Джако- вечното дете, което победи света

Гласове

Иво Дернев

Image title
Псуваха го и го величаеха. Викаха му и педал, и гении. Наричаха го и педофил, и вечно дете. Правеха милиарди от него, и го гониха за борчове. Той обаче угасна. Да ругаят и величаят колкото искат и когото искат. Светът загуби голямата си звезда. И днес го осъзна. Всички плакахме, страдахме, тъжахме, слушахме великите му вечни парчета. И се чудехме как този, който всички мислехме за безсмъртен заради ореола му на божество, ни остави така безсърдечно и изненадващо. Чудехме се как този, който може да понесе тонове помия върху крехката си физика може да склони глава пред онази с косата. И то точно преди концертите си в Лондон. Точно преди мига, в който трябваше да излезе и да каже “Кои сте вие, та да ме съдите. Това съм аз. Големия Майкъл”. Но не. Той реши да ни остави завинаги. Реши да победи объркания свят без да се обяснява, оправдава и да показва кой е №1. Да прати във въжетата злобата, простотията, завистта, омразата, бездарието, пошлостта, педерастията. Днес, в деня на смъртта си, Джако беше по- жив от всякога. Беше по-силен от всяка политика, от всяка война, от всяко бедствие. Не съществуваше световна финансова криза, петрол, световен глад. Нямаше размирици в Иран, никой не бръснеше северно корейците за сливи. Нямаше ядрени глави. Нямаше го чупения член на Азис. Не съществуваха парламентарни избори и празни обещания за кухите ни урни. Нямаше я дори борбата за насъщния. Нямаше нищо, освен една смърт и един велик живот, приключил в зенита, както е писано на всички гении и колоси. Същият този свят, който днес плаче, уби идола си. Убиха го медиите, които снимаха всяка негова лудост. Убиха го близките му, които говореха пред медиите. Убиха го феновете, които четяха и слушаха медиите. Уби го посредствеността. И аз съм част от това убийство- обожавам го, но съм го съдил, ругал и обвинявал. А кой съм аз. Едно хлапе, което израсна в кино “Космос” след 52 прожекции на “Лунен пътешественик”. Джако пееше за любов, за мир, за доброта, за секс. Светът ни обаче отдавна е пуст за тези понятия. За това и вечното дете Майкъл Джексън вече физически е вън от него. Той отдавна е победил смъртта, защото ще бъде вечен. Да му мислим ние. Напусна ни и очаква с трепет и типично движение в кръста си да види отгоре утрешния ден, как след сълзите някои ще направят милиарди от смъртта му, други ще си правят ПР, а трети ще четат, за да разберат колко милиона борчове е оставил Краля на попа.  За останалите Джако е подготвил друг концерт- горе, в райския Лондон.
 

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.