Ново и старо: Ресторант Златната Круша
Източник: Lost in Plovdiv
Един от най-старите ресторанти под тепетата в самия край на миналата година възобнови своята дейност след кратко прекъсване. Със задачата да съживят затвореното след пандемията заведение сe заеха семейство дизайнери и хоби готвачи. Те са решили да заложат на фюжън кухнята и изчистения интериор, за да върнат старата слава на Крушата.
Работят всеки ден, без понеделник и предлагат доста интересни ястия, както и всекидневно обедно меню с варианти под 10 лв, което за централно заведение си е отлична цена.
През уикендите между 10:30 и 16:30 часа предлагат и брънч меню, от което доста ценители препоръчват „английската закуска“.
Златната круша отваря врати през далечната 1929 г. Сградата е проектирана е от прочутия арх. Боян Чинков по заръка на собственика Димитър Кожухаров. В миналото е било любимо място на пловдивските бохеми и интелигенция и носи цялата естетика и история на онзи аристократичен Пловдив от 30-те години на миналия век.
Снимка: Архив/Народна библиотека Иван Вазов Пловдив
В една от популярните Фейсбук групи, посветени на историята на Града под тепетата, си припомнят, че в началото Крушата била от по-евтините кръчми в Пловдив, но и с едни от най-вкусните мезета (дреболии). Свински уши, далаче, бъбречета, шкембе чорба – това били само някои от кулинарните изкупения по онова време. Порцията свински ушички струвала 1.15 лв, а 100 гр. ракия – 70 стотинки. Често се отбивали актьорите Никола Анастасов, Димитър Манчев, Тодор Колев, Георги Мамалев, Кирил Господинов и др, а понякога дори се налагало да се чака на опашка, за да си хванеш маса.
До нея на ъгъла пък се намирала „Рибката“, чиято фасада била направена „с начупени парчета от керамични чинии и стомни.“
След преминаването от социализъм към демокрация ресторантът бе една от най-известните пицарии в града, която затвори врати през новото хилядолетие. Отвори отново през 2019г., с нови собственици и нова концепция, но след ковид кризата не успя да остане на кулинарната сцена под тепетата.
Източник: Lost in Plovdiv
Притеснява ме тази „фюжън кухня“. Да не е пак нещо снобско, но скъпо…
индонезийска пица с люти мексикански подправки.
Помня я Златната круша от времето на социализма. Беше си кръчма, но нали в Центъра и затова някак по-интелектуална от кварталните с дежурните пияници. Имаше и една зад градинката до Джумаята, там пък се събираха художниците, как ли се казваше, забравил съм. Какви времена бяха, в Тримона и Новотела пускаха само с вратовръзка, на бара в Ноеотела на високите столчета седяха едни красавици с корекомски тоалети и чакаха чужденците, ДС имаше грижата за тях.
Кръчма пловдив с уникално рисунки по стените,.аборти до началото на века.