Огледало за призраци в Тютюневия град

Ирония на всеки ъгъл в емблематичната градска среда

Прераждането на мястото е възможно само с намирането на златната среда между институции и инвеститори

Паулина Александрова

Улица Иван Вазов някога е носела друго наименование – Стационна. Защото е свързвала площада с гарата на града. В миналото, а до голяма степен и сега, да имаш къща около нея е било много престижно. Тук са живели много от големите имена в Пловдив и като цяло в страната. Поради тази причина, освен хубавите къщи, които се намират от едната страна на може би най-красивата улица в България, от другата се намира емблематичното Тютюнево градче, където са се подвизавали складовете на големи тютюневи магнати . В периода между Първата и Втората световна война приходът от тютюн е представлявал около 70% от брутния вътрешен продукт на България. За това и Тютюневите фабрики и складове тук са оформяли най-сериозното за икономиката ни място. Днес то има съвсем друга съдба – повечето сгради са изоставени, рушат се, умират, други продължават да функционират по съвсем различен начин. За съвременното състояние на този знаков за Пловдив район ни разказва един от инвеститорите в него – Валентин Драгнев. С него започваме една разходка из павираните улици на Тютюневия град, по историята и бъдещето на някогашните складове. Правим го не случайно- именно Драгнев показа потайностите на този нешлифован градски диамант пред представителите на журито в конкурса Европейска столица на културата.

Едно от най-внушителните неща в местността е карето от четири сгради, излизащо на Иван Вазов. Всяка една от тях е самостоятелен архитектурен паметник на културата, а четирите заедно са ансамблов такъв. Едната, която гледа към Иван Вазов и тази, която днес представлява спортен център Тотал спорт са били собственост на еврейски фамилии, търговци на тютюн, които са живели в Пловдив. Останалите две са били складове на големия тютюнев магнат Кудоглу. Всъщност приходите от единия от тях са отивали за издържането на Дома на здравето, която се е намирала на площад Централен. Неговите два тютюневи склада са едновременно най-красивите откъм архитектура, но и в най-окаяно състояние. Днес една от сградите в карето е реставрирана и в нея се помещава един от най-модерните спортни центрове на балканите, а останалите три са собственост на италианска фамилия, която има сериозен и успешен бизнес в Италия за елементи за слаботокови мрежи. Когато придобиват сградите в Тютюневото градче, те разработват много добър проект за реставрация и помещаването на магазини, офиси и луксозни апартаменти вътре. Получават всички необходими документи и разрешителни, но със смяната на властта и провеждането на ревизии се оказва, че нищо от документацията не е валидно.  Така инвеститорът се отказва и готовият проект все още стои незапочнат.

До това каре  се намира друго, част от което е реновирания тютюнев склад, в който днес се намира големия мебелен салон Галеро. Другата му част е полуреставрирана сграда, чиято фасада гледа към ул. Иван Вазов. Дограмата е подменена с нова ПВЦ, гредоредът- със стоманобетон. Въпреки, че не е напълно ремонтиран, в този някогашен склад днес  намират място много културни събития. Тук често се организират изложби, а след броени дни там ще се проведат и акценти от ONE ARCHITECTURE WEEK. Това е първият склад, който е реставриран, но от първоначалната работа по него собствениците неколкократно се сменят и днес отново не е в добро състояние.

Един от малкото реставрирани напълно складове е този на Авксентий Велешки. Там се помещава ресторант за здравословно хранене, на втория етаж има занималня от известна верига, а на третия – шивашко предприятие. До него се намира изоставена сграда, също някогашен склад. За нея има проект за жилищна сграда със закрит басейн и магазини. По неофициална информация скоро той е доразвит за разширение и издигане на 12 етажа. Което е недопустимо за тази среда, по мнение на експерти.  

В близост до тях се намира последната работеща цигарена фабрика, която до края на годината ще измести дейността си в квартал Гагарин. До голяма степен от нейните собственици зависи на къде ще тръгне развитието на целия Тютюнев град, защото фабриката представлява един много голям дял от него.

В края на ул. Екзарх Йосив до надлез Родопи друг тютюнев склад е превърнат в модерна и луксозна сграда, в която се помещават офиси и апартаменти. Това е известният Capital City Center. Част от някогашната му архитектура е запазена, но не е подложена на реставрация, защото сградата не е била архитектурен паметник.

Срещу нея, с излаз на бул. Христо Ботев, до Автогара  Юг  друг тютюнев склад е преобразен в  луксозна сграда, с големи стъклени прозорци. Тя все още е в ремонт. Амбициите за нея е да стане част от веригата петзвездни хотели Хилтън, но това е малко вероятно, тъй като тези хотели се подвизават в много по-големи сгради.

От другата страна на Автогара Юг се намира най-внушителната постройка. Тя представлява комплект от сгради и една кула. Тя е в окаяно състояние, вътре липсват цели етажи, покривите са сринати, гредоредът е прогнил.

Ирония има в днешния облик на Тютюневото градче. В огледалните прозорци на най-новата лъскава сграда се отразява сякаш като будна съвест рушащата се окаяна фасада на изоставен склад. В карето, където е развивал бизнесът на най-заможния търговец в града Кудоглу, днес намират място едновременно най-добре реставрираната и работеща сграда на Тотал спорт и най- красивата и рушащата се, оградена откъм Иван Вазов, за да не се стовари покривът й върху главата на минувачите. До напълно реставрираната работеща сграда на ресторанта за здравословно хранете е залепена окаяна почти разрушена постройка с ръждясал надпис Булгартабак, препълнена с боклук.

Причините за днешното състояние на Тютюневия град не е неясната собственост. От тази гледна точка нещата са изчистени- всичко, което е било държавно, вече е преминало в частни ръце. Да се реставрира един архитектурен паметник е в пъти по-скъпо, отколкото да се срути и да се изгради на ново. Поради това е възможно някои от собствениците да чакат сградите им сами да паднат сами, защото така отпадат всички сериозни нормативни бариери от закона за защита на културното наследство. От друга страна сериозните инвеститори с финансовата възможност да реставрират и реновират по един практичен начин, срещат бюрократични спънки и ги отказват, като примера с италианската фамилия, разработила проект, отговарящ на всички изисквания. Трябва да се намери златната среда между институции и инвеститори, за да може не само Тютюневото градче, но и други архитектурни паметници да се преродят, вместо да се загубят. Примери по света има много – доковете на Темза в Лондон, газометъра във Виена и пр. Като културна столица Пловдив може да тръгне по тези стъпки. Духът, който носи това култово място за града ни, е прекрасна почва тук да се развива изкуство. Още по-хубаво би било да се допълни с една жилищна част, защото все пак кварталът е в центъра, в близост до Градската градина и до най-красивата улица – Иван Вазов. И трябва да живее, смята Валентин Драгнев.