R.I.P. Гошо! (СНИМКИ 12+)

Сред актуалните тенденции за хранене с чиста, отгледана в домашни условия храна, вече е и гледането на прасе по поръчка

Средно между 40 – 45 000 прасета падат възнак в дните около Коледа у нас

Традицията не е чисто наша, правят го и други народи

 Първо – този „материал“ има информационен характер от гледна точка на традициите, моментното състояние и закона в Сезона на прасетата.

Второ – за сведение на вегетарианците и веганите: екипът на Под тепето категорично не призовава хората да се впускат в подобни „варварски“ ритуали!

Трето – на зависимите от месо обръщаме внимание да спазват буквата на закона и да не опитват сами възстановка на традицията „свинско погребение“, ако нямат опитен експерт в отбора

Увод

В митологиите на много народи свинята се свързва с богинята майка, заради  плодовитостта си. В древна Гърция се смятала за любимо животно на богинята на плодородието Деметра, принасяли я в жертва и на Афродита.

Тракийската богиня Бендида се описва като огромна жена, която пасе свине и преде. Наред с това животното участва и при лечебни практики. Прадедите ни смятали, че при кожни проблеми болният оздравява като отиде по риза в кочината и легне на земята, а свинете го прескачат. Следва ритуално изкъпване под воденично колелото и болестта отшумява. Свинята заемала важно място в бита и фолклора на българите. Образът ѝ се появява и в някои кратки фолклорни форми, например в известната поговорка, че „Хубавите ябълки свинете ги ядат”, както и в благословията „Да се гоиш като прасенце!”, която бабата акушерка отправя към децата, на които е помогнала да се появят на бял свят.

По правило допреди 20-25 години във всяка селска къща и в доста градски се отглеждаше поне по едно прасе. Пак по правило то се коли около Коледа, след края на четиридесетдневния Коледен пост. Според народната етимология дори самото име на празника се извежда от глагола „коля”, което свидетелства за централната роля на този елемент в традиционните представи. Коленето на прасе е древна традиция за българите и истински празник за цялото семейство. Действията по него, обработката и приготвянето на месото му имат ритуален характер и следват строго определени предписания. Рано сутринта в дома се събират мъжете – съседи и роднини, които ще помагат. Стопанинът наточва вино в големи кани. Тук най-добре пасва описанието от вездесъщия клюкарник „бгмама“:

„Като го колнат или гръмнат го мятат на нещо си и почват да го пърлят. Става цялото черно, мирише на изгоряла кожа, нещо като на коса, попаднала в сешоар. Децата го яхват и се снимат с него, особено най-мъничките. През това време мъжете вече са леко пийнали. И да има мъка – удавена е. И почват да го разфасоват. Има неща, които се режат, пекат и ядат на място. На място се мият и едни черва и се мели месо, пълнят се кървавици, бабета или не знам там как е най-правилно да се каже. И през цялото време се пие и яде.“

По-късно жените приготвят специални традиционни ястия от черния дроб, месото и маста на животното и семействата се събират на празнична трапеза. На следващия ден някой друг от селото коли прасе и така на практика хората прекарват близо месец в угощения и веселби, а връзките в селската общност се заздравяват.

Според обичая главата и краката на животното се сваряват и от тях се приготвя желирано ястие, наречено „пача” или „пихтия”. То се пази до Васильовден (1 януари), когато се поднася на празничната трапеза като обредна храна. Това е и единственият случай, когато свинското месо се прекадява и освещава.

R.I.P. Гошо! 

В коленето е необходим майсторлък. Занаятът се предава по мъжка линия от поколения. Основната задача на колача е да умъртви животното колкото може по-бързо и безболезнено. В следващите стъпки по обработката на месото има дълбока хигиенна логика – за да се унищожат бактериите и други опасни вещества, трупът се пърли и обработва на висока температура. Месото се мие непрекъснато, а някои части се натриват със сол, за да не се развалят. От стари времена почти нищо не се е променило в кървавия ритуал. Единствено при самото умъртвяване вече се използват по-хуманните… електро шокови пистолети, вместо ножове. С тях всичко приключва за секунда и без гък.

