Димана Йорданова: Любовта е стълбището, по което всеки път слизам нетърпеливо, и нямам търпение да се проваля

Абсолютната тишина не съществува. Но има неща, които са по-тихи и това са важните неща, казва поетесата

Славена Шекерлетова за КАПАНА.БГ

С първата си стихосбирка отпреди 2 години авторката Димана Йорданова стана любимка на мнозина. С нетърпение очаквах следваща ѝ книга, за да видя дали е успяла да запази този заряд и уникалния си размах, с който изненадва читателите си. Е, очакванията са оправдани. Въпреки че този път се усеща и малко по-категоричен литературен полъх, по-зрял. Говорим си с Димана Йорданова за новата ѝ книга „По гръбнака“. А с нея ще се видим на 10 юни в бар "Крафт" от 18 часа – премиера в Пловдив. Редактор на книгата е Елин Рахнев, който казва за авторката: "Димана Йорданова е равна на Ейми Уайнхаус". Модератор ще бъде писателката Ина Иванова.

Какво се случи между първата ти стихосбирка и “По гръбнака“?

Може да кажем, че беше пауза между две вдишвания. Може да кажем, че беше и пауза между две издишвания. Все ще е вярно. Защото да поемеш въздух не е достатъчно. Трябва и да го пуснеш.

„Издигам знаме за примирие

със самотата:

спъвам се

в превития гръбнак на утрото,

обличам ризата му,

бялата.

Изправям се“

Лесно ли е примирието със самотата и какво следва после?

Със самотата свикнах, пише Любомир Левчев, с мисълта за нея – не успях… Тя е естествено агрегатно състояние на човека, с нея сме родени, с нея си отиваме. Но мислите, въпросите, вечно самовъзпроизвеждащата се обида – това е, което създава тъгата. Но пък аз обичам и тъгата. Нейното око е плътно и честно. Вижда.

„Търсиш любов

в речника на чуждите думи“

Къде търсиш любов, Къде я намираш?

Не я търся. Любовта сама намира начин да бъде. Тя е стълбището, по което всеки път слизам нетърпеливо, и нямам търпение да се проваля. Наранени, заобичани… всякакви може да бъдем, ако се приближим. Драма, по- стара от света. Но истината я знаем – любовта е единственото, което има значение. Не се опитвам да бъда повече от нея. Отнех си това право, когато поумнях достатъчно.

„Тихо

Мамо, казва неродената ми дъщеря.

По-тихо няма“

Кога идва тишината и кога си тръгва?

Абсолютната тишина не съществува. Но има неща, които са по-тихи и това са важните неща. Дишането на любим човек, дъждът по прозореца, прощавам ти, обичам те… Отгръщането на нова страница. Такива работи.

„Злоупотреби със залеза

Присъдата, която излежаваме

е тъмницата на някакво

стихотворение“

С какво обичаш да злоупотребяваш?

Шоколад.