През 2023 г. 88.5% от домакинствата в България имат достъп до интернет в домовете си. Запазва се тенденцията на ежегодно нарастване на домакинствата с достъп до интернет, като за десетгодишен период относителният им дял се е увеличил с 31.8 процентни пункта.
Югозападният район e с най-висок относителен дял на домакинства с достъп до интернет (92.8%), а с най-нисък е Северозападният район – 82.6%. От домакинствата, живеещи в градовете, 91.8% разполагат с интернет връзка, а при тези, живеещи в селата, относителният дял е 77.0%, данните съобщава платформата Активни потребители. Домакинствата с деца използват по-активно глобалната мрежа, като 97.7% от тях имат достъп до интернет, при 87.1% за домакинствата без деца.
Използване на интернет
През 2023 г. 79.8% от лицата на възраст между 16 и 74 навършени години използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Делът на хората, които никога не са сърфирали в интернет, намалява до 11.8%. Най-активни потребители на интернет са учащите (99.3%) и лицата с висше образование – 95.6%, както и младите хора във възрастовите групи 16 – 24 и 25 – 34 години, съответно 93.6 и 94.7%. Почти няма разделение при използването на интернет по пол, като 80.5% от мъжете сърфират редовно, при 79.2% за жените.
Най-предпочитаното устройство за достъп до интернет e мобилен телефон (смартфон), който се използва от 78.3% от лицата, следван от лаптоп – 33.5%. Удобството на преносимите устройства води до намаляване на хората, които използват настолен компютър за достъп до интернет, като относителният им дял е с 5.1 процентни пункта по-нисък в сравнение с 2021 година.
Потребителите най-често използват глобалната мрежа с цел комуникация, като 69.0% посочват, че извършват телефонни или видео разговори по интернет (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Skype, FaceTime, Messenger, Snapchat, Zoom, MS Teams, Webex), 65.4% разменят съобщения в реално време (чрез приложения като Viber, WhatsApp, Messenger, Snapchat, Skype, Discord, Telegram), а 64.2% участват в социалните мрежи (напр. Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat, TikTok и други). Най-голямо разделение по пол се наблюдава при търсенето на информация за здравето, като 50.6% от жените са използвали глобалната мрежа за тази цел, при 35.4% от мъжете.
Поверителност и защита на личната информация
През 2023 г. 50.3% от лицата извършват дейности, свързани с управлението на достъпа до тяхната лична информация в интернет, като най-често това са:
-запознаване с декларациите за поверителност преди предоставяне на лична информация – 31.9%;
-ограничаване или отказване на достъпа до информация за географското местоположение – 21.8%;
-ограничаване на достъпа до профил или съдържание в социални мрежи, или в складово пространство в интернет – 20.2%;
-отказване от използването на лични данни с рекламна и маркетингова цел – 19.6%.
Притеснения, че дейностите в интернет се записват с цел показване на персонализирани реклами, имат 36.0% от хората, 5.5% използват софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на действията им в интернет, а 9.6% променят настройките на интернет браузъра си, за да ограничат броя на „бисквитките“, които се съхраняват на устройствата им.
Електронно управление
През 2023 г. 29.7% от лицата използват глобалната мрежа за взаимодействие с административни органи и публични институции, най-често с цел:
достъп до лична информация, съхранявана от административни органи и публични институции – 16.5%;
-изтегляне/отпечатване на официални документи и формуляри – 13.3%;
-получаване на информация (за услуги, помощи, права, нормативни актове, работно време) – 9.3%;
-подаване на данъчна декларация онлайн – 9.2%.
При използването на предлаганите онлайн услуги от административни органи и публични институции жените са по-активни от мъжете – съответно 31.3 и 28.1%. Хората с висше образование се възползват по-често от услугите на електронното управление (59.8%), при едва 6.8% за лицата с основно и по-ниско образование.
