Проектът „Песни за свободата“ е за освобождаване от всички потиснически сили, които се стремят да забранят на хората свободно да живеят живота си

Юлисис Оуенс: Всеки проект, към който се придържам, трябва да резонира дълбоко с мен, да се преплита с моя живот и емоции”

Протестните песни са толкова важни, твърди Рене Мари и добавя, че трябва да пеем за тези неща и да говорим за тях, за да не забравяме

текст: Ана Бораджиева, джаз изпълнител

Той е изпълнител, продуцент, артистичен директор и преподавател. Юлисис Оуенс Младши отива на границата в джаз света и отвъд. Той е един от най-търсените барабанисти от своето поколение. Юлисис Оуенс е познат на българската аудитория от посещението му в България с триото на басиста Крисчън МакБрайд в Sofia life club през 2016 г., когато оставиха публиката в джазова нирвана. Барабанистът и перкусионист, носител на награда Грами, е познат също със сътрудничеството си вокалиста Кърт Елинг, както и с Уйнтън Марсалис, Никълъс Пейтън, Монти Александър, Даян Шур и др. До някои от именитите джазмени сме се докоснали и в България.

Медиите наричат Юлисис Оуенс „изгряващата звезда“ на световната джаз сцена. Барабанистът има участие в два албума, които са спечелили награда Грами- на Кърт Елинг албумът Dedicated to You, с музиката от Колтрейн и Хартман; на Крисчън МакБрайд, албумът The Good Feeling. В основата на работата на Оуенс е страст към творението и желанието да се достигне до нова публика. На сцената и извън нея, музиката се излъчва от всеки сантиметър на неговото същество и всяко негово участие остава подписано от усмивката на Оуенс. Той е талантлив ръководител с четири успешни албума – It’s Time for U, Unanimous, Onward and Upward и Falling Forward. Той силно вярва в общноста и е ангажиран с подкрепата на културните институции както и с образованието на идното поколение. Като артистичен директор успява да си създаде име в тези среди за няколко години, с успешни над 30 проекта. Първата му главна продукция е със заглавие Songs of freedom. Тя е в чест на музикалните величия Аби Линкълн, Нина Симон и Джони Мичъл. Джаз таймс го определят като „Свеж, иновативен с поглед към новото поколение, оставайки на основите на традициите в джаза“ . Той споделя: “ Музиката е универсален език със способността да лекува душата.“

Преди броени дни в Ню Йорк, в джаз клуба Dizzy’s, се проведе въпросният трибют. На следния линк ще откриете тазгодишния лайф стрийм на събитието.

Повече за събитието ще ни разкаже самият музикален директор Юлисис Оланс и невероятната Рене Мари, които споделят едни от най-искрените си битки и мечти в живота си специално пред Music & Art journal.

Вие сте бенд лидер, продуцент, артистичен директор, педагог, вдъхновяващ толкова много хора по целия свят, Вие сте двигател на новото поколение. Какво е горивото, което Ви подхранва Вас самия?

Най-силно ме движи моята цел. Вярвам на 100 % и разбирам, че в този момент от моя живот повечето от нещата, в които съм избрал да инвестирам времето и енергията си, са част от целта ми да ги осъществя. Фактът, че ми е даден шанс да променя нещата в света по много начини е нещо, което ме държи фокусиран, заземен, последователен и смирен. Това е привилегия, за която съм благодарен всеки ден.

Какво Ви вдъхнови, за да създадете този трибют Songs for Freedom, как започна всичко?

Проектът започна през 2015 г., когато Джейсън Олайне (директор на отдел Concerts and Touring в Jazz at Lincoln Center) ме помоли да бъда музикален директор за откриване сезона. Дадоха ми периода от 1960 до 2016 година, а аз мислех вътрешно, че този период покрива много музика, особено предвид факта, че дори не съм бил роден през 20 години от този период. Исках да създам по-голямо въздействие и да се съсредоточа върху една впечатляваща ера, която повлия на следващите десетилетия. Избрах 60-те г. и си мислех за Нина Симон и Аби Линкълн, които по онова време бяха „Носители на факлите“ . Те имат толкова силно музикално влияние. Също така по това време през 2015 г. в САЩ започнаха да отразяват 60-те години на политическо и расово ниво по ред причини. Първо си помислих „всички ние се борим за свободата“ от различни позиции сега. Затова исках да се поровя в материала на Нина и Аби с този фокус. Те бяха наистина толкова силни „борци за свобода“, че по време на кариерите си са се сблъсквали с много предизвикателства и пречки, защото смело са използвали гласа си за другите. Джони Мичъл влезе в микса, защото чувствах, че е борец за любовта, призовавайки хората да обичат по-дълбоко и по-истински. По този начин представих Songs of Freedom като почит към Аби, Нина и Джони и Джейсън и Jazz at Lincoln Center го харесаха. Премиерата беше през септември 2016 г. в Appel Room с участието на Алиша Олатуджа, Тео Блекман и Ди Ди Бриджуотър.

