Подписват договора за отварянето на археологията под H&M
Централната трибуна от Римския стадион под магазина H&M на Главната съвсем скоро ще бъде достъпна за посетители. Община Пловдив финализира преговорите с представителите на собствениците от „СС Пропърти“ ООД и археологическите находки на територията на групов паметник на културата „Историческа зона Филипопол-Тримонциум-Пловдив” в сградата на Търговски център Star Gallery ще бъдат отворени за пловдивчани и гости на града.
Това ще стане факт след подписването на договора между кмета Здравко Димитров и съдружниците във фирма „СС Пропърти“ ООД Карл Полцхофер и инж. Рудолф Лайтнер, което ще се случи на официална церемония в четвъртък. На церемонията ще присъстват още заместник-кметът по култура, археология и туризъм Пламен Панов и Кметът на район „Централен“ Георги Стаменов.
Някогашният Нармаг е наследник на Търговския дом на Ково и Сиди. Обединява две здания, строени през 1926 г. и 1930 г. по проект на арх. Христо Пеев. Оформени са в единен комплекс. Сградата е пететажна с мецанин откъм централната улица “Княз Александър I” и триетажна откъм ул. “Отец Паисий”. Тя е архитектурен паметник културата. По време на реставрацията и ремонта на сградата в основите бе открит богат археологически материал – голям брой мраморни седалки, някои от които украсени с релефно изображение на лъвски лапи, 100% от мраморния ортостат в този сегмент на стадиона, базисен ред, носеща конструкция на седалките- тухлена и каменна, стълбище със запазени in situ пет стъпала, резервоар за вода и три улични водопровода, принадлежащи наводоразпределителната система на ранновизантийския Филипопол. Запазен е in situ каменен свод в четвъртата, най-южна ос от разкритата част. Този свод от големи , каменни блокове е единствен по рода си и говори за високото ниво на строителните умения на древните римляни. Разкритият под сградата сегмент е от централните сектори на източната част на Стадиона. Има сериозна разлика между източната и западната му части. Западна част “ляга” по склона на Сахат тепе, а източната има самостоятелна конструкция, носеща седалките и оформяща наклона, разкриха тогава собствениците на сградата. Археолог-проучвател е Мая Мартинова–Кутова.
