Предадоха ме, признава превозвачът
Полупразна опаковка валериан, камари с документи, предимно юридически, грамоти и сертификати в рамки, кутия шоколадови бонбони и парче метал. Така изглежда бюрото на една от най-коментираните не само в последния месец персони, но и в последните 5 години- собственикът на Градски транспорт Ангел Батаклиев. Изглежда изнервен, уморен, но сякаш готов за битка. Бонбоните са отворени в знак на гостоприемство, въпреки кризисната ситуация в централата на транспортната фирма. А парчето метал е от скъсаната тролейбусна жица, която уби жена край Централна гара преди близо месец. Тази мисъл явно не дава мира на Батаклиев. Търси отговорите на въпросите, които го тормозят, прехвърляйки дебелото колкото пръста му късче проводник.
Чувствате ли се вина, прехвърляйки това парче метал между пръстите си?
– Излиза, че аз съм виновен за всичко в този град и на тази Вселена. Но вина в себе си не откривам. Тъжно е, изключително нелепо и жестоко е това, което се случи. Но как според вас се къса това нещо. Не става просто така. Не аз съм пуснал извънгабаритен товар през контактната мрежа. 
Изглеждате много изнервен. Не ви ли умори цялата тази история около Градски транспорт?
-Искрено уморен се чувствам. Уморен съм от недоверието. И от администрацията, и от хората, които имат някакво отношение към този бизнес. Решиха, че могат да се упражняват на мой гръб. От работа никога не съм се уморил. От малък съм заработвал. Завършил съм две висши образования. Трудил съм се винаги. На 30 години вече бях директор на държавно транспортно предприятие. На 33 години бях генерален директор на автотранспортно предприятие, на автокомбинат. На 34 години основахме с 32 души от цяла България Българския автотранспортен съюз. Персонално съм участвал в изготвянето на наредба 1, наредба 2, наредба 3 на министерството на финансите.
В момента този бизнес е толкова проблемен и специфичен. В България сме оставени на произвола на съдбата, а и отгоре на това каквито проблеми имаме ще ги изсипваме на инвеститорите, ще ги смачкаме, да си тръгнат… И какво от това. Няма да има Ангел Батаклиев или няма да има Градски транспорт. Ще има някой друг. То празни пространства няма. Но тоя дето ще дойде тука също няма да се съгласи при себестойност 3 лева за един километър пробег, който минава, да събира 1,60 или 1,70. Защото другите пари трябва отнякъде да дойдат. Говорил съм със софийски превозвачи, община София плаща в момента на софийските превозвачи 3.85 стотинки на пропътуван километър без ДДС. А в Пловдив с приходи от продажба на билети, субсидии и компенсации, Градски транспорт събира 1,76 с ДДС. Еми само толкова ни е горивото, дявол да го вземе. Как да стане. Това е един омагьосан кръг. И аз искам чрез вас, медиите, обществото да разбере истината. И всички, които имат някакво отношение към този бизнес, включително и органите, които трябва да проверят някои неща как се случват, как се раздават субсиидите и компенсациите, да дадат реален коментар. Защо не е направена оценка на рентабилността на линиите и компенсациите да се дават на нерентабилните линии? Да се върнат малко назад да се видят колко билета са купени от фискалната система, колко са отчетени, колко са продадени. И ще се натъкнат на едни ужасяващи неща. Защото единствено и само смея да твърдя, че Градски транспорт коректно си описва пропътуваните километри, коректно си подписва разходите за горива, за гуми, за заплати, за данъци и т.н. Да вярно е, ние не успяваме да ги платим, но сме ги обезпечили с активи на дружеството тези задължения. Тоест всички тези неща, които се изговориха в публичното пространство за Градски транспорт, всичко това не е състоятелно. Да, проблемно е предприятието, но то беше такова и при приватизацията. Колкото задължения имаше при приватизацията, толкова има и сега към публични и частни кредитори. Но трябва да спомена, че мениджмънтът положи огромни усилия и почти всички да не кажа 99 процента от всички вземания от кредитори са подписали споразумение и ние успяваме на този етап да ги обслужваме.
– Не съжалявате ли, че въобще се хванахте на това хоро?
– Естествено, че съжалявам. Аз не съм мазохист. И аз съм нормален човек. В края на краищата и при мен годините натежават, и аз станах на 57 години. Иска ми се действително в тази възраст да имам малко по-голямо спокойствие. Да имам възможност, тъй като аз съм социално ориентиран човек и много години се занимавам с обществена работа да дам малко повече от себе си в обществен план. Но няма как да стане предвид на всичките тези неща, които се случват около мен.
– Предадоха ли ви?
– Честно казано бях предаден. И от моите колеги от предишния състав на съветниците от БСП. Тъй като, когато трябваше да се гласуват условията по конкурса, който се проведе 2010 година именно за тези 12 линии, тогава действително се взе неправилното решение, защото ако пакетите бяха разделени в 4 пакета по 4 линии, аз считам, че Градски транспорт имаше възможността да вземе обратно 12-те си линии. В момента обслужва само 8 линии. Това значително намали нашия паричен ресурс и финансовите възможности. И се стигна до такъв развой.
– Звучите като човек, който сякаш има сериозен противник срещу себе си? Ще разкриете ли кой е той?
