От градината „Цар Симеон” започва първият полет в българското небе
През 1912 г. акционерно дружество обещавало да превърне Пловдив в международен център на авиацията
Самолети от четири държави бомбардирали Пловдив
Владимир Балчев
На 19 август 1892 г. множество зрители обсадили парка на Първото българско изложение в Пловдив (сегашната градина „Цар Симеон”). Вестниците известяват, че на този дългоочакван ден по околните улици „игла не можеше да мине от народ, самото изложение беше натъпкано със свят, който нетърпеливо се блъскаше". Причината била едно знаменателно събитие, което от няколко дена подклаждало любопитството – предстоящия полет с балон на известния аеронавт Йожен Годар. Французинът пристигнал в Пловдив към края на юли 1892 г. След няколко дена бил доставен и балонът „Ла Франс”. Това трябвало да бъде първият полет в българското небе и всички искали да видят как „Ла Франс” ще се издигне във въздуха. Зареждането на балона с водород започнало още в 6 часа сутринта. Десет часа по-късно кълбото на „Ла Франс” се виждало отдалеч. Виждали се и многобройните зрители, изпълнили площадката за излитането на балона. После пристигнал българският княз Фердинанд с многобройната си свита. До княза били и първите участници във въздушната екскурзия – аеронавтът Йожен Годар, журналистът доктор Никола Генадиев и архитектът на изложението Хенрих Майер. Неопитен помощник неволно отварил единия клапан и балонът започнал да се изпразва. Това наложило „Ла Франс” да излети само с двама пътници – доктор Никола Генадиев и Йожен Годар.
Настъпил върховният миг. Оркестърът засвирил „Шуми Марица”, разнесло се гръмогласно Ура, което огласило целия парк, претъпканите от зрители околни улици и почернялото от народ Сахат тепе. „Сцената, която това възнасяне донесе на зрителите – известява местен новинар – е неописума, човек трябва да я види сам…”
До края на октомври 1892 г. Йожен Годар извършил още 22 полета, с което превърнал Пловдив в първата въдухоплавателна столица на България.
Точно 20 години по-късно започнало продължението – търговското отделение на Окръжния съд в Пловдив регистрирало Акционерно дружество „Аероплан”.
Основателят на дружеството Пиер Вевес бил прокурист в Съединени тютюневи фабрики – Пловдив и от три години говорел за бъдещето на самолетите. Дори обиколил най-престижните бюра по въздухоплаване. В Пловдив бързо спечелил съмишленици, като основният му довод бил, че само след година-две авиацията ще носи страшно много пари. Тази „нова търговия" има голямо бъдеще в България, твърдял Вевес при агитацията си под тепетата. Освен това полето на Тракия като че било създадено за въздухоплавателен център от европейски мащаб. На пътя между Европа и Азия, с чудесен климат – въобще Пловдив бил идеалното място. Отзовали се 13 акционери, повечето чужденци: банкерът Франсоа Амирали, Д. Леонардо, Яни Андронико, както и няколко техни познати. Намеренията били наистина мащабни. Първата задача била да се построи гражданско летище в Пловдив и от него да излитат туристи на обиколка из страната. Тук трябвало да се организират и състезания със самолети – едно зрелище, което щяло да събере хиляди любопитни. За да се поощри изобретателския дух на българина, предвиждали се редовни конкурси за изработката на въздухоплавателни машини. Важно място в цялата система се предвиждало за училището, което трябвало да подготвя летци, а ведно с училището да се оборудва и фабрика за строителство на различни видове самолети.
Акционерите възторжено приели цялата програма и решили на първо време да откупят представителството на Борел-Моран, като поемат и поръчките за Турция.
Наистина мащабен замисъл, но искал пари. Събраните 40 000 златни лева, макар и добър капитал, не били достатъчни. Затова през октомври 1912 г. акционерите решили да увеличат вноските. После започнала Бълканската война. След войната дружество „Аерплан” изведнъж изчезнало. Загадката се изяснила едва при полицейското разследване през 1929 г. Оказало се, че основният капитал от 40 000 златни лева бил изтеглен от банката още на следващия ден след внасянето му. Документите уточнявали, че тази крупна за времето си сума, била прибрана от Пиер Вевес, който през 1912 г. пропаднал неизвестно къде.
Така била провалена мечтата Пловдив да стане международен център на авиацията. Първата световна война, разрухата и тежката икономическа криза, станали причина да се забави изграждането на летище под тепетата. Аеродрумът на Пловдив бил открит чак през 1932 г. Тук кацали не само пътнически, но и товарни самолети.
Следващата страница от историята на въздухоплаването в Пловдив показва, че небето може да носи не само печалба, но и нещастия. Първите сигнали били още през далечната 1918 г. В ранния следобед на 21 октомври 1918 г. неочаквано над града се появил турски самолет. Противовъздушната отбрана посрещнала самолета с бурна стрелба. Точно в 15 часа на 26 октомври нов пришълец нахлул в небето на Пловдив.
Противовъздушната отбрана отново реагирала светкавично. Едни автори пишат, че чужденецът побързал да избяга, други споменават, че пуснал една бомба. Знаменателен е фактът, че на същия ден германската артилерия обстрелвала българските пристанища по река Дунав.
