Дарко
По природа съм оптимист. Усмихвам се, дори когато животът сипе кофи фекалии върху леко побелелите ми коси. Усмихвам се дори когато ме бият на скуош като мече у дерек. Но пишейки тези редове, които съвсем скромно окачествявам като проба на финансов анализ, малкото бели косми по главата ми леко настръхват. Усещам първи наченки на песимизъм. 
Стабилността на лева през последните години се поддържаше от нестихващите чужди инвестиции, които неутрализираха вечно отрицателния ни търговски баланс. (повече внасяхме отколкото изнасяхме… т.е. капиталът изтичаше като пред отходен канал) От началото на глобалната криза тези инвестиции взеха да пресъхват… и как няма да е така като основния им първоизточник –страните от Западна Европа са насочили всички усилия към собствените си икономики. Стресиращ пример в това отношение е Великобритания, която е най-застрашената от фалит страна в света (според сп. Forеign Policy). Положението на острова е толкова отчайващо, че са стигнали до там да обсъждат като последен шанс най-отричаната мярка – печатането на пари. Другите страни в Топ5 (на ръба на фалита) са Латвия, Гърция, Украйна и Никарагуа!!!
Но да се върнем у нас… за да се изравни платежния баланс имаме няколко варианта:
1.Силно ограничаване на публичните разходи, спиране на инвестиции, намаляване на заплати и пенсии… е няма как да стане, защото идват избори и негативната реакция ще се материализира в резултата на изборите. ( Шанс 1%)
Реформи, подобряване на бизнес климата, насърчаване на чуждите инвестиции и стимулиране на икономиката… да, знам… звучи като от развален грамофон, чуваме го вече 20 г. ( Шанс 0.1 %)
Европа ни връща парите от фондове, а МВФ ни кредитира с 10 милиарда $. Ние щракаме с пръсти и искаме още. ( Шанс 0.01 %)
Девалвация на лева, поне с 20%, както бяха посъветвани руснаците още есента, както направиха всички страни от бившия източен блок, включително Беларус и Казахстан- страни с фиксирани валутни курсове (както сме ние). При това положение продукцията ни ще е по-конкурентна на външните пазари, а търсенето на вносни стоки ще се намали поради високата им цена. По принуда ще купуваме българското (истинско сирене, кашкавал … и кренвирши от месо, при това 20-годишно ирландско … за кренвирши става въпрос на за уиски). Лошото на тази схема е, че също има висок политически риск, хората ще изгубят процент от спестяванията си и ще се намалят покупателните им възможности. Като цяло този вариант всички го отричат, при това доста често и по всички медии напоследък, факт който сам по себе си е крайно съмнителен. (Шанс 98.89 %)
Може би скоро ще чуем бат’ Серго да съобщава от трамвая: Поради липса на сносни варианти спираме светлината в края на тунела, а Бойко да опонира : светлина ще има… ама друг път.
* Процентите шанс са изчислени на база желанието на автора да облекчи кредитното си положениe
