Хаджи Калчо Дренски- първият банкер на Пловдив

Местните индустриалци прохождали с кредити, дадени от Хаджи Калчо Дренски

Стефан Стамболов бил възхитен от най-мъдрия пловдивчанин

Дългът е изпита­ние, което иска самодис­циплина, а не разхищение, смятал самородният банкер

Владимир Балчев

Като приказка без край били слуховете за несметните богатства на  хаджи Калчо Дренски. Говорели за цели зидове от златни кюлчета у дома му, че бил собственик на златните дизгини на марковския бей, наследени от онова легендарно време, когато предтеча на бея помогнал на Лала Шахин паша да превземе Пловдив. Дори разправяли, че хаджи Калчо пази скъпоценната корона на българския цар Иван Шишман. Умрял богаташът през 1891 г. и веднага тръгнала мълвата, че синовете му били принудени да броят наследените пари десет дена и десет нощи, без да си дадат никаква почивка.

Загадъчност и мистика обгръщат и родовото предание. Ту се твърди, че фамилията води началото си от търновски болярин, ту се очертава линия през Охрид и Банско до Дряново и Троянския манастир. Сочат се още роднински връзки с Паисий Хилендарски и митичния Вълчан войвода… Редели се измислица след измислица. Една отмирала, на нейно място се появявали две нови…  

Проследявйки пътя на рода и многобройните му разклонения, доктор  Славянка Дренска е натрупала ръ­кописи, които трудно мо­гат да се носят от сам човек. Събраните докумен­ти и записаните предания дават много отговори и разобличават измислиците. Едновременно с това отварят и нови въпроси. Без­спорно е едно – към сре­дата на XVIII век дядото на хаджи Калчо бил в Дряново. Оттук дошла и фами­лията Дренски.

Откритите от Славянка Дренска документи посочват и пътищата, по които хаджи Калчо Дренски натрупва своето богатство. Навремето не обръщали внимание на тези документи и хващали вяра на какви ли не истории. Едни смятали, че покрай първата си съпруга, родственица на архимандрит Никодим, хаджи Калчо заграбил парите на Кукленския манастир. Според други, в къщата на хаджията умрял някакъв монах, който събирал помощи за манастира си. Намесени били дори кърджалиите, които уж държали парите си при Станчо Дряна, баща на хаджи Калчо. Напразно големият наш изследовател Стою Шишков се опитвал да вразуми аудиторията: „Позволявам си да кажа, че едновремешното богатство на нашия съгражданин хаджи Калчо Дренски беше от кожухарската му работа и търговията”. За поп Ириней обяс­нението е просто – Калчо Дренски бил изключител­на  личност, „нещо като магия и кумир на своето време". Трябва да е така, защото производители и износители на розово масло, рояк търговци и индустриалци тръгнали към успеха с неговите па­ри. Един от тях е не кой да е, а прочутият хаджи Гьока Павлов. Дренски първи съкратил пътя на скъпите самурени кожи, внасяни от чужбина, и повдигнал авторитета на кюркчийския еснаф. Калоферската община го смятала за благодетел, тъй като с отпусканите от него кредити закърпвала бюджета си.

Нека проследим пътя на хаджи Калчо. Началото е някъде към 1820 г. В кюркчийския дюкян на пловдивския майстор хаджи Ганчо влязло 13-14-годишно момче да търси работа. По оби­чай чиракът трябвало да става пър­ви, за да изчисти дюкяна, да изхвърли боклука, да до­несе вода от Марица, а през деня да помага на калфите. Блъскал така Калчо три години, докато успее да прескочи до след­ващата степен в професи­ята. После упорито тру­пал умения, усвоявал тън­костите на занаята, докато един ден се изправил пред баш майстора Пею Кюркчи, баща на първия пловдивски кмет Костаки Пе­ев. Севернячето се представило блестящо на изпита и станало майстор.

Наистина до­ходен занаят бил кюркчийският през ония годи­ни. Най-богатите поръчвали самурени дрехи и плащали в злато. Но и те­зи, които не били толкова заможни, гледали да под­платят кюрка си с агнеш­ка кожа. Поръчки от гра­да и селата – колкото щеш, тежки товари пое­мали към Узунджовския панаир, където стоката бързо се разграбвала. В Плов­див кюркчиите държали собствен хан на централно място близо до Джумаята. Факт е, че Хаджи Кал­чо Дренски бил неимо­верно работлив. Дюкянът му  почти винаги бил пъ­лен с хора, понякога вхо­дът се задръствал от ча­кащи. Поръчките валели като дъжд, а майсторът неуморно въртял иглата. Прехвърлил 80-те, но продължавал, както на млади години, да блъска от тъмно до тъмно. Фаталния удар получил в ра­ботилницата си и три дни по-късно починал. Това станало точно преди Коледа през 1891 г.

Още като чирак при хаджи Ганчо, Калчо Дренски намирал сили след изтощителния ден в дюкяна да се самообразова. Четял много, можел да цитира пространни па­сажи от книгите. Синът на Станчо Дряна бил за­бележителен и като майстор, изнамерил свои специали­тети, които отличавали стоката му. Ако има не­що, което и най-заклетите завистници не отричат, това е умението му да върти парите непрекъснато. Истинската му стихия би­ла раздаването на кредити. Лихварите гледа­ли с един удар да одерат сто кожи, Хаджи Калчо спирал до границата на ми­нималната лихва. И става­ло тъй, че хората се натис­кали да му станат длъжни­ци. Както си въртял игла­та, майсторът вършел и банкерската работа. При това безпогрешно. Уж потънал в работата си, кюркчията разучавал клиента и преценявал дали е в състо­яние да върне дълга. Вед­нъж дал пари на един мечкар да си купи нова „актриса", ка­то пресметнал за колко време животното ще се обучи, за да носи пари за изплащане на борча. Спра­вил се мечкарят, но не смогнал да събере за лих­вата. Мечкарят мигал ви­новно, на улицата Мецана също изглеждала оклюмана. Може и да се е подсмихнал Хаджи Калчо, като поискал да види как играе „актрисата". Свършило из­пълнението на мечката и неочаквано хаджията обявил, че с това представление всъщност е изплатена лихвата.

