Парламентът прие на първо четене закона „Пеевски“ за КТБ

По данни на вносителите става дума за над 800 дела в момента пред съда

С гласовете на ГЕРБ, ДПС и "Обединени патриоти" в сряда парламентът прие на първо четене промените в Закона за банковата несъстоятелност, известни като закона "Пеевски" за КТБ, съобщава Capital.bg. Законопроектът за промените е на депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид. Проектът беше огласен като мярка срещу "вторичното разграбване на активите на Корпоративна търговска банка (КТБ)", която е в несъстоятелност.

Законопроектът беше одобрен от правната комисия към Народното събрание през ноември със 7 гласа "за" на ГЕРБ и ДПС и 4-ма въздържали се от БСП. Тогава имаше предложение от социалистите за отлагане на обсъждането на проекта на тримата депутати от ДПС за промени в Закона за банковата несъстоятелност, за да се даде време да постъпят становища от БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Фонда за гарантиране на влоговете и други институции. Това обаче не се прие, като един от вносителите – Хамид Хамид, изтъкна, че законопроектът е внесен преди доста време и заинтересованите страни са имали възможност да пратят становища. "Всяко отлагане е в интерес на тези, които крадат активите на банката, от докладите на синдиците се вижда, че актив по актив си заминава всеки ден", заяви Хамид. По данни на вносителите става дума за над 800 дела в момента пред съда.

Единственото постъпило становище в парламента е на бившия правосъден министър Христо Иванов и "Да, България". В него се казва, че проектът противоречи на Конституцията и европейските правни норми.
Икономистът Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, смята, че поправките "Пеевски" за КТБ са, за да вземат активи, които им се изплъзват, сред които "Дунарит".

По време на обсъжданията в комисията се твърдеше, че целта на проекта е да бъдат улеснени синдиците да попълнят масата на несъстоятелността чрез възстановяване на "неправомерно заличените обезпечения". За целта се предвижда обратно действие на норми от проектозакона, за да бъдат обявени за нищожни редица цесии, при които вложителят се е споразумял с длъжника на банката, който е кухо дружество, и последният е поел неговото вземане, обаче не е платил нито на него, нито е внесъл дълга си на банката. Увеличава се от от две на пет години срокът, в който синдиците да могат да завеждат отменителни искове за такива сделки.

Според Хамид Хамид целта е да бъдат отменени фиктивните прихващания и цесии най-вече от началния етап след затварянето на банката и по този начин да бъде спряно ограбването на активите, без да пострадат добросъвестните купувачи.