Изпреварват ни само: Бургас, София и Стара Загора
Асоциация „Прозрачност без граници” представи резултатите от Втория годишен Индекс на Местната система за почтеност – 2017
Изненадващо Община Пловдив се оказа на поощрителното IV-то място по почтеност и прозрачност за годината. Това стана ясно днес по време на представянето на резултатите от Третия годишен Индекс на Местната система за почтеност – 2017 и отбелязва Международния ден за борба с корупцията.
В челото на класацията за трета поредна година е Бургас с индекс от 3.74 точки, което е подобрение в сравнение с 2016 г. В групата на общините, подобряващи своя индекс са и класираните на второ и трето място, съответно Столична община с индекс 3.69 и Стара Загора с индекс 3.68.
Общините, регистрирали значително повишение на индекса спрямо 2016 г. са Пловдив, заемащ четвърто място в класацията с 3.57 точки, Габрово и Шумен с 3.44 точки, Благоевград и Велико Търново, съответно с 3.41 и 3.40 точки.
Тенденция за значително подобряване на индекса и мястото на общината в общата класация се наблюдава и за всички останалите общини, с изключение на Хасково и Монтана, които заемат двете последни позиции с индекс под средната скала от 3.00 точки.
Общата стойност на Индекса на общинския съвет като орган на местното самоуправление и ключов стълб на местната система за почтеност бележи значителен подобрение спад за 2017, като достига нивото от 3.39 пункта (при регистриран спад за 2016 на 3.02 пункта). Това подобрение се дължи на институционализиране на добри практики в дейността на общинските съвети през втората година на техния мандат по използваните по-фокусирани индикатори.
По отношение работата на кметските екипи, показателят с по-висока стойност спрямо изследването от 2016 г. е почтеността. Въпреки, че етични правила за дейността на кметския екип като част от общинска администрация са налични в по-малко от 1/5 от общините в областните центрове, от началото на мандата до края на изследвания период единични са случаите на корупционни скандали, свързани с дейността на кметския екип.
Средната стойност на индекса подобрява нивото от предходната година от 3.57 на 3.89 точки за 2017 г. и нарежда институцията на първо място в общата класация от изследвани девет сектора.
Какво показва „гражданското” измерение на Индекса?
Резултатите от изследването за 2017 година открояват най-съществен дефицит в управлението на политическите партии. Значителна част от местните партийни структури не разполагат с базисна информация относно механизмите за финансиране на предизборните кампании и нямат установена практика за отчетност пред редовите членове. Именно по показателя отчетност тазгодишното изследване измерва най-ниска стойност, като тенденцията се затвърждава и при сравнението с данните от предходната година. Местните партийни структури продължават да неглижират и значението на стандартите за почтеност в политическия живот, като тук продължава да се констатира разминаване между декларации за наличие на официално формулирани етични правила и конкретно знание за тяхното съдържание и действително прилагане във политическия живот на местните общности.
Обобщените резултати от изследването на политическите партии за 2017 година открояват съществени дефицити в ролята на партиите в местната общност. Въпреки че в сравнителен план с 2017 г. се констатира общо увеличение, анализът на данните очертава липса на напредък от съдържателно естество. В тази връзка на преден план се откроява декларативният подход към противодействието на корупцията на национално ниво и отсъствието на конкретни инициативи в тази област на местно ниво.
Като цяло местният бизнес не оказва ефективна подкрепа за усилията на гражданското общество в превенция и противодействие на корупцията. Резултатите от изследването показват, че има установени практики за финансова подкрепа на дейността на организации, които работят предимно в сферата на социалните дейности, благотворителност, образование. Като цяло липсват системно насочени действия за финансова подкрепа на граждански организации. Положителен пример е ангажиментът на бизнеса в Стара Загора, където местния бизнес заедно с общината е участвал в създаването на фонд, който финансира граждански инициативи за за добро управление и превенция на корупцията.
Средният индекс на сектор Гражданско общество за страната е 3,00. Изследването през 2017 година потвърждава констатираните и през 2016 година проблеми – недостатъчна финансова устойчивост, слаба активност на гражданските организации в иницииране на антикорупционни политики на местно ниво, недостатъчна свобода и независимост за осъществяване на мониторинг върху дейността на институциите на местна власт.
Индексът на Местната система за почтеност е тригодишна инициатива на Асоциация „Прозрачност без граници”, която се осъществява с любезната подкрепа на Фондация „Америка за България“. Индексът е основа за обмен на добри практики и развитие на капацитет у всички участници в политическия процес, гражданското общество и бизнеса на местно ниво в българските градове и региони.
