Борис Христов проплакал в избеното помещение на Велико Търново 47

Прохожда в задния двор, близо до конете на фамилия Кирови

В днешната изба на красива къща на ул. Велико Търново 47 се чува за първи път уникалният бас на Борис Христов. Същият дом днес ще бъде окичен с цветя по повод 100- годишнината от рождението на оперния ас, прославил България по целия свят. Постройката започва историята си десет години след Освобождението. Било е малко преди 1896 година, нервни времена между войни и мир, а от бойното поле младо момче се прибира живо и готово да забрави миналото си. Петър Киров избира за новото си начало Пловдив и сред пустото поле  заживява скромен живот с красивата си половинка Стоянка. Построява чудна къщичка, на два етажа плюс един подземен, с голям двор с конюшна за конете. Зидовете обаче нямали и представа, че през 1914г. ще се разтресат от мощния глас на едно крехко бебе. Петър и съпругата му Стоянка споделяли покрива на дома си с друго семейство. Долните стени и таванът населявал най-близкият другар на Киров, с който са били рамо до рамо на фронта – Кирил Христов Совичанов и съпругата му Райна. Стоянка и Райна също станали добри приятелски с времето. Дори в една и съща година забременели. Стоянка с Тодор, а Райна- с Борис. И така на ул. Велико Търново през 1914г., на 18 май се родил един от най-великите българи. Гранд басът на 20-ти век отваря очи и пуска глас именно в подземния етаж на къщата, който тогава е служил за жилище, а днес е обикновено избено помещение. Борис Христов е проходил в задния двор близо до конете в конюшната, разказаха за Под тепето наследниците на рода Кирови, които и до днес живеят в родната къща- Тодор и Петър. Съжителството между двата рода не продължава дълго. Малко след рождението на Борис Христов семейството на Кирил и Райна заминава за столицата, откъдето тръгва и дългият и велик път на Борис Христов.