С това приключила първата въздушна атака на Пловдив.
Новите въздушни нападения започнали по времето на Втората световна война. Първоначално бомбите падали далеч от Пловдив. Още на 20 юни 1941 г. пострадал Добрич. През юли съветски самолети нападнали Русе, Пловен и Ловеч. Разрушенията и жертвите в Северна България сепнали управниците на Пловдив. Едва сега те си припомнили, че преди няколко години били изготвени проекти за тунели под тепетата. Целта била от една страна да се облекчи движението по натоварените улици в центъра на града, а от друга – да се осигури защита за населението при предстоящата война. Единствено Народната библиотека и музей била осигурена срещу евентуални въздушни атаки. Още през 1939 г. тогавашният министър на народното просвещение Богдан Филов наредил да се отберат най-ценните експонати от музея, ръкописи и старопечатни книги, да се опаковат в сандъци и поставят в добре укрепено скривалище. Обсъждали се различни варианти, оглеждали се сгради в Стрелча, в селата Мечка и Баня (Панагюрско). Не било прието нито едно от тези предложения. Едва през пролетта на 1941 г. било намерено подходящото укритие – подземието в новопостроената сграда на Търговско-индустриалната камара (сега сграда на съда).
Мерки вземали и учрежденията в Пловдив. Единствено общинарите продължили да умуват. Иначе проекти за скривалища имало много, но до края на войната били осъществени едва няколко от тях. Правели се и бетонни бункери за кварталите, които се намирали далеч от тепетата. Малка могилка в градината срещу кино „Кочо Честеменски" и сега показва къде е затрупан един от бункерите.
В началото на войната множеството американски и английски самолети великодушно подминавали града. Така било да 23 август 1943 г., когато на Квебекската коференция Обединеният комитет на началник щабовете на САЩ и Англия взел решение да започнат наказателни бомбардировки над България. Първите бомби в Пловдив паднали на 6 ноември 1943 г. Американските и английските самолети преминали на голяма височина и затова не улучили целта. Големите разрушения били в София. Пловдив и селата около града започнали да се пълнят със софиянци, които търсели спасение от бомбите. На много места, поради липса на класни стаи, учебните занятия се водели в предверията на църквите или на зелената морава. „Особена похвала заслужавали софийските ученици, евакуирани по селата – пише учителката Елена Филдишева. -Мнозина от тях преживели ужасите на бомбардировките, някои лишени от дом и близки. Учението в църквите им напомняло килийните училища в миналото, което поощрило духа им. В такава творческа обстановка завърши учебната година”.
Зловещият 17 април 1944 г., вторият ден от великденските празници. Малко преди полунощ се посипали бомбите. Най-напред взривове се чули в района на Захарната фабрика, след това по бул: „Руски” и тютюневите складове. Две бомби паднали на метри от Търговската гимназия. Лумнали пожари по Чирпанско шосе, Хаджи Хасан махала и „Кючук Париж". Последните бомби паднали чак в Асеновград, селата Садово и Ягодово (тук има една жертва). В Перущица били хвърлени 10 бомби (загинали двама души). Пряко попадение ударило точно в бункера между улиците „Пандо Кляшев" и „Гоце Делчев". Вътре се криели 40 души,повечето жени и деца. Всички загинали на място. На следващия ден двама от министрите дошли да се поклонят пред останките на жертвите.
Около 2 часа сутринта на 20 април 1944 г. американски и английски самолети отново нападнали Пловдив. Американските летящи крепости се появили откъм Рогош. Първите бомби се посипали върху празното поле, където днес се намира Мостреният панаир. После авиаторите разрушили 30 къщи край Марица. Една от бомбите ударила южния ъгъл на храма „Св. св. Кирил и Методий", като подпалила покрива му. До обяд полицаите още не били установили броя на жертвите. После станало ясно, че са загинали 7 души, а 29 са ранени.
На 18 май 1944 г. завръщащите се от Румъния бомбардировачи ударили близкото до Пловдив село Долни Воден. През юни и юли англо-американската авиация на три пъти нападала летището при Марно поле в близост до Карлово. В последната атака участвали 150 американски бомбардировача. Загинали близо 80 души. Пострадали и няколко от околните селища – градовете Сопот и Калофер, селата Иганово и Отец Паисиево.
Най-ненадейната въздушна атака на Пловдив станала на 22 септември 1944 г. В града вече имало съветски войници, битките били далеч-далеч на запад. Изневиделица се появили немски самолети. Бомбите не били обикновени – всяка една от тях съдържала 224 малки бомби, които избухвали по-късно. Спасителите преброили 18 жертви. Въпреки огъня на зенитните батареи при Захарната фабрика и Бунарджика, нападателите се измъкнали невредими. Според мълвата летците били българи, а един от тях – пловдивчанин, който искал да отмъсти на съгражданите си за това, че дали подслон на руснаците. Една неизбухнала бомба дълго време стояла във витрина на ул. „Княз Александър I" и пред нея постоянно се трупали любопитни граждани.