Та така, вече сме с двата крака в Сезона на прасетата. Много от древните традиции вече не са това, което бяха. За сега важи още правилото, че и „сбирането на прасе“ в навечерието на Коледа е повод за родова среща на пръснатите по градове и чужбини, за да се насладят на кулинарните пристрастия на българина, в едно със споделянето на новата домашна ракия и младо вино.

И колкото и да ви втълпяват, че само в БГ има свински варварски ритуали, които накърняват правата на животните (?!) традицията не е чисто наша. Правят го и други народи и то не само на Балканите. Унгарци, префинени французи и т.н. дори в Азия и Африка също имат такива традиции. Средно между 40 – 45 000 прасета падат възнак в дните около Коледа в неравна битка в дворове не само по селата, а и в градовете на България във времето на новата ни евроистория. За сравнение, у съседите в  Румъния става дума за над  2 000 000 бройки.

Европа и прасетата

Старата госпожа мисли за всичко и колкото и да ни убеждава, че се стреми да приеме всеки народ с културните му различия и традиции, то наличието на европейски наредби, които забраняват клането в собствения ви двор, трябва да са достатъчно красноречиви. Да припомним, че по време на преговорите с Брюксел през 2006 година румънците попитаха дали коледното убиване на прасета може да се ползва с изключението, направено за мюсюлманските и еврейските касапи. Отговорът на комисията беше “не”. Директивата предвижда изключения само за “религиозните ритуали”, а румънската практика изглежда по-скоро традиционна, отколкото религиозна. Ние обаче такива работи не сме питали, ние се синхронизирахме без протести.

Според регламента, собствениците трябва да откарат прасето си в лицензирана кланица, там специалисти зашеметяват животното с ток. Репортерската ни проверка показа, че в лицензираните кланици в пловдивско през последните 10-тина години, откакто са в сила евроразпоредбите, не са имали случай да им закарат домашно животно за зашеметяване.

Месото задължително трябва да бъде изследвано за трихинелоза преди консумацията. От Българската агенция по безопасност на храните информираха, че от началото на 2017 г. са констатирани 86 положителни за трихинелоза проби от диви и домашни свине. В последните няколко седмици броят значително се увеличи. Засегнатите области са Шумен, Кърджали, Силистра, Търговище, Смолян, Ловеч, Пловдив, Кюстендил, Пазарджик, София град, София област, Стара Загора, Бургас, Благоевград. От ловните дружини и частни стопани са иззети и унищожени над 4600 кг свинско месо и субпродукти.

Прасетата от задните дворове живеят определено по-добре от събратята си в индустриалните ферми. Това е неоспорим факт, на който Европа не обръща внимание –просто мълчи. Тук отново ще цитираме активна бг майка коментатор: „Просто останалите в ЕС имат пари, по-разглезени са и не им се занимава с мръсната работа да гледат прасета. По-лесно е да си купят месо от магазина, а и не знаят за тайнството на прясното свинско. Всяка страна си има традиции, ние не заравяме яйца по градините, нали.“

Нашего брата усърдно следва модните западни тенденции. Сред актуалните био тенденции за хранене с чиста, отгледана в домашни условия храна, се прокрадна и тази – гледането на Коледно прасе по поръчка. Правят го граждани, които се съмняват в качеството на свинското по магазините и предпочитат да заложат на доверени хора на село.

Именно такава поръчка отрази нашият репортер в малко близко градче. Прасето е отгледано за целта в семейна ферма, зашеметено и доставено в двора мъртво в съответствие с европейските закони. В акцията по „оправянето“ участваха 4 души, отидоха 7 часа работа навън и 120 литра вода. А това, което репортерът ни запомни от тънкостите, бе: след третото пърлене се обтрива със сол и се завива, за да омекне кожата, ако при допир пука, значи е готова за остъргване.