Местни избори на 31 декември провалили новогодишните празници в Пловдив през 1922 година

1924-та година била високосна, защото косите на хората се изправили от ужас

Индивидуалните играчи празнували при „славеите" на баба Лора Лейбович и „гълъбиците" от бардаците в Гюлбахча

Владимир Балчев

Новинарите в миналото често сравнявали старата година с проклета заядлива бабичка, която не иска си тръгне. За 1923-та година пишат, че е направила само едно добро – махнала се е навреме, т.е. в полунощ на 31 декември. Следващата година била високосна, защото, докато се изнижат нейните 12 месеца, косите на хората се изправили от ужас. Още по-мрачно е изпращането на 1931-ва година: “Точно в 24,00 часа топовни салюти на няколко оръдия край Военния клуб изпроводиха във вечността безднадеждния труп на една нещастна година”. 

В същото време празничните картички винаги представят новата година като младо усмихнато момиче, което обещава много радост, щастие и късмет. Смятало се, че дойде ли веднъж първи януари, неприятностите ще свършат, всичко ще се оправи и животът ще стане по-хубав от песен. За да носи добро новата година, трябвало да се посрещне добре. Затова от началото на ХХ век се наложила традицията нейното начало да бъде ознаменувано с 21 топовни салюта. След това започвали пожеланията по многобройните купони, пръснати из целия град. 

Най-представително било тържеството в Гражданския клуб. Тук обикновено гостували кметът, окръжният управител, някои от чуждите консули . Въобще отбрано общество, скъпи тоалети, елитна трапеза. Търговците и индустриалците посрещали новата година в Еврейския клуб, македонските организации предпочитали салона на Общинския театър. Различните партии, дружества и професионални сдружения също си имали свои убежища. Като че най-скромни били учениците, които трябвало да се веселят под строгия надзор на даскалите. С настъпването на вечерния час, забавата веднага била прекратявана. Политиците също устройвали новогодишни купони. Но нали били свикнали да говорят много, често ораторите обръщали тостовете на предизборни речи. 

Най-големият купон бил в просторния салон на Военния клуб. По стар обичай тук се празнувало чак до зори. Да, ама през 1927 г. сградата изгоряла, а през следващата година земетресението я съборило до основи. Истинска катастрофа – в продължение на няколко години офицерите трябвало да празнуват с жените си из казармите. Което означавало да се веселят на работното място.

Индивидуалните играчи бягали от колективните веселби и карали по своя програма. Светски празник е Нова година, затова шантаните и публичните домове не били затворени. А пък певачките и проститутките умеели здраво да се вeселят и създавали неповторима атмосфера за потайните си гости. Казват, че „славеите" на баба Лора Лейбович и „гълъбиците" от бардаците в Гюлбахча били много изобретателни и нямали равни на себе си по устройването на пищна веселба. Говорят си новинарите, но кракът им никога не бил стъпвал там. Един-единствен път имали късмет – в началото на ХХ век, тъкмо по Нова година, един от бардаците пламнал. Съобразителните файтонджии веднага се досетили какво става и светкавично натирили конете към пламъците. Най-бързите ударили в десетката -заварили полуголите гости на бардака, които били готови да дадат мило и драго само и само веднага да се измъкнат от скандалната ситуация… 

    Отварянето на казиното в Градската градина дало началото на една друга мода – да се посреща нова година в игралната зала. Смятало се, че точно в полунощ идва късметът. Трябвало да го изчакаш, за да осъмнеш с много пари. Мнозина за час-два се разорявали напълно. Полицейският комендант на няколко пъти забранявал хазарта в новогодишната нощ, но следващите управници тихомълком отменяли забраната. Единствените печеливши се оказали затворниците – всяка година точно в навечерието на празника царят подписвал указ за амнистия и двеста-триста души напускали килиите. Както се казва: нова година, нов късмет!

    Освен за веселби, балове и вечеринки, историята разказва и за тъпи шеги. През 1922 г. точно на 31 декември  насрочили общински избори в Пловдив. На този ден били отменени всякакви забави, банкети, тържества, вечеринки, благотворителни концерти и всичко друго. Пълно мъртвило… Мрачните келнери унило обикаляли из полупразните заведения, а пловдивчани, вместо пред чашите, заставали пред урните. На всичко отгоре било повече от ясно, че правителството ще касира изборите и ще назначи временна тричленка от удобни хора. Така и станало. Ден по-късно, пишат новинарите, Марица изцяло замръзнала. Такова чудо не било ставало близо 20 години.