Електронна търговия
През предходната 2022 г. 15.1% от предприятията са продавали стоки и услуги по интернет, а реализираният оборот от електронна търговия възлиза на 6.3% от общия им оборот. Относителният дял на тези, които са осъществили продажби чрез собствен уебсайт или приложение, е 10.8%, а на използвалите електронни пазари за търговия със стоки и услуги по интернет като eBay, Booking.com, Amazon, Alibaba, eMAG, TimoCom, Glovo, Takeaway и др. – 6.2%. Електронни продажби чрез автоматизиран обмен на данни (съобщения от тип EDI) са извършили 1.7% от предприятията.
За петгодишен период най-голямо увеличение на относителния дял на предприятията, които продават стоки и услуги чрез електронна търговия, се наблюдава при големите фирми с 250 и повече заети лица (с 9.3 процентни пункта), следвани от средните предприятия с 50 – 249 заети лица – с 4.3 процентни пункта.
През 2023 г. 45.2% от лицата пазаруват онлайн за лични цели, като за петгодишен период относителният им дял се е увеличил повече от два пъти. Най-много са пазарувалите по интернет в Югозападния и Североизточния район – съответно 57.4 и 43.4%, а най-малко – в Северен централен район (37.3%). Жените пазаруват онлайн повече от мъжете – съответно 47.2 и 43.1%. Най-активни при закупуването на стоки и услуги по интернет са лицата с висше образование (70.4%), както и хората във възрастовата група 25 – 34 години (65.6%).
Стоките и услугите, които най-често пазаруват потребителите по интернет, са:
-дрехи, обувки и аксесоари – 78.1%;
-услуги, свързани с настаняване (от хотели, туристически агенции, туроператори или от частни лица) – 35.9%;
-козметика, продукти за красота и здраве – 30.4%;
-доставки от ресторанти, вериги за бързо хранене, кетъринг – 26.9%;
-спортни стоки (без спортно облекло) – 25.3%;
-транспортни услуги (напр. билет за автобус, влак, самолетен полет, таксиметров превоз) – 24.6%;
-билети за културни или други събития – 22.6%;
-лекарства, хранителни добавки, витамини – 17.1%.
От пазарувалите по интернет през последните три месеца, 95.5% купуват стоки и услуги от търговци от България, 27.4% от търговци от държави – членки на ЕС, а 12.9% пазаруват онлайн от други държави. От частни лица чрез уебсайт или приложение (напр. eBay, Facebook Marketplace) купуват стоки 21.3% от потребителите. 43.8% от пазарувалите онлайн правят между една и две покупки, а 35.9% купуват стоки и услуги от три до пет пъти.
Цифрови умения
През 2023 г. 35.5% от лицата имат основни или над основните цифрови умения. Най-висок е относителният дял при младите хора на възраст между 16 и 24 години (53.2%), а най-нисък във възрастовата група 65 – 74 години – 7.3%. Повече от половината живеещи в Югозападния район (51.5%) имат основни или над основните цифрови умения, докато в Южния централен район относителният им дял е 22.5%. Лицата, които умеят да копират или преместват файлове, са 41.5%, 30.4% могат да работят със софтуер за обработка на текст, а 26.5% се справят със сваляне и инсталиране на софтуер или приложения.
32.2% от лицата посочват, че са срещали в новинарски сайтове в интернет или в социалните медии информация, която считат за невярна или съмнителна. От тях 36.6% проверяват нейната достоверност чрез:
-проверка на източниците или намиране на друга информация в интернет – 76.5%;
-обсъждане на информацията извън интернет с други лица или чрез използване на източници извън интернет – 44.2%;
-проследяване на коментарите или участие в обсъждане по интернет – 38.9%.
Почти една четвърт от лицата (23.8%) са срещали съобщения в интернет, които считат за унизителни или враждебни по отношение на групи от хора или отделни лица. Тези съобщения са били насочени основно към политически или социални възгледи (68.4%), сексуална ориентация (46.4%) или расов и етнически произход – 44.2%.
