Гражданските организации са новите пазители на кибер пространството

Гласове Живот Новини

Националният младежки форум обединява 46 организации от цялата страна и координацията между всички членове на най-голямото младежко сдружение е истинско предизвикателство, преди да преместят общуването си онлайн. Използваната от тях комуникационна платформа е съвместима с различни дигитални приложения и е достъпна дори за хора с минимални компютърни умения. Това води до все по-добра съвместна работа.

Чат приложенията и онлайн групите водят до положителна промяна в работата на фондация „Светът на Мария“. Организацията помага на хора с увреждания да търсят правата си и да си намерят работа. С помощта на мобилните устройва, членовете на общността общуват по-бързо и по-ефективно и получават необходимата подкрепа.

Дигиталните технологии са положително явление, позволяващо безпрецедентна свързаност и достъп до информация, но е необходимо да гарантираме, че достъпът е за всички и правата ни са защитени онлайн. Това обяснява Надя Шабани, директор на Българския център за нестопанско право – най-голямата експертна организация в страната, подкрепяща работата на граждански организации като Националния младежки форум и „Светът на Мария“.

От основаването си през 2001 година Центърът е помогнал на над 5 000 организации с правна помощ, застъпничество, обучения по социално предприемачество и директни дарения. Лидерската роля на неговите правни експерти в областта на гражданските свободи, правата на хората с увреждания, детската закрила, социалните услуги и антидискриминационните мерки на работното място води до важни законодателни промени през последните две десетилетия.

От няколко години Центърът работи и за повишаване на дигиталната култура на институции и граждани за по-активно участие в обществения живот. Техният „Навигатор в дигитализацията и демократизацията на гражданското участие“ е важно ръководство по темата.

Тук госпожа Шабани говори за положителното въздействие на цифровите технологии, както и за множеството предизвикателства, породени от бързия темп на развитие в дигиталния свят. Думите ѝ дават повод за размисъл и надежда за бъдещето.

Новите технологии повишават демократичността

Невероятно е как дигитализацията демократизира участието! Много от технологичните инструменти, които ползваме, откриха бързи и лесни начини за много хора да се включат и да извисят своя глас – да кажат какво мислят, тук и веднага, да се обединят под обща кауза или идея, включително и бързо да помогнат.

Началото на пандемията с COVID-19 илюстрира много силно точно тази позитивна възможност – хората бързо споделяха информация, помагаха си, набираха средства и подкрепа и стигаха до истории, които иначе не можеха да бъдат открити. Ако не бяха социалните мрежи, как щяхме да разберем за доктор Ли Уънлян [първият лекар в Китай, предупредил с цената на личната си безопасност за заплахата от COVID-19, бел.ред.]? Няма да забравя групата, която няколко организации създадохме #Ще се справим заедно, с цел бързо да се обменя информация за хора, които са в трудно положение, и само за 2 – 3 дни в нея се включиха няколко хиляди души. Наскоро трябваше бързо да се чуя с колега със слухови затруднения и само за секунди, включвайки Вайбър, за да може да чете по устните ми, се разбрахме.

Бързо и лесно можем да си говорим с хора от цял свят, да изразяваме мнение, да споделяме, да казваме какво мислим. Това е истински инструмент за овластяване. Неслучайно в някои държави, в които имат проблем с демократичните ценности, първо спират именно интернет и много от технологичните приложения.

Граждански навигатор е новият чатбот на Центъра и е достъпен във Вайбър

В един от наръчниците за онлайн провеждане на обществени обсъждания направихме сравнение между дискусиите в онлайн пространството с диалога и обсъжданията на площади и амфитеатри в Древна Гърция. Всеки на тези публични места е можел да участва, за да се постигне баланс между различните икономически интереси, културни възгледи и възприятия за решаването на един или друг въпрос. Днес социалните платформи са новите агори –публични места за дискусии.

С достъпа идва доверието

Една от темите, по които Центърът за нестопанско право работи усилено последните две години, е да бъдат адаптирани и развити нови инструменти за участие, които да се реализират чрез дигитални технологии. Целите ни са две: институциите да се научат добре и правилно да ги използват, и да насърчим повече хора да се включат. Например, бе важно да подкрепим институциите да използват различни онлайн платформи за обществени консултации особено когато бяха наложени мерки за социална дистанция. Нашата визия е, че да се предпазим от COVID-19 е важна задача и в обществен интерес, но не можем да суспендираме демокрацията и правата ни. Адаптираме се в новата среда, за да дадем гаранции.

Много интересно е, че понякога стимулът идва от трудна ситуация – например, няколко български общини, като КърджалиМонтана и Ловеч, направиха стъпката да използват онлайн консултации, след като се оказаха в трудно положение заради ограничителните мерки.

Друг важен аспект е как и къде споделят институциите информация за това, което правят, и как можеш да се включиш. Последната ни инициатива е „До парламента с 1 клик“ – експеримент, който направихме, за да покажем колко лесно е да намериш нещо на сайта на Народното събрание или да предложиш идея. След експеримента направихме среща между млади хора и представители на Народното събрание, за да споделим идеи как може да се подобри връзката.

Дигиталните инструменти дават страхотна възможност за подобряване на участието. И това, което българските институции трябва да разберат, е, че колкото по-лесен е достъпът до тях, колкото повече гражданите могат да задават въпроси, да дават предложения и да получават обратна връзка по тях, толкова повече хората ще вярват в институциите и ще са спокойни, че са чути. Колкото повече липсват подобни канали или са заглушени, ще има повече протести, по най-различни теми, именно защото вярата в това, че се чуваме, липсва.

