Авторката, художничката Соня Петрова, представи пред публика новата си книга „Пернатата вещица и разбойникът“ и разказа за нейния необичаен творчески път – от изложба към приказка
Иванка Петрова, стажант репортер
В уютна атмосфера и в присъствието на десетки гости премиерата на книгата „Пернатата вещица и разбойникът“ превърна литературният дебют на пловдивската художничка Соня Петрова в топло и лично споделяне. Посетителите на литературното представяне, което се състоя в петък – 28 ноември в „LOCAL Beer Bar“, се събраха около елхата и заслушано следяха всяка дума от приказката. „По-спокойни и внимателни дори от детска публика„, по думите на самата Соня.
Детска книга носи със себе си не само красива история, но и вълнуващ творчески път. Авторката разказа пред гостите за процеса от първоначалната идея, през рисунките и писането, до смелото решение за самоиздаване.
Как една изложба се превърна в приказка
Петрова сподели, че приказката ѝ всъщност е родена случайно – като концепция за миналогодишна изложба. Първоначално тя търсела текст, който да обединява направените рисунки, но докато пишела, историята „се измъкнала“ от плановете ѝ и се превърнала в самостоятелна детска книга:
„Улисах се, подхлъзнах се – и изведнъж видях, че държа малка, сладка, симпатична приказка. Не можех да я оставя само като концепция за изложба. Заслужаваше собствен живот“, споделя авторката.
Така артистичната задача се превърнала в литературно приключение, а рисунките в илюстрации към новото произведение. Всички картини в книжката са лично нейно дело.
Голямото колебание: издателство или самоиздаване?
Соня признава, че най-трудният етап не е било нито писането, нито рисуването, а решението как да издаде книгата. Проучването ѝ показало, че предаването на ръкопис на издателство почти напълно лишава автора от права върху произведението.
Това се оказало неприемливо за художника в нея, свикнал творчеството да остава свързано с името ѝ, дори когато картината напуска ателието.
„Не съм писател, аз съм художник. Не мога да дам нещо толкова лично и то да стане собственост на друг.“
Така тя избира самоиздаването. След трудности, колебания и почти отказване, помощ ѝ подава нейн близък от пловдивската печатница Лукс Принт, който успокоява процеса и я насочва.
Урокът по неоново розово
Сред най-неочакваните предизвикателства били… цветовете.
Любимото ѝ неоново розово се оказало почти невъзможно за сканиране и заснемане:
„Неонът обърква апаратурата. Светлината се отразява и машината си мисли, че е по-светло. На снимка излиза бледо и странно.“
Това, признава тя, е урок, който не е очаквала да научи в процеса на създаване на детска книга.
Как визуалното изкуство прелива в писане
Като художник Соня Петрова от години пише концепции за картините си – кратки текстове, обясняващи идеите зад произведенията. Именно този навик я превел към писането на приказки.
„Зрителят не е длъжен да разбере какво съм имала предвид. Ние сме длъжни да разкажем.“
Така визуалното прелива в словото, а словото в книга.
