Има рецепта за справяне със свръхпопулацията от гларуси в града

Сега птиците са изключително агресивни и създават проблеми

„Ако някой преди десет години ми беше казал, че двойки гларуси ще гонят гълъби, ще ги свалят на земята и разкъсват, щях да кажа, че говори глупости“, коментира орнитолог.

Петър Янков е орнитолог, отговорник природозащитни дейности в „Българско дружество за защита на птиците“.

В биографичната му справка на сайта на организацията се посочва, че е бил два мандата член на Европейския и на Световния съвет на организацията BirdLife International, автор на няколкостотин научни и популярни статии и книги.

„Дневник“ разговаря с него за увеличаващата се популация на гларусите (или жълтокраките чайки, както е научното им название), за проблемите, които това създава, и за възможните решения.

Кога жълтокраката чайка (гларусът) започва да гнезди не по крайбрежието, в градовете?

– Преди около 130 – 150 години бреговете на морето са били свободни от хора. Там е естественото местообитание на тези чайки. Сега има останала само една дива колония, на остров „Св. Иван и Петър“ край Созопол.

Предполага се, че преди около стотина години започва по-масовото навлизане на хората по бреговете. Това е началният етап на въздействие. На по-късен етап – със засилването на урбанизацията – градовете стават по-големи, правят се по-големи сметища, човекът започва да разпилява повече храна. Тоест гларусът добива вторични източници на храна.

Той е всеядна, много приспособима птица

Съответно бързо разбира, че може да се изхранва не само с това, което му изхвърля морето: риби, раци, ракообразни.

За първи път гларусът започва да гнезди по покриви във Варна през 1934 г. Няма обилни данни, това са откъслечни. Вероятно по подобно време е навлязъл и в Бургас. Така или иначе, докъм 50-те години на миналия век той вече е гнездяща птица в повечето селища по черноморското крайбрежие и започва да навлиза в градовете покрай Дунав.

Само предположение е защо до 30-те години на миналия век не е гнездил така често по покривите както сега, но след войните в началото на ХХ век в почти всяка българска къща е имало поне по една пушка. И никой не се е церемонил с гларуса, ако му ядат храната на кокошките или прасето в двора. Едва към края 20-те години на миналия век държавата събира голяма част от това оръжие.

Около 70-те години на миналия век гларусът се появи в големи градове във вътрешността на страната, но със сравнително големи реки: Пловдив и Ямбол.

Гребната стана ледена пързалка за гларуси

След това отиде в множество български градове, включително такива, които са далече от реки: Плевен, Добрич, Попово, Търговище.

А в София?

– В София първите гларуси се появиха през 1981 г. По странно съвпадение първото място, към което се придържаха, беше пилонът със звездата на тогавашния Партиен дом. Тогава се шегувахме под сурдинка, че знаят къде е мършата. Сега лесно мога да го кажа, но тогава не можеше.

Кога може да се каже, че е бумът на популацията на гларусите?

– Бумът на популацията му е след 1960 г. заради масовото строителство на многоетажни блокове в градовете. Тези бетонни гета бяха започнати тогава. Те са с плоски покриви и дават отлична възможност на гларусите да мътят. Почти никой не се появява на покрива. А горе-долу след 1970 г. започна масовото разпиляване на храна.

Проблем ли е разширяването на популацията на гларусите?

– Броят на птиците става по-голям, отколкото в естествени условия. Поради това създават проблеми за управлението на градовете: цапат сгради, фасади, паметници. Пренасят зарази, тъй като тази птица се храни предимно на сметищата, а е в пряк контакт със сградите, в които живее човекът.

Екскрементите на гларусите, както на всяка птица, са силно киселинни и община Бургас не може да си реши проблема с подновяването на улични съоръжения, тъй като след няколко месеца ще бъдат отново в екскременти.

Може ли да се говори за свръхпопулация на жълтокраката чайка, въпреки че няма прецизни данни за броя на птиците?

– Официалните данни не включват птиците в населени места. Те са от влажните зони извън населените места. Тоест никой не преброява това, което е по покривите, по улиците. Гларусът е градска птица, почти през цялата година той пребивава в населени места.

Община Бургас има един проект за енергийната ефективност, по който цялата територия на града беше заснета с дрон. Общината ни предостави снимките, за да опитаме да преброим колко гнезда има по покривите, но за съжаление не се виждат на тази резолюция.

Във всички случаи има свръхпопулация по простата причина, че преди сто години в никой от градовете не е имало гларуси, а сега е пълно. Колко пъти се е увеличила не може да се каже, но, че се е увеличила, е така.

Промяната в поведението на птиците също е признак, че популацията се е увеличила. Гларусите сега са изключително агресивни.

Ако някой преди десет години ми беше казал, че двойки гларуси ще гонят гълъби, ще ги свалят на земята и разкъсват, щях да кажа, че говори глупости. Но сега съм го виждал с очите си.

Animal Planet в сърцето на Пловдив (ГАЛЕРИЯ)

Трябва ли и как да бъде ограничена популацията на жълтокраката чайка?

– Най-интелигентният и законосъобразен начин за решаване на проблема е да се ограничи причината, с която хората сме увеличили популацията: да се намали разхвърляната, достъпната за гларуси храна.

Причината е в нас хората, гларусът няма вина

Ние сме дали на гларуса храна и ние трябва да намалим тази храна, за да се върне той в по-нормални числености. В Бургас първата стъпка е направена – големите контейнери са затварящи се. Но остава да решат проблема с малките кошчета за боклук, защото гларусът минава по изгрев, изяжда каквото има и го разпилява по улицата. И трето: сметищата трябва да се направят недостъпни за гларусите.

Острите мерки като унищожаване на яйца и гнезда на гларусите са нежелателни и се надявам да не са в природата на българина.