Пластмасов кич превзе центъра на Пловдив

Капана губи душата си – превръща се от Артистичното сърце на града в силиконов каталог на бутафория – ГАЛЕРИЯ

Някога символ на свободен дух и артистична бохемщина, районът на пловдивския Капан, пък и на цялата централна част, днес е напът да се превърне в гротеска подобна на сергия с долнопробни китайски стоки. Разходката из тесните улички на арт квартала вече е по-скоро поглед към каталог за изкуствени растения и кич, отколкото към галерия на свободното градско изкуство и автентична архитектура.

Инсталации в стил „асма с рози“

Първите наченки на тази „мода“ се появиха още през 2020 година, когато няколко обекта решиха да „освежат“ интериора си с инсталации в стил, който постоянните обитатели на квартала подигравателно нарекоха „асма с рози“.

Тогава мнозина приеха явлението като временно хрумване, което няма да пусне корени. Но тъй като нито общината, нито гилдията реагираха, пластмасата постепенно завзе все повече пространства.

Няколко години подред така и не се появи отговорна институция, която да озапти кичозните набези и днес вече фасадите са задушени от безвкусни композиции от найлон и силикон, имитиращи срамно и неуспешно живата природа. Пластмасови орхидеи, които никога няма да увехнат, и неестествено зелени палми, които след едно пловдивско лято ще са за сметището – тази нелицеприятна декорация започва да се превръща в грозна норма.

Симптом на нещо много по-дълбоко от липса на вкус

Явлението е симптом на нещо много по-дълбоко от липса на вкус – то е белег на апатия и отказ от отговорност на институциите. И не са виновни така неречените „предприемачи“. Всеки има право на лош вкус, но трябва ли да има право и да замърсява визуално представителните части на хилядолетния град? Ако на един стопанин на търговски обект днес му харесва да окичи изкуствена асма, и никой не го спре- на друг ще му се прище да си сложи пластвасов динозавър или може би ще гарира трабант за украса?

Вместо да инвестират време, средства и грижа в истински растения, които изискват внимание, собствениците на заведения избират лесния път на бутафорията. Защо да се грижиш за автентичността, когато можеш да залепиш найлонова имитация?!

За сравнение ви припомняме как изглеждаше едно от тези места допреди няколко месеца.

Източник на снимкие: pluspropertybg.com

Реакциите на пловдивчани позакъсняха, но хората естети вече са изпълнени с гняв и разочарование. В социалните мрежи те изливат болката си, коментирайки, че „кичът е отблъскващ“, а „Капана“ прилича на „евтин склад на едро за китайски стоки“.

Тази тенденция не просто отблъсква естетически – тя убива автентичността, която някога привличаше хората.

Днес, когато старите сгради и духът на квартала трябваше да са запазени и ценени, те биват засенчени от пластмасова поквара. „Капана“ се превръща в оазис на пластмаса и кич.

Въпросът не е само дали ще изчезне една „мода“. Въпросът е дали Пловдив ще позволи душата на най-автентичния си квартал да бъде подменена с найлонов заместител.

Господа управляващи, ще гледате ли как пластмасовият кич задушава последната искра на неговия дух?