Пътеводител за граждани и институции

Директорът на Центъра Надя Шабани

Гражданското участие не е хаотичен процес. За да е резултатно, то следва да отговаря на определени стандарти, които важат за всяко участие. Затова и написахме наръчник навигатор за дигитализация и демократизация на гражданското участие, който в няколко стъпки дава съвети как да подготвиш информацията, как и къде да я споделяш, какво трябва да направиш, за да се включат повече хора. Последният ни чатбот е посветен на темата за мирните събрания и правото на сдружаване и най-общо има две цели: да улесни всеки, който иска да направи гражданска организация или да организира протест, а втората голяма цел е да разсее всякакви фалшиви новини около тези теми.

Последната ни инициатива е поредица от информационни материали по темата „Дигитална демокрация“. Много въпроси стоят пред нас: Как се гарантира равнопоставеност за всички и защитени ли са правата ни в дигиталната среда? Как интегрираме дигиталните инструменти за предоставянето на публични услуги и как ще ги направим достъпни и сигурни? Как ще се регулират и на какви стандарти (ще) отговарят дигиталните инструменти и платформи, когато за управлението им се използва изкуствен интелект и се обработват големи масиви данни (big data)? Къде е България по пътя към дигиталната демокрация?

Важно е да си задаваме тези въпроси, да придобием повече разбиране за процесите на дигитализиране и рисковете за правата ни и демократичните принципи в този процес, за да можем да постигнем консенсус за това как да адресираме предизвикателствата. И да сме сигурни, че живеем в демократично общество.

Човешките права на фокус

Нашата мисия е да помагаме на хората да се сдружават и да могат да защитават и упражняват гражданските си права. Оф или онлайн, навсякъде трябва да сме сигурни, че имаме достъп до правата си, можем да ги упражняваме и сме защитени. Колкото повече живеем онлайн, толкова повече ще трябва да предотвратяваме всякакви злоупотреби с правата ни в тази среда и да мислим за новите предизвикателства, които тя създава: Всички ли имат достъп и то до какъв обем права? Имаме ли контрол върху изкуствения интелект като потребители? Отчитат ли се всички нюанси на човешките стандарти за равенство, достойнство на личността и пр.

Първият въпрос, който трябва да си зададем, е дали изкуственият интелект, както всичко създадено от човека, дава възможност или всъщност ще създаде повече проблеми, отколкото ползи?

Например, ако не осигурим достъп на всички, включително на тези, на които им е по-трудно (възрастни, по-бедни хора, хора с увреждания, които имат нужда от адаптация на инструментите за достъп), отново ще повторим неравенствата, които имаме в офлайн света. Например, представете си, че само богатите имаха достъп до устройства.

Друг голям въпрос е огромният обем информация, включително лична, как се съхранява и за какво се използва, къде се концентрира и от кого и за какво може да се използва. Напомнят ни какво можем да си купим, но какво ще стане ако на база на получената лична информация, започва да ни се подсказва за кого е подходящо да гласуваме, къде и с кого да живеем, кой ние е враг или заплаха и пр.

Гражданските организации – пазители на кибер пространството

Днес системи, базирани на изкуствен интелект, са широко разпространени във всички аспекти на живота ни – от търсенето на информация в интернет до оптимизиране на селското стопанство, от робота прахосмукачка, който се движи сам из дома ни, до колите, които се управляват без наша намеса по пътищата. Системите, основани на изкуствен интелект, намират своето място и в публичния сектор, като им се възлагат все по-амбициозни задачи – автоматизиране на разпределението на социални помощи, подпомагане на хора, търсещи работа, оценка на риска при базирано на пола домашно насилие и др. Изкуственият интелект вече е реалност, на която се възлагат огромни надежди за бъдещето развитие на човечеството.

Изкуственият интелект дава възможност на машините да анализират средата или голям обем данни и на база на получената информация да вземат решения с известна степен на автономност за постигане на определена цел (за разлика от алгоритми, които на база на предварително зададени правила обработват подадената информация и не се ръководят от целта).

С все по-широкото въвеждане на изкуствен интелект в различни процеси на вземане на решения, които директно засягат хората, възникват все повече проблеми, свързани с опазването на правата на човека, като: Кой носи отговорност, когато права на човека са нарушени вследствие на решение, взето от изкуствен интелект? Възможно ли е системи с изкуствен интелект да са безпристрастни и недискриминационни?

Опасенията за възможни нарушения на правата на човека във връзка с използване на системи с изкуствен интелект не трябва да са причина за отричане на технологията. При вземане на решения от човек нарушения също са възможни, но опитът ни в идентифицирането им и съществуващите механизми за реакция създават известна степен на доверие в тях. Това означава, че при използване на изкуствен интелект следва да се разработят нови механизми за защита правата на човека и законова рамка, които да гарантират зачитането на съществуващите стандарти в контекста на новите технологии. Според нас, това е сред първите теми, по които обществата трябва да дебатират и приемат решения.

За да не се окажем като героя на Франц Кафка в „Метаморфозата“ и една сутрин просто да се събудим различни. Точно това е работата на гражданските организации – да сме аларма за защитата на правата ни, във всяко измерение.

Източник: us4bg.org

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.