Какво мислите за това силно послание срещу расизма и сексизма?

Аз съм афроамерикански мъж от Юг, така че идеята за расизъм е с мен през целия ми живот, откакто съм роден. Да търсиш уникални начини да не допускаш в живота си чуждата омраза и негативните желания поради расови различия е ограничаващо. Посланието не е просто против расизма, сексизма и всички други „изми“. Проектът Songs of Freedom („Песни за свободата“) е за освобождаване от всички потиснически сили, които се стремят да забранят на хората свободно да живеят живота, който искат. Живеем във време, в което поради наличието на социалните медии се казват толкова много неща, а аз имам чувството, че сме в постоянно състояние на спорове и дебати. Едно от най-мощните неща, които усещам, че човек може да направи, е да бъдем свободни да обичаме, без присъда. Чувствам се невероятно уверен да говоря и общувам чрез музиката за свободата да бъда и да обичам.

Как избрахте точно тези артисти от целия музикален океан, които да изпълнят трибюта?

Всеки проект, към който се насочвам, трябва да резонира дълбоко в мен, да се преплита с моя живот и емоции. Когато избирам артиста и групата, не мисля само за техния талант, но и за артистичността им, което според мен е комбинация от тяхната човечност и талант. Всеки от тези певци, които сега са Алиша, Тео и Рене Мари, притежават артистичност, която е повече от музикалност, тя е нещо духовно. Имах нужда от певци и музиканти, които да имат специално отношение към този проект. Когато говорех с Алиша, Рене и Тео, започнахме да обсъждаме техните виждания за света и свободата, за която се борят индивидуално. Всичко е много различно за всеки от тях, но имат подобна нагласа и са съпричастни към другите и техните борби, което е изключително важно за мен. Според мен е съдба, че сме заедно във всичко това, което сега създаваме, така че смятам, че проектът сам доведе всеки един от тях.

Ако мога да задам въпрос за начинаещите барабанисти, които искат да се учат, бихте ли споделили някои съвети, моля?

Моят съвет към всички начинаещи барабанисти е първо да разберете ролята, която вашият инструмент е проектиран да играе в музиката и това е да бъде пазител на времето. Можете да имате цялата техника в света, но ако не можете да запазите доброто си време, чувствам, че не сте в унисон с основната необходимост от барабани в музиката. Второ, стремете се да овладеете инструмента си, което ще отнеме значително много време, но аз винаги съм изучавал и съм се възхищавал на майсторите и искам да бъда такъв в бъдеще.

Ето какво сподели и Рене Мари

“Как се чувствам по отношение на тези песни е трудно да се изрази с думи. Но ще опитам…
Първо, щастлива съм да ги изпълнявам. Повечето от тези песни познавам, откакто бях малко момиче. Сега е хубаво да пея песните на някои от моите музикални герои. Въпросът, който поставят, обаче е труден.

Песните въплъщават толкова много болка и страдание. Мисля за Нина Симон и Аби Линкълн … две черни жени, които са страдали през целия си живот поради расизъм и сексизъм. Но никога не се отказват. Необходима е много решителност, много енергия и упоритост, необходима е вътрешна сила, любов и саможертва. Аз също съм усещала и съм живяла под натиска на расизма през целия си живот. И гледах как синовете ми минават през него. Мислех, че сега ще е различно. Мислех, че ще бъде по-добре. Но се страхувам за живота им точно толкова, колкото се страхувах за живота на баща ми, когато той беше млад човек.

Когато пея Mississippi Goddam, чувствам болка и гняв. Нина описва всичко в тази песен съвсем открито и не спестява нищо от истината. Протестните песни са толкова важни ! Ние трябва да пеем за тези неща и да говорим за тях, за да не забравяме.”

На следния линк ще намерите албума „Song of freedom“.