и затова реших да скоча в дълбокото, въпреки че не умея да плувам. Но смятам, че тук се справих много добре.
-Съвпадение ли е, че докато репетирахте „Глас“, гласът на народа свали правителството?
– Съвпадение е. Трябва да кажа, че гласът на народа трябва да бъде чут, защото това е все пак Глас народен, глас Божий.
– За кратко бяхте политически ангажирана, но бързо се разочаровахте…
-Ангажирана- не. Но симпатизирах и продължавам да симпатизирам на хора и личности. Да, повярвах на една кауза, от която се разочаровах в последствие и затова се оттеглям и ще продължа да работя с тези хора и да ги подкрепям, но не на национално ниво с каквото бях ангажирана.
-В някакъв особен личен момент се намирахте, за да се включите в политиката?
-Аз никога не съм участвала в партии. Никога не съм била пристрастна към политиката, но от гледна точка на годините си и на позицията, която имам, си мисля, че мога да направя нещо в областта на културата, на изкуството, за нашия град, за Пловдив. И по някакъв начин да помогна на колегите си, на града и на развитието и ще продължавам да го правя чрез себе си и чрез личния си пример.
-Някой чува ли Гласа ни?
-Според мен, по-важното е ние да не го губим. Защото, ако ние си изгубим Гласа, тогава наистина никой няма да ни чуе.