Дългът е изпита­ние, което иска самодис­циплина, а не разхищение – смятал, самородният банкер. Даже си позволил да поучава Стефан Стамболов, като видял как премиерът хаби три клечки, за да си палне цигара. Първият човек на държавата трябва първи да си прави точно сметка­та, отсякъл Калчо Дренс­ки. Казват, че железният управник оценил много високо този урок и бил възхитен от мъдростта на стареца.

Поне така се говори, защото никой не знае дали е имало такава случ­ка,  или не е имало. Иначе вицове за богаташа се разнасяли далеч от Плов­див. Някои от тях напомнят прочутите анекдоти за скъперничеството на габровци, един от тях съ­бира Хаджи Калчо и Миньо Попа от Габрово. По­неже приказвали, плов­дивчанинът угасил свещ­та, а вариклечкото от Балкана изул в тъмното потурите, за да не ги из­търква напразно. Други твърдят, че когато събирали пари за изграждането на храма „Св. Св. Кирил и Методий” в Пловдив, срещнали първо Константин, най-големият син на хаджията. Бръкнал се Конс­тантин и извадил 5 златни ли­ри. Щом синът дава 5, бащата трябва да даде 50, помислили си ктиторите и отърчали при стареца. Хаджи Калчо обаче дал само една лира.

– Защо така, дядо Хаджи, синът ти даде пет лири, а ти са­мо една?

– Така е – казал хаджията, – синът ми има богат баща и може да даде, ама моят баща е беден човек.

Говори се още, че ко­гато кюркчията получил удар, жена му го грабна­ла с файтон от дюкяна, после пратила друг фай­тон за доктора. Болният веднага скастрил жена си:

– Еленко, Еленко! Още не съм умрял, а ти почна да пилееш.

Една от любимите истории на пловдивчани била за големия ангорски котарак на Еленка. Хаджи Калчо извикал един коминочистач, после втори и трети. Помамени от слуховете за несметното богатство на кюркчията, майсторите искали космически суми. Ядосал се хаджията, грабнал нещастния котарак и го пуснал в комина. Животинката разперила лапи, пуснала нокти… и почистила комина.

Покрай злостни слухове и весели анекдоти, хората пропускали известията за дарителската дейност на Калчо  Дренски.  Синът на Станчо Дряна подпомагал църкви и учи­лища. Подарил първата си къща в Пловдив за училище, през 1906 г. там се нанесло читалище „Иван Гешов”. С негови средства се изгражда основно училище в Троян и друго школо в махалата Баба Стана до Троянския манастир (родно място на хаджията). Помогнал и за съграждането на училище в Долната махала на Пловдив. Всъщност за тези дела на кюркчията се разбрало чак след смъртта му, защото той не искал да се говори за тях.

Казват, че хаджи Калчо гледал с го­дини напред и подпома­гал прогреса на българи­те,  навестявал също бол­ния Левски и по собстве­на воля дал солидна сума на апостола Георги Бен­ковски за подготовката на Априлското въстание. Името на хаджията се споменава, ведно с това на Лейди Странгфорд – и той, както англичанката, оказал значителна помощ на арестуваните българи. Всяка година преди Великден и Коледа, хаджи Калчо Дренски викал в дома си Иван Генадиев и му давал две торбички с бели и жълти пари, да ги даде на истински бедните, които от гордост, не искат да протягат ръка за милостиня.

За първи път Калчо Дренски отишъл в Йеру­салим през 1838 г. Вто­рото му посещение на Божи гроб било през 1870 г. Пловдивчани го посрещнали тържествено като герой. Не било само заради ед­ното богатство, защото под тепетата завистта идва по-бързо от почитанието. Има и други причини за това искрено поклонение, но блясъкът на зла­тото е осветил филма на историята, за да остави на следващите поколения единствено догадките. Покрай слуховете за ку­пища жълтици в дома на хаджи Калчо, набързо би­ла забравена една исто­рия от януари 1878 г. Часове преди капитан Бураго да влезе в Плов­див, неколцина башибозуци нахлули в чаршията да грабят. Питали най-вече за дома на хаджи Калчо. Българите се изпокрили, обърнали се към един турчин. Османлията посочил ня­каква сграда и ордата веднага нахлула вътре. Башибозуците разбили цялата постройка, накрая я запалили. Оказало се, че турчинът посочил на башибозука собствената си къща, тъй като искал да предпази хаджи Калчо Дренски. Защото и турците уважавали сина на Станчо Дряна, както заради пословичната му честност, така и заради добрините, които правел .         

Минало-заминало. Годи­ни по-късно в „Златна книга на дарителите", издадена от Министерството на просвещението, се появили думи на призна­телност за Калчо Дренски. Нямало кой да ги чуе покрай слуховете, разпространявани години наред. Като се поминал хаджи Калчо, вниманието се насочило към сина му Константин.