Нощта на музеите и галериите изглежда различно тази година – някак по-лично, по-близко. Симпатичната визия е дело на един млад екип от ентусиасти, професионалисти в своята сфера. Това са Георги Лазаров – графичен дизайнер от студио ПУНКТ, Теодора Ницолова – студентка последна година „Сценография” в НБУ и Ивайло Петров – фотограф. За концепцията, за работния процес, за изненадите – прочетете техните коментари в следващите редове:
Жоро, работиш по визията на „Нощта” не за пръв път. Какви са разликите в организационен план от тазгодишната ти дейност и миналогодишни?
Г. Л.: Тази година разликата е в това, че работата по визията бе доста по-широка като търсения. Трябваше да увеличим екипа от хора, вече не бяхме само ПУНКТ, привлякохме фотографа Ивайло Петров, а като сценограф – Теодора Ницолова. Получи се добре, нямаше излишни нерви и прекомерна екзалтация, всички бяха ентусиазирани, усещаше се едно спокойно разбирателство.
Тази година визията на „Нощта” е доста по-различна от миналогодишни решения. Защо? Каква е концепцията?
Г. Л.: Всичко тръгна от желанието на Виктор (бел. Виктор Янков – фестивален директор на “Нощта“) да излезем от графичната повторяемост, която се забелязва напоследък във визиите на фестивалите със социална насоченост. Той искаше да направим нещо по-различно, стигна се до предложението да се използва фотография, да има лека заигравка, да има хора. Първоначално всички бяха със смесени чувства, казваха: „Хубаво, нека има хора, ама да не стане като някаква реклама на банка…” Опасенията бяха да не би да избягаме от фокуса на „Нощта”. Постепенно изчистихме идеята. Предложих варианта с лицата, като идеята бе да се намерят по-характерни физиономии, а не просто красиви лица. Повече за това може да каже Теодора. Аз разчитах, че тя ще се справи добре с намирането на правилните хора.
Теди, четиримата герои на „Нощта” наясно ли са колко популярни ще станат техните лица в близкия месец?
Т. Н.: Ха, ами това не е много сигурно! В процеса на снимките се стараех да ги предразположа да бъдат себе си и да не мислят какво следва, целта бе да влязат в състояние. По-късно разбраха, че ще станат „известни” и мисля, че са щастливи и доволни, от този факт. Забавно им е, интересно, почувстваха се поласкани.
Запознай ни набързо с тях? Как ги намерихте, как ги убедихте да се снимат?
Т. Н: Симпатичният къдрав младеж се казва Сашо – с него се запознахме случайно, чрез една приятелка, която каза, че познава точния човек за това, което търся. Той е много слънчев, обича пътуванията и реге музиката.Момченцето се казва Сами – голямо търсене го търсихме. На снимките той заяви, че е слънцеяд, обича природата и обича да се прави на котка.Момичето се казва Антония. Тя е една много специална млада дама, с всестранни интереси, част от които сноуборд и качествена музика. Четвъртият персонаж се казва Иван, той е скулптор. Първо видях една негова снимка, беше се усмихнал много чаровно. Като цяло всички се представиха много добре, все едно не го правят за пръв път.
Ивайло, как протекоха снимките и въобще целият работен процес?
И. П.: Предвид факта, че нещата бяха до голяма степен ясни още преди самото снимане, работният процес се сведе основно до практическото им реализиране, което направихме в студио. Докато подреждахме нужното осветление, Теди имаше възможност да съчетае предварително подготвените аксесоари с конкретните личности. Почти не се получаваха дупки от време, в което да не се работи. Е, на моменти оставаше място и за импровизация, но именно това прави подобни проекти интересни.
Във фотографията има множество тънки моменти – техника, светлина, индивидуален подход към различните хора… Кои бяха тънките моменти в работата по визията на „Нощ” 2013?
И. П.: Когато човек работи с хора, които не са свикнали със снимачния процес, трябва да е наясно, че те най-често се уморяват (а някои – и отегчават) и от този момент нататък е много трудно да извадиш от тях търсеното състояние. Откъм осветление търсеният ефект беше идентичен за всеки персонаж, с цел постерите да изглеждат консистентно и част от цял проект, което донякъде улесни задачата, защото не се налагаше сериозно пренареждане преди и след кадрите на всеки отделен човек. Децата обикновено са много, много трудни за снимане, особено ако човек търси специфично настроение от тях. Когато разбрах, че ще има дете в проекта, бях малко притеснен, но Сами се справи чудесно. Всъщност кадърът с него беше един от най-бързо направените.