– Нямам представа и бих обявил награда за този човек , който ми поясни на кой аз попречих, защо по този начин се отнасят с мен. Тук минаха 3 администрации – визирам администрациите на Чомаков, Славчо Атанасов и Иван Тотев. И трите администрации като че ли някак си приемат тезата, че Батаклиев и Градски транспорт са лошите, те са неудобните и трябва да се ликвидират, без да обърне внимание на това, което е сторено до момента. Това- какво е направено, какви усилия са положени. Защото трябва да ви кажа, че тук мениджмънтът е изключително професионален и е направил от невъзможното -възможно да го има вече толкова години Градски транспорт. Защото предприятието беше фалирало. Когато аз го закупих, обслужваха се само три автобусни линии и то с няколко автобуса и една тролейбусна кола. Предприятието беше демотивирано. Нямаше хора, нямаше нищо. Задължения и неплатени заплати, ние успяхме да инвестираме 28 милиона лева в това предприятие. Да, вярно на лизингови схеми, на кредитни суми и т.н, но всичко щеше да е наред , ако ние получавахме полагаемата ни се субсидия и компенсация такава, каквато е определил законодателят , и такава, каквато трябва да се дава само на нерентабилните линии, които все още не са определени в общината. Вместо да вземат решение да обявят кои са нерентабилните, те са ги определили на неефективни. Да, но това няма нищо общо с категорията нерентабилност. Нерентабилност е икономическо понятие, а ефективност е физическо понятие. Вие днеска по принцип сте рентабилен, но не сте в добра кондиция и затова сте неефективен, защото сте дали по-малко продукция, но утре пък ще компенсирате. И всичко това под носа на институциите, на прокурорите, на съда, на МВР, на ДАНС и т.н. Ей богу, аз крещя от пет години: Абе вижте какво става общинско предприятие Организация и контрол на транспорта- как ги разпределят тези субсидии, справките които даваме коректни ли са, правилно ли са отразени брой продадени билети и закупени от фиска? Правилно ли са разпределени сумите върху неефективните линии? Какво се случва? Нищо! Глас в пустиня. 
Все аз съм най-виновен, все за всичко. Ние сме търговско дружество, от нас се искат заплати, данъци, горива, и всичко останало, което е свързано с транспорта. А общината казва: Аз ще ви дам толкова, колкото имаме в бюджета, отгоре на това ще намалим с един милион и двеста хиляди лева. Това пък беше абсолютна гавра. По-голямо безумие от това няма. Истината е следната – пловдивският бюджет е 219 милиона. Това, че ти не си създал така бюджетните приоритети, за да имаш съответното количество суми за покриване на разходите, това не те оправдава. И между впрочем сега ми идва на ума, че най-вероятно тук може да се потърси и някакъв умисъл в действията на администрацията. Та те стоят зад колективното решение на Общинския съвет, ама в края на краищата тази администрация си има ръководство. Тя трябва по някакъв начин да ръководи процесите. И веднага отиваме към другия момент- въвеждане на електронното таксуване. Само след половин година, нека да е една година, в Пловдив трябва да се въведе система за електронно таксуване. И тогава ще видите какво ще се случи. Общите километри, които минават всички превозвачи в Пловдив месечно са милион и петстотин хиляди километра. Себестойността на другите превозвачи е колкото на Градски транспорт, даже нашата е по-ниска, защото ние много здраво държим разходите. Умножавам ги грубо по три лева, не по три и осемдесет и пет, колкото е в София с ДДС. Получават 4,5 милиона лева. Общината трябва да ги има всеки месец, защото тя ще инкасира приходите от продажба на билети, а от билети тя ще събере 1 милион лева. От компенсации ще вземе 500 хиляди лева. От субсидии още 400 хиляди лева и средно месечно тя ще има 2 милиона. А ще трябва да има 4,5 милиона лева. И когато аз казвах, че общината трябва да се стяга и бюджетът за 2013 г. трябва да са предвидени най-малко 25 милиона за компенсиране на поддържане на фискалната система на безкондукторното таксуване никой не обърна внимание. В момента именно неказването на истината надува балона и в един момент така ще се спука, че не знам тази община откъде ще намери средства, за да компенсира всички тези пропуснати ползи на превозвачите. Това е загърбване на проблемите и отлагане на решението им във времето – дано да се размине, ама няма как да се размине, защото, когато ти умишлено си довел до фалит едно търговско дружество, в случая превозваческо дружество, няма как това да не се отрази. Ти си му възложил да изпълнява тези превози, ти си длъжен да го компенсираш.
– Докъде мислите, че ще стигне всичко това?
-Трудно ми е сега да кажа. Не искам да пророкувам, но нещата са изключително сериозни. Няма да се развият добре, ако действително администрацията на града не се заинтересува и не се погрижи да не фалира Градски транспорт, защото един такъв фалит, ще повлече след себе си много други фалити и на кредитори и на доставчици, които в края на краищата, когато се разбере истината, ще претендират за своите пропуснати ползи. Да към Градски транспорт, но от Градски транспорт обратно към община Пловдив, защото тя му е възложила той да изпълнява превозите по най-нерентабилните линии, защото тя със свои неразумни решения и действия е попречила това предприятие да възпроизвежда вложените в дейността си средства – за горива, заплати и данъци и т.н. И се получава един абсурд. Ние задлъжняваме към фиск, към местни данъци и такси, персонал и доставчици, а общината нехае и си гледа сеира. Няма логика. Общината е акционер в дружеството и ние чинно си предоставяме винаги информация за финансовото състояние. Имаме един представител на Общинския съвет, казва се Гошо Къчков. Човекът идва, никога не сме отказали информация. Т.е те знаят за какво става въпрос. И сега логичният въпрос, защото и на мен са го задавали : Добре бе, Батаклиев как така другите успяват, а вие не? Защото другите в тези справки, които ние даваме в общината пише – разход на гориво – 58 на сто, разход за заплати 12 на сто, т.е те увеличават два пъти повече разхода за гориво, защото това е само на хартия, пише там с молива, а заплатите ги отразяват 12 на сто. Защо ли? Защото те осигуряват хората на минимални заплати. Защото, за да покрият този дефицит в разходната част, те взимат горива и си делят с доставчици на горива ДДС-то.
