Съпругът и попът лично избирали кой ще отиде с яловата булка под росена на Спасовден

Актуално Живот Култура Новини
росен Спасовден

Избраният нямал право да откаже

На Възнесение болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен

В народния календар Спасовден е свързан още с душите на мъртвите

Тази година на 2 юни Православната църква чества Възнесение Господне. Празникът е подвижен, отбелязва се четиридесет дни след Великден и се пада в четвъртия ден от седмицата. Народът го нарича Спасовден.

Според християнските книги след възкресението си Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Йерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.

В народния календар Спасовден е свързан с душите на мъртвите. На самия ден няма никакви особени обичаи, но вечерта преди него е свързана с много стари поверения и с така нареченото „ходене на росен”. Старите българи вярвали, че на 40-ия ден от Великден идват и самодивите излизат по тъмна доба, берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен за здраве. Вярва се, че с растението може да се лекува, а на този ден то има най-голяма сила. Затова, разказва поверието, болните трябва да легнат на росенова поляна или да сложат до възглавницата си китка росен. Преспиват до билката с постлана бяла кърпа и паница вода край себе си. Ако сутринта върху кърпата или водата има зелен лист/трева, това е знак, че болният ще оздравее.

С такава китка трябва да спи и яловата жена, тъй като според народните вярвания в нощта срещу Спасовден може да се излекува и безплодие. Този ритуал имал много специфични правила. Самият съпругът, в чието семейство нямало рожба вече над 3 години, трябвало сам да поиска извършването ум. Той и свещеникът избирали мъж, който да участва в ритуала. А избраният нямал право да откаже.

Яловата жена трябва да „познае“ избрания под растението росен. Булката и придружителият й тръгвали към мястото малко преди полунощ. По пътя те казвала наум молитви и нямали право да си говорят. На мястото жената поставяла върху червен месал спасова пита, варена кокошка и бъклица вино. Хапвали, отпивали и започвали да се „борят“ срещу безплодието под росена. Около полунощ те трябвало да легнат под храста и да се познаят пак в пълно мълчание, а до главите им стояла икона.

Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябвало да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад.

Дедите ни вярвали, че безплодието остава под росена. Ако жената зачене в нощта преди Спасовден се смятало, че това е станало по магичен начин и не се тълкувало като прелюбодеяние.

Спасовден е и професионалния празник на шофьорите.

Източник: Капана.бг

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.