25 години след световния фурор на „Монолози за вагината“ от Ева Енслер, Пловдив стана домакин на събитие, което пренаписва познатия монолог. „Диалози за… вагината“ надгражда монолога с истински сблъсък между женската и мъжката перспектива. Той представя диалог, който разкрива конфликтите, недоразуменията и крехките примирия между половете.
Премиерата се състоя на 25 ноември – Международния ден за елиминиране на насилието над жени. Пърформънсът и изложбата бяха част от проекта „Живот без страх“, финансиран от Български фонд за жените и Европейския съюз.
„Феминизмът в България все още е мръсна дума“
Събитието привлече активна, социално ангажирана публика. Хората настояваха за повече говорене по темите за женските права, стереотипите и насилието.
Ръководителят на проекта, Сребрина Цветкова, беше категорична:
„Искаме да се говори повече за жените, за насилието, за феминизма.“
Тя подчерта, че статистиката е тревожна – 23 жени са убити от партньори или бивши партньори през годината (към момента на събитието).
Проектът включва работа с украинската общност, арт терапия за жени и деца, обучение на социални работници и предстояща инициатива „Зони, свободни от насилие“, предназначена за бизнеси, които искат да покриват стандарти за равнопоставеност.
„Мотивът ни е не само професионален, а и личен. Виждаме деградираща промяна – негативизъм към ЛГБТ+ общността, към жените, към Истанбулската конвенция. Искаме да върнем разговора там, където трябва да бъде.“
От монолог към диалог: как се роди пърформансът
Авторът на пърформанса, Николай Близнаков, обясни, че основната му цел е била да избяга от черно-бялото говорене:
„Предполагах, че участниците ще представят феминистката страна, но исках да има диалогичност между половете.“
Предизвикателството обаче било форматът:
„Това не е пиеса. Това е пърформанс-лекция с документални елементи. Трудното беше да бъде едновременно интересно и информативно.“
Актьорите са имали свободата да адаптират текста и да говорят със свои думи.
Реакцията на публиката според него е най-ценният резултат:
„Аудиторията слушаше внимателно. Не се отегчи, нито се възмути. Имаше позитивна оценка.“
За екипа това е само началото. Темите за мъжкото господство, структурното неравенство и културните корени на насилието над жени са много по-дълбоки и не могат да бъдат побрани в един час.
Пърформансът е създаден от Николай Близнаков и Ева Афродита, с режисьор-консултант Борис Зафиров. В ролите Захарина Тонева, Диана Минчева и Георги Димов. Те представиха сблъсък, преплитащ женската и мъжката перспектива за насилието, родилния риск, домакинството и мястото на женския глас в обществото.
Изкуството като почит над Жената
Съпътстващата изложба събра творби на художничките Варвара Карнаух, Оксана Гудзик, Доника Коева, Вера Петровска и Кристина Ангелова.
Изложените произведения включваха булчинска рокля с изписани болезнени думи, керамични вази от две части, символизиращи уязвимостта на женското тяло, видеоарт за следродилната депресия, живопис и графиак за женската красота и фотографии, показващи женската природа.
Диалог, който продължава
Събитието завърши с открита дискусия между творците и публиката, която представляваше продължение на темите за женския глас в обществото, насилието и промяната.
По текста работи Иванка Петрова – стажант
