През 1858 г. замръзнали кладенците и секли леда с брадва. Вълчи студ сковал реките и езерата. През 1929 г. замръзнало крайбрежието на Черно море
Владимир Балчев
През 1903 г. вестниците по света публикували поразителна снимка – замръзнал Ниагарският водопад. Водните стълбове се издигат високо нагоре като огромни сталактити, а в ниското човешкият мравуняк се щура в несвяст по леда и не може да си обясни как е станала тази работа.
Ще си рече нашенецът, че Америка е страна на чудесата и там всичко е възможно, докато в България нищо "по-така" не може да стане, освен ако не си го внесем от чужбина. Ще рече и ще сбърка. Защото, ако чуе американецът що е бивало по нашите земи, има дълго да цъка с език. "На 1862 лето, месеца ноемврия – обажда се летописецът Дамаскин Хилендарец – много студ и безкрай биде студ и мраз… Измряха кокошките и хвъркатите птици и всичките води замръзваха, и много човеци бедстваха… Не остана вода да пият человеците и добитъците, а който донасяше вода, продаваше я с пари…" Дори рибата измряла, защото ледът стигал кажи-речи дъното. С брадви секли тогава водата по кладенците, сеното станало скъпо колкото хляба и пак го нямало. При такива паметни събития летописците обикновено добавят, че старите хора не помнят да е имало такова чудо по техните места. Само че този път не само старите, но и младите помнели подобно бедствие, защото то било само преди четири години, т.е. през 1858 г. И тогава вълчи студ сковал земята, реки и езера замръзнали, а овцете в Балкана се превърнали на ледени буци. През март южнякът разтопил снега, придошли реките и отнесли много къщи. Тъкмо хората поправили домовете си и тръгнали към нивите, студът се върнал през април, а снежните виелици затрупали всичко. Няколко дни по-късно топлият вятър захапал снега и реките отново се надигнали.
Ако се върнем назад във вековете, пак ще срещнем известия за полярни зими на Балканите. В края на 8 век замръзнали всички реки, езера и морета, през 822 г. снегът започнал да се топи чак през май, през 860 г. замръзнало крайбрежието на Адриатическо море, 150 години по-късно Босфорът се превърнал в ледено поле. Събитието се повторило през 1813 г., когато целият залив между Галата и Фенер в Цариград замръзнал, а хората пресичали залива, без да се нуждаят от лодки и мост.
Тези събития са случили много отдавна. Нека да се приближим до нашето време.
Нещо странно се случило на 18 януари 1929 г. между Карнобат и Айтос. Изсипала се незапомнена градушка, придружена от тътена на силни гръмотевици. По същото време в София върлувала снежна вихрушка и улиците изцяло опустели – изчезнали и файтоните, и автомобилите. Като че тези необичайни явления били знак за настъпващите нови изненади. И наистина те не закъснели – на 24 януари термометрите показвали 25 градуса под нулата, а вестниците съобщават за небивали студове в Италия, за снежни пързалки на остров Сицилия и снежни бури в Сиракуза. В Рим няколко души станали жертва на студа.
За няколко дена студената вълна била прогонена от южния вятър, колкото да се разтопят снеговете и придошлите води да отнесат няколко моста и залеят северната част на Пловдив. С настъпването на февруари студът отново се върнал. Снежните бури опразнили пътищата, а влакът, пътуващ от Варна за София, заседнал на 2 километра от столицата. Изпратили на помощ два локомотива, но и те не успели да върнат композицията до гарата. За да не замръзнат, пътниците поели пеш сред преспите и успели да изпреварят влака. Ден по-късно термометрите в Южна Бохемия отчели 37 градуса под нулата, в Загреб – 29, в Любляна – 26 градуса. Студената вълна достигнала България. Във Варна замръзнала първо водопроводната мрежа, после замръзнали трансформаторите и градът останал без вода и електричество. Само за броени часове край Бургас заседнали два парахода – един от Холандия и един от Германия.
След тази студена вълна пак последвало затопляне, което причинило нови наводнения. Но от Европа идвали успокоителни вести – най-известните метеоролози обещавали добро време занапред. Сякаш напук ден по-късно термометрите в Кнежа показали минус 30 градуса, в Берлин – 34, във Виена – 32, а в Линц били отчетени рекордните минус 41 градуса, в Париж река Сена заприличала на огромна ледена пързалка. Точно по обяд на 12 февруари началникът на пристанище Варна докладвал за необичайно явление – морето започнало да замръзва. Постепенно ледът при кея достигнал дебелина от 20 сантиметра. До края на хоризонта не се виждали никакви вълни – всичко било равно и гладко като ледена пързалка. В следобедните часове замръзнал и заливът между Галата и двореца Евксиноград. Корабите останали пленници на леда. За да не спира работата, докерите товарели и разтоварвали параходите с шейни. По време на тези сибирски студове новините от Пловдив излезли по първите страници на вестниците. Но не заради природните стихии, а защото тъкмо тогава под тепетата гласували за нови общински съветници. Незапомнените студове припомнили събитията от 1906 г. Тогава Черно море пак било замръзнало, а в река Дунав при Лом ледовете стегнали няколко кораба и ги натрошили като орехи.
В края на февруари метеоролозите отново предсказвали приближаването на пролетта. Вместо това на 4 март морето отново замръзнало, а железопътната линия до Бургас била затрупана от дълбок сняг. В разгара на бурята се получило известието, че влакът от София за морето е заседнал сред преспите. Спешно изпратили един локомотив на помощ, но и двете машини не успели да се преборят със снега. Изпратили трети локомотив, но машинистът не успял да види затрупаната композиция и се блъснал в нея. Наложило се да пратят друга машина. Още по-лошо било положението на границата между България и Турция, където заседнал в снеговете прочутият „Ориент експрес". Тук битката с преспите продължила цели 11 дена. Едва на дванайсетия ден влакът пристигнал в Истанбул. През това време температурите отново паднали до З0о под нулата. Замръзнало цялото крайбрежие на Черно море, а върху дебелия лед се натрупала снежна покривка от 30 сантиметра. Върху това бяло поле се виждали заклещените от леда кораби, а около тях – някакви черни точки. Това били измрелите птици. Повече от седмица сибирските студове държали в плен цяла България. Ледът сковал две от границите на страната -река Дунав и Черно море. Големи ледени блокове достигнали дори до Босфора. Наистина в самия Истанбул нямало студове, но пък отказът на моряците да пътуват при тези лоши условия довел до поскъпване на хранителните продукти.
