За откриването и закриването на изложби
До 23 февруари – „Елементи и сили”, изложба на Цвета Марова в галерия Arsenal of art, Пловдив, ул. „Магура” 4
Пламен Асенов
Колко е трудно да се открие една изложба и колко лесно – да се закрие.
Пространството на галерията сякаш просто те вдишва – и след това те издишва. Подир твоя дух, въплътен в цветен дъх, остават неподвижните голи стени, поне за малко голи, докато картините се заменят с нечии други.
Нормалният кръговрат, де. Превръщането на водата във вино. Превръщането на виното във философия. Превръщането на философията в живот. Превръщането на живота във въздух. Превръщането на въздуха във вода.
Красиво е, докато не изчезне. И после пак е красиво, но по друг начин.
Обаче тази циклична игра на сенките е плод само на развихреното ми въображение, винаги жадно за предстоящото.
А иначе „Елементи и сили”, изложбата на Цвета Марова, заради която в момента то се вихри, е и ще продължи да си бъде в галерия Arsenal of art поне още няколко дни, до 23 февруари, четвъртък. И който не е успял да я види, все още може да отърчи и да го стори.
Е, то виждането е като да пишеш с пръст по водата.
Но вълничките, предизвикани по този начин, все пак оставят следи в паметта, особено ярки заради онзи взрив от цвят и огън в картините на Цвета. Те не са стерилни, не са опитомени, не са deja vu от други изложби и ателиета. Поне така казват повечето хора, които вече ги видяха.
Да, Цвета е различен художник.
Тя не оставя частица от себе си във всяка отделна картина, а във всяка отделна картина оставя цялата себе си. Може да харесвате нейните работи, може да не ги харесвате, но, веднъж видени, те трудно се забравят – дори когато представянето отмине.
Разказваха ми за една галерия в Германия, където традиционно правят не откривания, а закривания – тогава става купонът, тогава се пие шампанското, тогава се купуват картините. Логична, хубава традиция.
Но и така да е – неподвижните, голи стени пак не помнят нито една предишна изложба. За разлика от хората.