ГласовеМнения

Будителите – огън, без който не можем!

В момента в България изглежда така, сякаш невежеството е взело връх и бавно, но сигурно тласка обществото към деградация. И друг път се е случвало. Време е да залюлеем махалото наобратно, преди да е станало късно

Димитър Герганов

След два дни честваме Деня на Будителите. Празник специален – личен, български и съкровен. Прекланяме се не пред мирен договор и военни победи, а пред индивидуални усилия врязали дълбоко своята огнена диря във вековния обелиск на колективната народна памет. Необходимостта от духовно пробуждане, съхраняване и отстояване на идентичността ни са също толкова актуални днес, както и преди 1 100 години в епохата на св. Иван Рилски – приет за патрон на народните Будители. Светец, монах, отшелник, основател на едноименния манастир – отдаден на Бог и пример за подражание, чиито култ ще надживее времето и ще прескочи националните граници. След него ще бъде Григорий Цамблак – писател и митрополит на Киев, племенник на Киприан Български – митрополит на Москва. От Търновската школа ще излязат още много блестящи книжници, сред които Константин Костенечки и Владислав Граматик – оказали важно влияние върху духовния живот у нас и в Сръбското княжество. Като народен будител заради безспорните си заслуги се чества и Димитър Кантакузин – грък от стара имперска фамилия, който създава своите произведения на български и гръцки.

Всички тези мъже са дълбоко религиозни и тяхното творчество е подчинено на християнската традиция. В онези векове днешното разбиране за националните държави е непознато, но те издигат високо българския език и култура и ги превръщат в модел за подражание от Влахия до Московия. Точно техният колосален труд и споменът за тях няма да изчезне по време на тъмните векове на османското владичество, а ще бъде съхранен по църкви и манастири и ще направи възможна появата на възрожденците през 18 век. Преди тях трябва да отбележим и  двамата католически епископи Петър Парчевич и Петър Богдан, написал История на България век преди Паисий – книжовници, дипломати и бунтовници, които няма да пожалят усилия за възстановяването на българската държавност.

Годината е 1762-ра – една малка книжка написана от скромен хилендарски монах, започва да се разпространява в българските предели – от Бесарабия до Охрид на юг и от Беломорието до Пирот на запад. Печатното дело е скъпо и все още недостъпно, затова се преписва на ръка под светлината на лоени свещи с небивал ентусиазъм и родолюбива ревност. Малкото пламъче много скоро ще разпали незагасим огън, който ще разпръсне безпросветния мрак. Следовниците Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братята Миладинови са естествената крачка, която ще направи възможна излизането на сцената на Георги Раковски. Народът е пробуден и не ще търпи повече тирания. Идват Левски и Ботев, Стефан Караджа и Хаджи Димитър, Добри Чинтулов и Иван Вазов. В свободна вече България заради значимостта си като будители се тачат Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов…

Първото честване на народните будители, за което има достоверна информация се случва през 1909 г. в Пловдив. Общонационален празник ще стане през 1922 г. по предложение на правителството на Стамболийски. Съкрушена от Ньойския договор България се нуждае от лъч светлинка, който да разсее всенародното униние. През следващите двайсет години денят на Народните Будители ще се превърне в тачен празник, честван от столицата до най-забутаната паланка. През 1945 г. комунистите забраняват празника. С какво толкова ги боде в очите? Ами твърде български е! За тях по-важни са датата на собствения им преврат и дните на чужда „революция” и   „братска” армия. През 1992 г. по идея на проф. Петър Константинов празникът е възстановен. Съюзите на учените и на журналистите в България също честват 1 ноември като свой празник.

Имаме ли нужда от будители днес? – мисля, че повече от всякога. Живеем в един все по-глобален свят, който като че ли навлиза в задънена улица. От една страна възможността да прелетим хиляди километри само за няколко часа и да се докоснем и съпреживеем чужди култури е уникална. Можем, да го направим дори от собствените си домове с един клик на мишката. От друга обаче, налаганите модели на унификация и повърхностно образование, заплашват, да ни запратят в едно ново Средновековие с елементи на модерност – справка „Матрицата”! Свят, в който хората са издигнали и се прекланят пред един-единствен култ – този на парите и потреблението. „Безсмъртните ни души” съвсем определено са заплашени. Някога ролята на „спасител” е изпълнявала Църквата – днес обаче там са заети с други „по-богоугодни дела”. Остават ни само будителите…

Съществуват ли такива хора сред нас, които не забелязваме? Хилядите читалищни дейци, които вършат своята работа срещу мизерно заплащане в често трудни битови условия. Анонимни. Потупвани по рамото със снизхождение веднъж на 4 години по време на избори.  Ентусиасти обрекли се на каузата да поддържат знанието и разпалват любопитството. Превърнати в „просяци”, които тропат по различни врати за средства… за да закупят нови книги! Без тяхната родолюбива дейност особено в малките населени места „чалга-културата” окончателно ще триумфира, притиснала хората между икономическата мизерия и парвенющината на новоизлюпените „местни феодали”. С достойнство носят „кръста си” и библиотекари, учители и учени – натикани в ъгъла, вкарани в „невъзможни бюджети” и целесъобразности. Всички те – новите будители не се признават за победени в една вечна война – хилядолетната битка между властта, която иска прост и беден народ, за да го управлява по-лесно и свободния полет на човешкия дух, който не търпи окови!

Просперитетът без образовани граждани е невъзможен. Тук не говорим за функционална грамотност позволяваща, да си напишем името без правописни грешки, нито да наизустим 10-15 световни столици. Просветените хора са мислещи, критични и често в опозиция на всяка власт. Затова са неудобни. Будители! Във физиката съществува термин „критична маса” – натрупване, което води до необратима промяна в определена посока. В момента в България изглежда така, сякаш невежеството е взело връх и бавно, но сигурно тласка обществото към деградация. И друг път се е случвало, и точно будителите са били тези, които слагат прът в колелата на тиранията! Време е да залюлеем махалото наобратно, преди да е станало късно…

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

2 коментари

  1. Има ден на българската писменост и култура. Това е и ден на будителите, на българската книга, на учителя и просветния работник.
    Денят на будителите е един изкуствено създаден празник, които така и не успя да се наложи през годините.
    И не обвиняваите хората в невежество. Новото поколение е изключително умно и информирано!

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина