Иво Дернев
Живеем в град, в който умеят да бутат, да рушат и да копаят. Но не умеят да съграждат, вдигат и съзидат. Някъде между обяда си в ресторант Хемингуей и срещата с многобройните си PR-и, кметът Славчо Атанасов е погледнал часовника си за 16 хиляди долара и е решил да затрие един 16-годишен живот в 16 часа, без дори да се опита да направи изкуствено дишане на този толкова жив организъм- бар Игуана. Майстори са на масовото унищожение нашите управници. Бутат къщите ни в Стария град с бездействието си, рутят надеждите ни и взривяват мечтите ни. Отнемат дори удоволствието от сутрешното кафе с вестник и приятна компания. Аз съм редовен клиент на това заведение поради една проста причина- там се чувствам като у дома си. Намирам млади и интелигентни хора, които не говорят за кмета и за общината (въпреки, че имат много причини да плюят и псуват), а за любовта, за Барселона, за Каменица и Джеймисън, за живота въобще. Онзи живот, в който някои рушат, а други съграждат. Съзидайте нещо различно от платен на приближен скулптор паметник, а после рушете. Защото ще стигнете дотам, че да ви запомнят само с разруха. Бутането е лесно. Минават багерите и интересите, и сравняват всичко със земята. Трудното е да намериш решение. Защото ако това кътче изчезне, на негово място ще се появи една дупка, грозна фасада на изоставена галерия и много, много апетити. Не щем мол или офис билдинг там, г-н кмете. Оставете ни галерията и сутрешното кафе. И печелете от тях, като прибирате наем.
