Проблемите с финансирането на културните организации и проекти останаха на заден план
Възможностите за финансиране на 100%, без съфинансиране, както и гъвкавият бюджет, може да имат положителен ефект
Начините на финансиране на събития за култура и културни организации като цяло бе важна тема преди 5-6 години, но в последствие някак избледня в публичното пространство. При кандидатстването на Пловдив за Европейска столица на културата темата за конкурсите за събития беше актуална за кратко, като се коментираха сложните процедури, законови проблеми, свързани със Закона за обществени поръчки и др. подобни въпроси. С времето, обаче, те останаха на заден план.
Наскоро публикуваната покана за кандидатстване за финансиране на ремонти на сгради-културни ценности от Министерството на културата е показателен, че част от проблемите имат лесни решения – или поне възможност за експериментиране.
Темите, разбира се, са много и трябва да са обект на множество дискусии, опити, анализ на тези опити и някакво развитие. Един от основните е фундаменталният въпрос за финансиране. Мнозинството проекти, финансирани от „Пловдив 2019“, изискваха съфинансиране – проблем, който трудно мнозинството организации решаваха. За част от тях, които в действителност извършват бизнес дейности, като концертите, на които се продават билети и др. подобни, има резон. Но други организации и събития нямат собствен приход и този процент съфинансиране се осигуряваше изключително трудно. Това и отказа много организации изобщо да кандидатстват, поради невъзможност да покрият условията.
Показателно в публикуваната преди дни покана – за съвсем различни дейности, разбира се, но въпросът е административен – че няма никакъв проблем да се финансират на 100% различни проекти.
Друга важна тема за строго фиксираните бюджети. Докато обикновено в такъв тип кандидатстване често бюджетът трябва да се спазва стриктно и при разминаване в някакви бюджетни пера се гледа лошо, то в конкурса за реставрации съвсем просто е записано, че 10% от бюджета може да се разпределя свободно по други бюджетни пера. Това е нещо съвсем нормално и нужно, предвид че от писане на проект до неговата реализация винаги изникват промени, които налагат прехвърляне на средства. И това не трябва да става след сложни молби и тежка бюрокрация, а просто да бъде свободно за бенефициента.
Рискове при субсидиране с публични средства винаги има. Различни организации, които правят фиктивни разходи, не си изпълняват съвестно задълженията и прочее. Но презумпцията в такива кандидатури не трябва да бъде, че всички организации ще лъжат, затова трябва да ги ограничим – като ги задължим да имат съфинансиране, като ги задължим да фактурират всеки билет за транспорт и прочее – а презумпцията трябва да бъде, че тези организации са партньори, в постигане на една обща цел. В случая с МК тази обща цел е опазването на културното наследство, в което частни лица (!), неправителствени организации и други институции могат да бъдат партньор. В случая с „Пловдив 2019“ – или Община Пловдив при културния календар – общата цел е друга (и може би малко по-комплексна), но подходът би трябвало да бъде същият.
Проблеми и при поканата от Министерство на културата също има. Срокът за кандидатстване от 17 февруари до 17 март е относително кратък – една организация би трябвало да прекрати почти всяка друга своя дейност, за да успее да изпълни условията, направи нужните сметки и изчисления, за да успее да подаде добра кандидатура. От друга страна самият подход за такова финансиране дава предимство на така или иначе „по-богатите“ общини. Така, например, една относително добре развиваща се община с качествени кадри, които знаят как се пишат проекти ще има повече успех в кандидатурата за финансиране за реставрации, спрямо друга община, която вероятно се нуждае повече (предвид, че е по-бедна и не може сама да си финансира тези реставрации), но не притежава кадрите, хората, които могат да пишат проекти.
Всички тези проблеми – и много други – свързани с публичното финансиране, или изобщо начините за финансиране (защото тук не коментираме изобщо дарителството от частни организации, бизнес и др.), трябваше да бъдат обект на дискусия по време на Пловдивската 2019-а година. Но уви, не бяха, а проблемите с темата са същите, каквито преди 10 години. И няма да се решат просто, ако се „дават повече пари за култура“.
